Валентин Станков – шест месеца от България до Виетнам на автостоп
В Покана за пътуване на 14 май 2023 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Актьорът Валентин Станков стига от България до Виетнам за шест месеца. Тайландският курорт Патая извън плажовете и секстуризма
С две малки деца из половин Азия.
Първият гост в Покана за пътуване е обречен да бъде пътешественик още с раждането си. Появил се е на белия свят на задната седалка на семейната кола някъде из Еленския Балкан.
Валентин Станков завършва актьорско майсторство в класа на проф. Елена Баева, играе в театър Възраждане, във Великотърновския и в Шуменския театър. И признава, че професионалните умения са му помогнали много в общуването при шестмесечното му пътешествие на автостоп из Европа и Азия.
ИранИран
А моят събеседник Валентин Станков специализира кукловодство и започва да създава детски театрални представления, обучава и малчугани в магията на театъра. А понеже сред хобитата му важно място заема психологията, за да живее в съгласие със себе си, от няколко години той се занимава с коучинг и НЛП – невро-лингвистично програмиране.
Но в Покана за пътуване той гостува с разказ за скитането си на автостоп, преспиването на палатка или по системата коуч сърфинг в продължение на шест месеца из цяла Азия.
Мианмар
Актьорът Валентин Станков разказва за своите приключения на автостоп из Грузия, Иран, Индия, Тайланд, Мианмар, Виетнам, които описва в книгата „Живот в едно пътешествие“.
Мианмар
Всъщност, всичко започва когато приятелката му купува за себе си и двете си деца билети до Камбоджа и с Валентин се уговарят да се видят там. Цените на самолетните полети междувременно скачат до небесата и той, вдъхновен от един попаднал му пътепис, решава да тръгне на стоп и да спи на палатка. И така – шест месеца…
На място осъзнава, че в многомилионните държави личното пространство няма никакво значение. А когато в Камбоджа се присъединява към приятелката си и двете й деца автостопът става още по интересен. Четиримата обикалят Виетнам на длъж и шир.
ВиетнамВиетнам
Актьорът Валентин Станков е ярко доказателство на приказката, че апетитът идва с яденето. Особено ищахът за пътешествия. Да му пожелаем да стигне до Индия със стария си ван и да напише продължение на книгата „Живот в едно пътешествие“.
В Покана за пътуване на 5 февруари от 17 часа по програма Христо Ботев на БНР: На нощен бар и гранд базар в Техеран. Апликацията The Passport Index дава пълна и безплатна информация какви визи ви трябват за всяка страна по света
Всичко, което трябва да знаете за паспортите и визите – в едни апликация
Кога Иран попада в международния информационен обмен? При размирици, земетресения или археологическо откритие. До 1935 година 18-ата по големина страна в света е известна като Персия, което в превод означава Земя на арийците.
Днес в съзнанието ни се завъртат аятоласи, бурки и морална полиция, колчем някой каже, че се е завърнал от Иран. А и това не се случва често.
Първия Международен конгрес на жените с влияние в Техеран
Затова щом научих, че журналистката Оля Ал Ахмед е била в Техеран, веднага я поканих на разговор.
1
И тя ни представя един толкова различен Иран, че чак не ни се иска да повярваме. Но Оля преди броени дни се завърна от Първия Международен конгрес на жените с влияние в Техеран под патронажа на тамошната първа дама д-р Джамиле Аламолхуда.
Сякаш не е същата държава, в която нравствената полиция преби до смърт 22-годишната Джина Махса Амин, само защото изпод покривалото на главата й изскочили няколко кичура.
Да ви призная, доста съм раздвоена. И дори озадачена. Възможно ли е протестите в Иран след смъртта на пребитата от моралната полиция млада кюрдка толкова бързо да доведат до коренни промени в отношението на властта към нормални за нас, но забранени за иранците порядки.
Мост в Техеран, проектиран от студентка по архитектура
Според съобщение на Дойче веле в много градове жените вече не покриват косите си. Но го правят с пълното съзнание, че това все още може да ги изложи на голяма опасност, въпреки че от декември 2022 година нравствената полиция е официално закрита. Оля Ал Ахмед, обаче споделя пресните си впечатления от един доста по-различен Иран.
Може на Първия Международен конгрес на жените с влияние да са показали на гостенките от целия свят, онова, което биха искали да видят.
Но пък журналистката е успяла да се откъсне от официалната програма и да поскита по улиците на Техеран. И да попадне в нощен бар.
Доста често първата ни асоциация от Иран е персийски килим. Ако сме малко по-просветени ще се сетим за изящни миниатюри или емайлирани съдове в преобладаващо синьо. Какви още майсторски занаяти е видяла Оля Ал Ахмед в Техеран, ще чуете в Покана за пътуване.
Очевидно за Иран журналистката може да разказва безкрайно, но за следващото издание на предаването оставям най-вкусната част от нашия разговор – за местната „жълта“ кухня. Просто, защото почти всички ястия се подправят с невероятно скъпия шафран, който се добива от тичинките на специален вид минзухар.
