Театър „Кредо“ разлиства за 50-ти пореден път „Дневникът на един луд“ на Гогол

Театър „Кредо“ разлиства за 50-ти пореден път „Дневникът на един луд“ на Гогол
Театър „Кредо“ разлиства за 50-ти пореден път „Дневникът на един луд“ на Гогол  

На 20 март от 19.30 часа ще се състои юбилейното 50-то представление на спектакъла „Дневникът на един луд“ по Гогол  на Театър „Кредо“ на сцена на Театър 199 „Валентин Стойчев“. 

Премиерата на „Дневникът на един луд“ на 17 октомври 2015 година отбелязва 50-годишния юбилей на знаковия столичен „Театър 199“, който е копродуцент на спектакъла и на чиято сцена той се играе с успех от премиерата си до днес.

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипенди“2022.

Спектакълът е отличен с номинации за национални награди „Икар“ (2016) и „Аскеер“ (2016), награда на международния фестивал на моноспектакъла „БГМОТ“ в Габрово (2016) и награда на международния фестивал „Пиеро“ в Стара Загора (2021).

„Дневникът на един луд“ e дяволски смешен и тъжен спектакъл за лудостта да проявиш достойнство в свят, миришещ на хилядарки. 

Режисьор на спектакъла, автор на сценария и съавтор на сценографията е Нина Димитрова.  Публиката у нас и по света познава нейния уникален творчески почерк в знаковите спектакли на Театър „Кредо“ – „Шинел“ по Гогол, „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Андерсен, Дневникът на един луд“ по Гогол, „РевизорЪт“ по Гогол.

Театър „Кредо“ разлиства за 50-ти пореден път „Дневникът на един луд“ на Гогол.  Стелиан Радев в "Дневникът на един луд" на Театър Кредо, режисьор Нина Димитрова. Фотограф Георги Пасев
Театър „Кредо“ разлиства за 50-ти пореден път „Дневникът на един луд“ на Гогол.  Стелиан Радев в „Дневникът на един луд“ на Театър Кредо, режисьор Нина Димитрова. Фотограф Георги Пасев  

„Дневникът на един луд“ по Гогол е блестящ пример за успешна творческа лудост, способна да руши клишета и да създава нови, необикновени светове. Със своя  спектакъл Нина Димитрова създава нова звезда в българския театър – Стелиан Радев. „Дневникът на един луд“, майсторски защитен от Стелиан Радев под брилянтната режисура на Нина Димитрова, вече 8 години доказва, че няма „малки хора“, има хора без въображение. 

През 2022 година се състоя успешната международна премиера на „Дневникът на един луд“ на фестивала „Транс/Мисия“ в гр. Жежув, Полша, на който и международната публика добавя своите бурни аплодисменти за спектакъла. 

Година преди да тикне 23-годишния Стелиан Радев в лудницата на Гогол, Нина Димитрова отваря за своя студент от НАТФИЗ клетката на легендарния „Шинел“ по Гогол, в който двамата артисти вече 10 години бранят свободата на човешкия дух, у нас и по света. През ноември 2022 година, заедно с Театър 199 „Валентин  Стойчев“, двамата артисти отбелязват 30-тия юбилей на не остаряващия Гоголев „Шинел“ и на Театър „Кредо“, превърнал се в емблема на независимия театър у нас.

Преди броени дни Сатиричен театър „Алеко Константинов“ обяви, че присъжда голямата награда на името на Георги Калоянчев „Златен кукерикон“ за 2023 година на Нина Димитрова за трите успешни творчески десетилетия на основания и ръководен от нея Театър „Кредо“, разнесъл славата на българския театър и култура по света.