Българският арменец с канадско поданство Арман Артон е гражданин на света и като такъв е създал, заедно с екипа си, напълно безплатно приложение.
С него щом сканирате заглавната страница на паспорта си или просто изберете страната му на издаване и посочите държавата, за която пътувате, получавате пълната информация какви документи, визи и ваксини са ви необходими, за да я посетите.
В Европейската комисия вече ползват създаденото от Артон информационно табло, отразяващо последните развития в областта на глобалната мобилност – The Passport Index – като източник на информация. Разговарях с Арман как приложението помага на обикновения пътешественик.
Дарина-Наталия Янева спечели наградата на БНР на 10-ия МФФ „Фолклорен извор“
Осемгодишната изпълнителка стана лауреат на фестивала, заради високото си вокално майсторство
Дарина-Наталия Янева на 8 години е откритието на БНР на 10-ия Международен фолклорен фестивал „Фолклорен извор“ – с. Царевец, община Свищов. Талантливото дете единодушно беше отличено от журито и като лауреат на фестивала в категория „Певческо изкуство“.
Дарина-Наталия Янева е ученичка на Павлинка Тодорова – художествен ръководител на Школа за народно пеене „Фолклорна магия“ – гр. Варна. Започва да се занимава с пеене от 5-годишна, а вече грее на сцената с вълшебния си глас, талант, артистично и завладяващо присъствие.
„В момента, в който я видях как излиза на сцената – малка и широко усмихната с цялото си присъствие, бях сигурна, че ще ни изненада с нещо. А тя остави цялото жури без дъх. Нямах никакво колебание, че наградата на БНР – професионален запис на нейни изпълнения, е точно за нея. Щастлива съм, че като отговорна обществена медия и културна институция националното радио ще даде шанс за развитие на това талантливо дете.
Изключително важна е мисията на БНР в опазване на нематериалното културно наследство и ние трябва да я следваме отдадено и отговорно. С обич и отношение ще следим творческото развитие на Дарина- Наталия Янева и ще продължаваме да я подкрепяме“, каза при връчването на наградатаКатя Василева – журналист и PR на БНР, част от журито на фестивала, заедно с едни от големите имена в песенния и танцовия ни фолклор като Гуна Иванова, Елена Кутева, Даниел Спасов, Димитър Манов, Юлия Цанкова и Генчо Генчев – кмет на Свищов и създател на фестивала.
БНР и неговият „Златен фонд“ пазят българската памет и гласовете на българския фолклор. Гласът на Дарина-Наталия Янева ще бъде още едно красиво парченце от богатия пъзел на фолклорната магия.
От 2022 г. Международният фолклорен фестивал „Фолклорен извор 2022“ е в списъка на добрите практики на ЮНЕСКО за съхраняване на нематериалното културно наследство на човечеството.
Дарина-Наталия Янева спечели наградата на БНР на 10-ия МФФ „Фолклорен извор“
Шаржове на най-известния руския политически карикатурист Сергей Елкин – на всички дигитални платформи на БНР
Много от почитателите му се възхищават на смелостта на художника да публикува шаржове с Путин
Българското национално радио започна съвместна поредица с руския политически карикатурист Сергей Елкин. Всеки четвъртък, на интернет портала bnr.bg и в официалния профил на радиото във Facebook се публикува карикатура на Елкин по актуални вътрешни или международни теми.
Рубриката се казва „Сергей Елкин рисува за БНР“. Първата карикатура за кризата в България, събра няколко хиляди преглеждания. Днес БНР публикува втория негов шарж – за войната в Украйна.
„Радвам се, че започнахме съвместна работа със световноизвестния художник Сергей Елкин. Убеден съм, че това ще бъде успешно сътрудничество, което ще обогати извънпрограмното съдържание на БНР“, казва генералният директор Милен Митев.
„По този начин, от една страна, показваме, че в днешния дигитален свят радиото не е само звук. А от друга, подаваме ръка на един автор да продължава да твори, дори далече от дома си“, коментира директорът на дирекция „Дигиталните програми“ Иво Тодоров.
През пролетта на тази година, малко след началото на войната в Украйна, Сергей Елкин напусна Москва и заживя в България. Това се случи, след като новите руски закони заплашват със затвор всеки, публикувал информация, която властта може да обяви за недостоверна. Руският президент е често използван персонаж в карикатурите на Елкин.
Много от почитателите му се възхищават на смелостта на художника да публикува шаржове с Путин. Работи на Елкин са публикувани в издания като The Economist, The Guardian, Deutsche Welle, The Moscow Times и много други.
Сред лозята започнаха снимките на новия сериал на БНТ – „Вина“
12-серийният филм с режисьор Виктор Божинов е част от филмопроизводството на обществената телевизия
Сред лозята започнаха снимките на новия сериал на БНТ – „Вина“
На 9 април (събота) започнаха снимките на новиясериал на БНТ – „Вина“. Лентата е част от филмопроизводството на обществената телевизия и се очаква да е готова през есента на 2022 г.
Първият снимачен ден на „Вина“ беше заснет в с. Хърсово, Мелник, а локацията се превърна във важен акцент и допълнителен „участник“ в лентата. Магнетичното действие на района и тероара носи духа на винарството и метафорично говори за конфликтите и взаимоотношенията на персонажите.
Сред лозята започнаха снимките на новия сериал на БНТ – „Вина“
В семейната драма „Вина“ се преплитат две основни теми – виното и вината, която човек изпитва в своя живот. 12-серийният филм се развива около винена индустрия.
Разказва се за млад мъж, принуден след смъртта на вуйчо си да загърби привидно подредения си живот в САЩ и да възроди винарната му. Желанието му е силно, опитът – нулев, а наследството отчайващо – залежали бъчви, дългове и работници, които скоро ще останат на улицата.
Само своенравната еноложка на избата може да го измъкне от кашата, но баща ѝ се оказва скрит съдружник в бизнеса, чиито планове не съвпадат с тези на „натрапника“. Тайни и вина от миналото са на път да провалят всичко.
Сред лозята започнаха снимките на новия сериал на БНТ – „Вина“
Режисьор на сериала „Вина“ е Виктор Божинов, а сценаристи са Нели Димитрова и Ваня Николова. В ролите зрителите ще видят актьорите Владимир Зомбори, Михаил Билалов, Елена Телбис, Кристина Верославова, Параскева Джукелова, Герасим Георгиев – Геро и други.
„Нашият екип реши да подпомогне и да разкаже една история, която е свързана с проблемите на хората, които се занимават с производство на българско вино“, сподели Виктор Божинов на пресконференцията във вила Мелник, с. Хърсово.
„За първи път стъпваме на това място, моят герой не трябваше да бъде запознат със света на виното. Тоест всички ме пазеха от това да знам разни термини и ще ми е изключително любопитно да навляза в този непознат за мен свят. Аз самият не съм човек, който пие вино, но навлизайки в тази тематика нещата започнаха да ми се yслаждат.“, каза и актьорът Владимир Зомбори.
БНТ е най-големият продуцент на телевизионно кино в България, а сериалът „Вина“ е част филмопроизводството на обществената телевизия.
Сред лозята започнаха снимките на новия сериал на БНТ – „Вина“
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, стотици тостове и икебана от чинии
В Покана за пътуване на 11 юли по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: пилотът Марио Бакалов, който приземи най-големият самолет в света на летище София, с околосветско кулинарно пътешествие
Марио Бакалов
Преди време Марио Бакалов предизвика всенароден възторг, приземявайки в София най-големия самолет в света Airbus A-380. Пилотът е роден в Германия, но е израснал у нас и има неразривна връзка с България. Още повече, че неотдавна се ожени за българка.https://www.youtube.com/embed/JDLyADUoT2E?feature=oembed
Другите деца мечтаят да бъдат боклукчии и пожарникари, Марио от шестгодишен иска да бъде само едно – летец.
Марио Бакалов със съпругата си
„Тогава за първи път летях със самолет. По онова време вратите на пилотските кабини оставаха отворени и аз бях като омагьосан от таблото с копчетата и униформите. Казах си „Това е за мен“ и от тогава съм заразен неспасяемо с вируса на авиацията“, ми каза Бакалов, който се оказа и неспасяем пътешественик. Запитах го прибавя ли тръпка към окриването на непознати страни към тръпката от летенето.
Марио Бакалов
Пилотът признава, че само един от сто кандидати става летец. Изисква се не само добра физическа подготовка, а и знания по математика, физика и медицина. Но също така и нестихващо любопитство към света, както и към опитването на нови ястия и усещания. Зато разказът му е като околосвтско пътешествие с кулинарен привкус.
От него научаваме, че самолетната храна умишлено е овкусена повече, защото във въздуха рецепторите се притъпяват. Затова е по-мазна и с повече подправки. Повечето пилоти си носят гозби от къщи, но Марио предпочита табличките от стюардесите.
Марио Бакалов в пилотската кабина
Бакалов, с когото разговаряме за пътешествията му по света има проста наглед рецепта за щастие: От високо някои проблеми и битовизми, в които се вторачваме, изглеждат далеч не толкова съществени. На мен лично времето прекарано горе ми действа много добре, защото ми разрешава да преосмисля някои неща от дистанция, прави ме по-креативен, спокоен и в крайна сметка по-щастлив.
Вдъхновяващ събеседник е пилотът Марио Бакалов, с когото се запознах на TEDx Vitosha. Той казва още: Предимството да пътуваш по света и да се запознаваш с всякакви хора и култури е, че се отваряш към непознатото, вдигаш поглед нависоко, не се фиксираш в грешките, получаваш свободата да мечтаеш и възможността отсяваш важното от неважното.
Безкрайно благодарна съм на грузинската посланичка Тамара Лилуашвили, че ме покани да чествам националния й празник с нейни сънародници в Бачковския манастир. Обителта бе избрана неслучайно – основана е от грузинеца Григорий Бакуриани през 1083 година. На тържеството успях да съпреживея прочутите тостове и да науча, че при тях се изправят с чаша в ръка само мъжете.
Грузинският национален празник в Бачковския манастир с Н.Пр. посланик Тамара Лилуашвили и дядо Сионий
Но това само раздразни апетита ми за още подробности. Затова щом разбрах, че Владина Цекова е присъствала на четиридневна грузинска сватба, тутакси я разпитах.
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии
От нея научих, че на празничната трапеза ястията се трупат едно върху друго в сложна хранителна икебана. А самата Владина е пътешественик по природа, авантюрист по дух и сценарист и главен редактор на предаването за човешките ценности и добродетели Пътеки по БНТ.
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинииНа грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии
Тя ни пренася с разказа си в Батуми, където сватбата започнала „скромно“ в ресторант с танци за около 80 човека в навечерието на венчавката. За да се развихри в следващите три дни с 250 присъстващи в специална зала.
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии
Владина Цекова също така е известен модел от златните времена на Лада и ЦНСМ, а по-късно продуцент на телевизионни предавания. Тя е изключително сладкодумен гид в безкрайните ритуали на класическата грузинска сватба, при която нито една от чиниите на масата не се отсервира до края на празненството. Изобщо, два дни не раздигали масите, отрупани с невъобразими деликатеси.
На грузинска сватба в Батуми с Владина Цекова – четири дни пир, поетични тостове и икебана от чинии
Не си мислете, че Владина Цекова ходи само по грзински сватби. Тя е не само пътешественик, ами и поклонник. Три пъти е изминала пеша Пътят на Камино. Факт, достоен за уважени е и възхита.
Любопитното е, че преди да продължи разказа си за венчавката в Батуми, тя ми довери, че ще ходи на сватба и в Кайро. Но преди това разказа как се „откупува“ грузинска невеста.
При това сочно и цветисто описание на грузинската венчавка и на кинетичната скулптура Али и Нино от световноизвестния творец Тамара Квеситадзе в Батуми, направо си заплювам Владина Цекова за женитбен репортер от сватбата в Египет, на която ще присъства съвсем скоро.
Художникът Христо Габеров измина 7000 км в Африка на велосипед
В Покана за пътуване на 6.12.2020 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30: Христо Габеров подреди изложбата с платна на масаи и родопски баби в Къщата на София. Израелските пустини като нова любов.
Художникът Христо Габеров измина 7000 км в Африка на велосипед
Художникът от Родопите Христо Габеров и операторът-пътешественик Владимир Сорокин надушват, че са от една порода още при първата си среща. После двамата изминават с велосипеди 5500 км през Турция, Сирия, Йордания, Израел, Палестина, Египет за два месеца и половина. Прелитат разстоянието от Кайро до Найроби, Кения и там отново яхват колелетата, за да навъртят още 7000 км Танзания, Малави, Мозамбик и Зимбабве до Южна Африка.
Художникът Христо Габеров измина 7000 км в Африка на велосипед
Това шеметно и преизпълнено с перипетии пътешествие оставя толкова дълбоки следи в съзнанието на художника, че той продължава да сънува Африка и неотдавна подреди изложбата „Моят свят“ в Къщата на София.
Там до абаносови масаи и розови фламинго се гушат родопски къщи и одухотворени селски баби и дядовци.
Ако се впечатлявате не от приключения, а от цифри художникът Христо Габеров разполага и с такива: за 300 дни с оператора Владимир Сорокин са пътешествали из 23 държави на три континента и са изминали 16 500 километра. Всеки от тях е разполагал със скромния бюджет от 1000 долара.
Христо Габеров така сладкодумно разказва за сложното и преливащо от препятствия пътешествие из Африка, че нямам търпение да ви пусна втората част от разговора ми с него. Записах го преди откриването на изложбата му в Къщата на София.
Художникът Христо Габеров измина 7000 км в Африка на велосипед
Родопският художник Христо Габеров признава, че не би повторил екстремната обиколка на Африка ако му предложат да тръгне отново. Но продължава да сънува черния континент и да претворява спомените си в картини.
Мнозина страдаме, че този година коронавирусът ни арестува у дома.https://googleads.g.doubleclick.net/pagead/ads?guci=1.2.0.0.2.2.0.0&client=ca-pub-2573004097074027&output=html&h=280&adk=2290499170&adf=1467781672&pi=t.aa~a.3514490341~i.31~rp.4&w=779&fwrn=4&fwrnh=100&lmt=1607337272&num_ads=1&rafmt=1&armr=3&sem=mc&pwprc=4978886715&psa=1&ad_type=text_image&format=779×280&url=https%3A%2F%2Fdromomania.bg%2F2020%2F12%2F05%2F%25d1%2585%25d1%2583%25d0%25b4%25d0%25be%25d0%25b6%25d0%25bd%25d0%25b8%25d0%25ba-%25d0%25b8%25d0%25b7%25d0%25bc%25d0%25b8%25d0%25bd%25d0%25b0%25d0%25b2%25d0%25b0-7000-%25d0%25ba%25d0%25bc-%25d0%25b8%25d0%25b7-%25d0%25b0%25d1%2584%25d1%2580%25d0%25b8%25d0%25ba%25d0%25b0-%25d0%25bd%25d0%25b0-%25d0%25b2%25d0%25b5%25d0%25bb%2F&flash=0&fwr=0&pra=3&rh=195&rw=779&rpe=1&resp_fmts=3&wgl=1&fa=27&adsid=ChAIgMK3_gUQ0ZHVxOi417dPEkwAM2eaCKhuLfWpGdGq4jYJX4icE30ImYoYb06L4KunciDN9G81vSd8JpvZH-7Z3ah0WScw_OUkjQcOiuHXRKyz-q5Wgwz6anqmwrGS&tt_state=W3siaXNzdWVyT3JpZ2luIjoiaHR0cHM6Ly9hZHNlcnZpY2UuZ29vZ2xlLmNvbSIsInN0YXRlIjowfSx7Imlzc3Vlck9yaWdpbiI6Imh0dHBzOi8vYXR0ZXN0YXRpb24uYW5kcm9pZC5jb20iLCJzdGF0ZSI6MH1d&dt=1607337259494&bpp=2&bdt=759&idt=2&shv=r20201201&cbv=r20190131&ptt=9&saldr=aa&abxe=1&cookie=ID%3Df4e36d0532b3d4fc-22e25f1f00b90096%3AT%3D1603152006%3ART%3D1603152006%3AS%3DALNI_MZIxsGqEhma8Ah983I5rzKYdBqCVw&prev_fmts=0x0%2C1200x280%2C1200x280%2C1200x280%2C400x280%2C779x488&nras=3&correlator=5910613232790&frm=20&pv=1&ga_vid=1917530696.1565172453&ga_sid=1607337259&ga_hid=504525262&ga_fc=0&u_tz=120&u_his=4&u_java=0&u_h=768&u_w=1366&u_ah=728&u_aw=1366&u_cd=24&u_nplug=3&u_nmime=4&adx=55&ady=9821&biw=1319&bih=607&scr_x=0&scr_y=7427&eid=21068946&oid=3&psts=AGkb-H9rN3BDTqnAh1hWEtClhGuUa7kTwbgJbEprUYFNe4KYPOW-BRpSow%2CAGkb-H9Cr13qrLxYFYTSIOC1Pnl9xRFM0xv0NS03g2gSoSnBumDKlxntYA%2CAGkb-H-ualugpou6Hy58wUh4vTto9fJQZFQTOWVgiFEC1NjgWOMy0Km6ug%2CAGkb-H-j0oCPj3OBbQrnYwBg9itGNisP0CaMl-BdY2S0pw06eo6N6MCo9Bg%2CAGkb-H_bb0dcvHwEH2mEJV_GirOoCa0lvAacrhRVKIIcOySu-NpeepvOQ2ADYwVXnS0&pvsid=733755934776417&pem=294&ref=https%3A%2F%2Fdromomania.bg%2Fcategory%2Fdirections%2F&rx=0&eae=0&fc=1408&brdim=0%2C0%2C0%2C0%2C1366%2C0%2C1352%2C727%2C1336%2C607&vis=1&rsz=%7C%7Cs%7C&abl=NS&fu=8320&bc=31&jar=2020-12-07-10&ifi=2&uci=a!2&btvi=6&fsb=1&xpc=AObDwSzdRs&p=https%3A//dromomania.bg&dtd=13038
Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало не знам как се изхитриха и пътуваха и в чужбина това лято, но сега ще ни срещат с една жена, която е открила красотите на пустинята, която й е под ръка.
Макар досега да е била убедена, че истински интересните неща са зад девет земи в десета.
Мария Елкин в пустинята Негев
Мария Елкин пристига в Израел на 12 години. Тя е от столицата на Татарстан – Казан. Градът е на 90 км от Болгар – средновековната столица на Волжка България. Известната журналистка е и съпруга на един от дългогодишните министри в различни израелски правителства Зеев Елкин. (В момента е министър на висшето образование и водите. ) Най-новото увлечение на Мария е пустинята. Ето какво ни разказа за нея:
„Израелската пустиня наглед е еднотонна, без нюанси. Но когато за пръв път изкачих кратера Рамон, открих, че не прилича на космоса (независимо, че там израелските астронавти се подготвят за полет до Марс), а има животни, цветя, растения.
Не очаквах, да се влюбя в кратери. Освен това имам „голям талант“ – да се губя.
Мария Елкин в пустинята Негев
Страхувам се от алпийско изкачване и реших да заобиколя скалата. Докато другите се катереха, реших че нещата са като в града. Ако три пъти завиеш на дясно, ще се намериш в първоначалната точка. Но не би.
Попаднах на непознато място в пустинята, далеч от когото и да е. Под жаркото слънце непрекъснато пиех вода и тя свърши. Бях минала 17 километра, а наоколо нямаше никой. Чувствах се като Робинзон Крузо. В далечината ми се мерна джип. Помислих, че е мираж. Хукнах към него и виках „Спри, спри“.https://googleads.g.doubleclick.net/pagead/ads?guci=1.2.0.0.2.2.0.0&client=ca-pub-2573004097074027&output=html&h=280&adk=2290499170&adf=2434146573&pi=t.aa~a.3514490341~i.53~rp.4&w=779&fwrn=4&fwrnh=100&lmt=1607337273&num_ads=1&rafmt=1&armr=3&sem=mc&pwprc=4978886715&psa=1&ad_type=text_image&format=779×280&url=https%3A%2F%2Fdromomania.bg%2F2020%2F12%2F05%2F%25d1%2585%25d1%2583%25d0%25b4%25d0%25be%25d0%25b6%25d0%25bd%25d0%25b8%25d0%25ba-%25d0%25b8%25d0%25b7%25d0%25bc%25d0%25b8%25d0%25bd%25d0%25b0%25d0%25b2%25d0%25b0-7000-%25d0%25ba%25d0%25bc-%25d0%25b8%25d0%25b7-%25d0%25b0%25d1%2584%25d1%2580%25d0%25b8%25d0%25ba%25d0%25b0-%25d0%25bd%25d0%25b0-%25d0%25b2%25d0%25b5%25d0%25bb%2F&flash=0&fwr=0&pra=3&rh=195&rw=779&rpe=1&resp_fmts=3&wgl=1&fa=27&adsid=ChAIgMK3_gUQ0ZHVxOi417dPEkwAM2eaCKhuLfWpGdGq4jYJX4icE30ImYoYb06L4KunciDN9G81vSd8JpvZH-7Z3ah0WScw_OUkjQcOiuHXRKyz-q5Wgwz6anqmwrGS&tt_state=W3siaXNzdWVyT3JpZ2luIjoiaHR0cHM6Ly9hZHNlcnZpY2UuZ29vZ2xlLmNvbSIsInN0YXRlIjowfSx7Imlzc3Vlck9yaWdpbiI6Imh0dHBzOi8vYXR0ZXN0YXRpb24uYW5kcm9pZC5jb20iLCJzdGF0ZSI6MH1d&dt=1607337259500&bpp=4&bdt=764&idt=4&shv=r20201201&cbv=r20190131&ptt=9&saldr=aa&abxe=1&cookie=ID%3Df4e36d0532b3d4fc-22e25f1f00b90096%3AT%3D1603152006%3ART%3D1603152006%3AS%3DALNI_MZIxsGqEhma8Ah983I5rzKYdBqCVw&prev_fmts=0x0%2C1200x280%2C1200x280%2C1200x280%2C400x280%2C779x488%2C779x280&nras=4&correlator=5910613232790&frm=20&pv=1&ga_vid=1917530696.1565172453&ga_sid=1607337259&ga_hid=504525262&ga_fc=0&u_tz=120&u_his=4&u_java=0&u_h=768&u_w=1366&u_ah=728&u_aw=1366&u_cd=24&u_nplug=3&u_nmime=4&adx=55&ady=12886&biw=1319&bih=607&scr_x=0&scr_y=10463&eid=21068946&oid=3&psts=AGkb-H9rN3BDTqnAh1hWEtClhGuUa7kTwbgJbEprUYFNe4KYPOW-BRpSow%2CAGkb-H9Cr13qrLxYFYTSIOC1Pnl9xRFM0xv0NS03g2gSoSnBumDKlxntYA%2CAGkb-H-ualugpou6Hy58wUh4vTto9fJQZFQTOWVgiFEC1NjgWOMy0Km6ug%2CAGkb-H-j0oCPj3OBbQrnYwBg9itGNisP0CaMl-BdY2S0pw06eo6N6MCo9Bg%2CAGkb-H_bb0dcvHwEH2mEJV_GirOoCa0lvAacrhRVKIIcOySu-NpeepvOQ2ADYwVXnS0%2CAGkb-H_Fs1WK6TrNda-UmSMFQYCRNEk2P7dDi0x13dQ3GIWeprvz9I8lRg&pvsid=733755934776417&pem=294&ref=https%3A%2F%2Fdromomania.bg%2Fcategory%2Fdirections%2F&rx=0&eae=0&fc=1408&brdim=0%2C0%2C0%2C0%2C1366%2C0%2C1352%2C727%2C1336%2C607&vis=1&rsz=%7C%7Cs%7C&abl=NS&fu=8320&bc=31&jar=2020-12-07-10&ifi=3&uci=a!3&btvi=7&fsb=1&xpc=Ed8ss7Ku61&p=https%3A//dromomania.bg&dtd=14090
Не знам дали не ме видя или не искаше да ме види, но се отдалечи. Че го е имало ме увериха коловозите от гуми. Разбрах, че съм стигнала до път за джипове. Нямах повече нито сила, нито вода. Изчаках час. Видях да се задава друг джип, който идваше. Той спря. Видя че съм на края на силите си.
Телефонът нямаше обхват за да повикам помощ.
В Израел, ако някой е в беда му се притичват на помощ. Изведе ме от нажежената пустиня до кръстовище, където минаваха повече коли. Това не беше лесно. По каменистата пустиня дори джиповете са движат с около 8 км. в час.
Най-интересното е, че пристигнах в хотела малко преди останалите хора от групата. Това бе началото на любовта ми към пустинята Негев (всяка от израелските пустини е различна от останалите)“ – за още от разказа на Мария Елкин, слушайте Покана за пътуване.
Мария Елкин
В Покана за пътуване ще чуете и сочен репортаж за бездомните животинки в Истанбул. И за автоматите, които им пускат суха храна, ако изхвърлите кенчето или пластмасовата си бутилка в тях
Автомат за суха храна за бездомни животни в Истанбул
Роселина Петкова е новият директор на Радио София. Тя поема позицията, която заемаше настоящият директор на Българското национално радио Светослав Костов.
Роселина Петкова е родена на 10 октомври 1991 г. Завършва „Социология” в Нов български университет. Има опит като репортер, редактор, продуцент на актуални предавания и водещ на новини в различни медии. Работила е в информационни агенции и радиа, била е лице на новините на една от водещите телевизии в България. Завършила е Master Class обучения на „The Guardian” в Лондон, Великобритания.
Роселина Петкова е автор и водещ на рубриката „Еспресо с Роси“ в сутрешния блок на Радио София. Познава екипа на медията, който определя като „пример за хора, които имат идеи, знаят как и искат да работят.“ Петкова ще работи за надграждане на стабилната основа в Радио София с нови идеи, ориентирани към младите хора в столицата, до които да достигне чрез радиоефира и социалните мрежи.
Досегашният директор на Радио София Светослав Костов е новият генерален директор на БНР. Това стана след явно гласуване на петимата членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).
За
Костов гласуваха председателят на СЕМ София Владимирова, Розита Еленова и
Бетина Жотева.
Ива
Атанасов и Ивелина Димитрова предпочетоха Митко Димитров.
„Ще
работя за радиото и хората, работещи в радиото“, коментира пред репортер на БНР
Светослав Костов.
Светослав Костов е магистър по
„Български език и френски език“ от Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“, има специализация по журналистика. Стажувал е
във Френското национално радио. Преподавател е в Майсторския клас по
радиожурналистика в БНР. Преподавател по „Радиожурналистика“ и
„Спортен коментар“ в НСА „В. Левски“.
Професионалната кариера на Костов започва
като репортер във в. „Пловдивски новини“ през 1995 г. В радио
„Веселина“ (Пловдив) ръководи екип „Спорт“. От 1998 г.
работи в системата на БНР – първо в Радио Пловдив, после в програма
„Хоризонт“ – репортер, редактор новини, коментатор, водещ на актуални
и на развлекателни предавания. С неговия глас слушателите свързват предаванията
„Хора, пътища, автомобили“ и „Спорт и музика“. Бил е
продуцент на „Актуални предавания и спорт“ в програма
„Хоризонт“.
До финалния етап на конкурса достигнаха
досегашният генерален директор на БНР Александър Велев, Валери Тодоров (бивш генерален директор на
БНР), Митко Димитров (бивш директор на Радио София), Даниела Манолова –
драматург в БНР и Светослав Костов.
„Облачната врата“ на Чикаго с Маги Гигова, по следите на цар Фердинанд в Антун с Теодор Борисов и Светослав Марков, обувки на 450 години в Злин с Ани Маринова
Куба е морска въздишка и конга, аромат на пури, на слънце и усмивки. И сянка от униформата на Фидел. Испански крепости и грамотност на населението 99 процента. Кабаре „Тропикана“ и американски ретро коли. Хемингуей и коктейлите Дайкири и Мохито.
Точно в тази Куба се е влюбил пиарът Атанас Лазаров при посещението си там, но тя не му е достатъчна. Затова си е обещал да се върне за още и да остане цяла година. На Острова на свободата Наско е целувал делфин, танцувал е на яхта и е бродил из Хавана, а във Варадеро зъбоболът го отвежда в къщата на Ал Капоне.
А аз
ще ви водя в Чикаго. Съзнавам, че „Вятърният град” звучи направо тривиално
на фона на прежната екзотика, но на мен
ми хареса. И далеч не заради 250-те хиляди българи, които живеят там. Нали се
сещате – още на летището познах кои са нашенци: най-намръщените хамали,
най-нацупените охранителки. И разбира се,
английският със северняшки акцент ги издаде на мига.
Достави ми огромно удоволствие да бродя сама с раница на гърба из
чикагския център, да мина между небостъргачите с
корабче по Чикаго-ривър и да лентяйствам в Милениум парк. Е, той ми легна на сърцето. За създаването
му са били необходими 7 години и 100 милиона долара, дарени от фирми и
организации.
Открита на 16 юли 2004 г. елегантната и същевременно уютна
зелена площ се е ширнала на 100 хиляди
кв. м. Всяко кътче от нея е проектирано
от много известен световен творец така че да изпъква сред тучните ливади.
Най-препочитано място от туристите (защото снимките стават убийствени) е „Облачната врата”, наричана
свойски „Бобчето”. Скулптурата на британеца Аниш Капур прилича на гигантска
капка живак. 110 тона полирана до блясък стомана! И по нищо не личи, че
всъщност елипсовидната арка е изградена от отделни части и сглобена на място.
Монументът има претенциите да е най-големият в света. Дълъг е 20 метра и висок
10. Но „Облачната врата” завладява обективите с невероятния начин, по който
отразява околните небостъргачи. Само 20 см наляво или надясно и гледката вече е
тотално различна. А собственият ви образ в полираната стомана изглежда като от
панаирджийските „криви огледала”. Още
по-смайващ е търбухът на „облака” под арка, висока над 3 метра. Отраженията в
метала отдолу напомнят причудливо извънземно, сякаш излязло от филма на ужасите
„Видове” (ако сте с развинтено въображение). Или просто на детски калейдоскоп,
в случай че сте сухар-реалист.
„Исках да включа небето над Чикаго в произведението си, та
облаците да плуват над него, заедно с отраженията на сградите”, казва Аниш
Капур.
Модернистична, раздвижена и изискана сцена е Прицкер павилион, който леко напомня на операта в
Сидни с покрив като корабни платна. Близо 37 метра е висока металната
конструкция, под която са подслонени всички екстри на съвременния театър и 7-те
хиляди седящи места за концертите от класическа музика на открито. Но понякога публиката набъбва с още
7 000 по околните полянки. „Така хората се чустват част от случващото се”,
казва архитектът на съоръжението, прочутият Франк Гери.
Ако искате да се почувствате като Христос, който ходи по
водата – вашето място е фонтанът Краун. Цялото пространство около него е дълбок
не повече от 5 см басейн и хем ходите по вода, хем стъпвате на твърдо. Самият водоскок е 15-метрова творба на
испанския скулптор Хауме Пленса, изградена цялата от стъкло. Фантазията от
светлина и стичаща се вода пленява с образите, които се появяват върху нея. Те
са напълно истински. Под стъклото има плазмени екрани, върху които прожектират
лицата на 1000 произволно избрани жители на Чикаго, които сякаш изплуват изпод
стичащите се струи. Пленса казва, че се
е стремил ромонът на водата да напомня
планински поток в центъра на многомилионния град.
Редакторът на Покана за пътуване Ани Маринова неотдавна се завърна от
чешкия град Злин, но въпреки свирепото име там я посрещнаха добре и тя не само
си прекара страхотно, ами научи много любопитни неща и няма търпение да ги
сподели: Гостувах в
град Злин, в Чехия по покана на Чешкия културен център в България и мрежата от
Чешки центрове, на 59 Международен детски и младежки филмов фестивал. Това е
един от най-големите фестивали в света насочени към по-младата аудитория и е
истински празник за децата. В Злин буквално се беше събрал целият свят – имаше
гости от Нова Зеландия – маор–чех, който представи характерният за маорите
традиционен танц хака, облечен в традиционно облекло и специфичните маорски
татуировки, на връщане пътувах с един индийски продуцент, имаше гости от Южна
Корея, Канада, Китай…, а също и прочути пътешественици. Злин
се намира на юг от Прага, горе долу на разстоянието от София до Бургас, и е
доста по-близо до Виена и Братислава.
Може би някои слушатели познават този град под името
Готвалдов, кръстен на комунистическия лидер Клемент Готвалд, и така се е казвал
Злин през целия период на комунизма. Всъщност Злин е градът на Томаш Батя,
създателят на световноизвестна марка обувки. Това е човекът, който е направил
толкова много за този град, и за региона, че и до днес всичко там напомня за
него. Компанията си Томаш Батя създава в края на 19 век, изнася продукция за
цял свят и през 45 година естествено компанията е национализирана.
Но
духът на Томаш Батя се е запазил, още повече, че индустриалният магнат е бил и
кмет на града почти 10 години. В Чехия той е голямо име и е приеман за
фундамент на демократичното развитие на страната. Интересно ще бъде да
проследим някои от основополагащите му идеи – той смятал, че всеки човек трябва
да допринася за развитието на обществото, в което се е родил, че най-важната
цел на индустриалците, ако искат да направят могъща компания, е да създадат
подходяща интелектуална среда на работниците си, която да развива техните
умения.
Освен това Томаш Батя отделя част от годишната си
печалба за строителството на болница за служителите на компанията си. И още
нещо важно, поне за мен – нивото на бизнес и индустриалната етика според него е
изключително свързано с нивото на културата на една нация.
Смятам,
че щом си говорим за пътувания неизбежно ще стигнем до обувки… В Злин две от
сградите на бившия фабричен комплекс на Батя са превърнати в 14/15 Бата Институт – модерно пространство за
култура. Тези сгради помещават регионалния музей на Югоизточна Моравия,
галерията за изящни изкуства и Музея на обувките, който имах удоволствието да
разгледам.
Този
музей съхранява обувки от цял свят, а най-старият чифт, който пази е на 450
години. Колекцията от исторически и екзотични обувки дължим на служителите на
Томаш Батя, които още преди 1920 година започват да събират обувки. Колекцията
е показана за първи път през 1930 година в замъка на Злин.
Вероятно най-скъпите експонати са фини домашни чехли, бродирани богато със златни и сребърни нишки от времето на 30 годишната война – 1618 – 1648, от които в света съществуват едва 20 чифта. Не забравяйте да надниквате на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/
maggie's tales - Magi Gigova 