Театър „Кредо“ разлиства за 50-ти пореден път „Дневникът на един луд“ на Гогол.  Стелиан Радев в "Дневникът на един луд" на Театър Кредо, режисьор Нина Димитрова. Фотограф Георги Пасев
Театър „Кредо“ разлиства за 50-ти пореден път „Дневникът на един луд“ на Гогол .  Стелиан Радев в „Дневникът на един луд“ на Театър Кредо, режисьор Нина Димитрова. Фотограф Георги Пасев

Допълнителна информация

Отзиви за спектакъла „Дневникът на един луд“ по Гогол на Театър „Кредо“

„Уникално!“, „Разтърсващо!“, „Невероятно представление!“, „Впечатляваща постановка!“ – това са част от реакциите на публиката след премиерата на постановката по класическата творба на Гогол „Дневникът на един луд“. Щипка романтика, фин майсторски хумор и виртуозно боравене с декора.

Съвършено нов образ на познатия герой – лиризъм и романтична усмихнатост, която го прави симпатично-привлекателен по един уникален начин. „Гениално“ – възкликна някой в залата и наистина. Гениален прочит и съвършена игра, оставяща онзи привкус на удоволствие, който те кара, излизайки от салона да си кажеш: „Истинското изкуство е онова усещане за духовна наслада, която докосва всичките ти сетива, гъделичкайки мисловните клетки, карайки ги да работят, да чувстват, да действат“.

И аз бях там, гледах, смях се, плаках, съпреживявах, ръкоплясках, докато ръцете ме заболяха. Преживяване, което зарежда със задължително необходимата доза лудост, за да можем да продължим да бъдем нормални в един неособено нормален свят. Подарете си духовност, осъществена оригинално, талантливо и с вкусзаслужавате го!
ЖИВОТЪТ ДНЕС, БЪЛГАРИЯ, 2015

„Дневникът на един луд“ е едно от събитията в българския театър. Събитие, което вероятно ще има шанса да покори и света. Като един модерен Пигмалион, Нина Димитрова извая своя жива статуя – представлението „Дневникът на един луд“ по Гогол. Направи го със замах на античен мислител и фантаст от бъдещето и показа силата си на творец, който умее да вълнува.

И досущ като пъзел на Пратчет, всяка дребна песъчинка от нейното изкуство има тъкан от значения. Безкрайно е удоволствието да гледаш на сцената актьор, чиито качества могат да бъдат развити така още в началото на неговия път в театъра. Нина Димитрова очевидно е пътеводителят на един нов галактически стопаджия към голямото изкуство.
ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ, БЪЛГАРИЯ, 2015

„Дневникът на един луд“ по един новаторски, оригинален начин. Бях толкова впечатлена, че предимно ахках, охках и възклицавах, докато вътрешно се чудех дали нещо не съм в ред, че така стремглаво минавам от състояние на зяпналост, през състояние на смях до искрено желание да заплача. Нина Димитрова, тази магьосница,  е взела едно велико класическо произведение и го е прочела така, както аз бих искала да ми звучи – с много финес, доза нужен хумор и усет към детайла. 

Гледаш и се потапяш в оная лудост, която бълбука в теб самия и крещи – ама, моля ви, аз съм крал, аз имам мечти, аз имам таланти, аз СЪМ. Аман от нормалност, която ни влудява. И лудостта става красива. И лудостта става притегателната сила, която манипулира сетивността ти. Гениално решение, гениална сценография. Усетът на Нина за избор на актьор е безспорен. Уверена съм, че ако в залата на първия ред седеше Гогол, щеше да аплодира бурно играта на младия талантлив актьор Стелиан Радев.

Страхотна Нина, страхотен Стелиан! И вярвайте ми, голям кеф е да гледаш! Особено ако носиш онази здравословна очарователна лудост в себе си.
БЛОГ.БГ, БЪЛГАРИЯ, 2015

Постановката на Нина Димитрова е вдъхновена палитра от неподражаем хумор, пленителна изобретателност и трогателна лиричност. Нейният прочит на „Дневникът на един луд“ доказва, че колкото и сбъркан да ни се струва светът, той може да бъде вълшебен, стига да имаме сетивата да го разпознаем и като такъв.
DIR.BG И БНР, ПРОГРАМА ХОРИЗОНТ, 2015

Нина Димитрова е успяла да създаде спектакъл-шедьовър, в който е впрегнала докрай огромния потенциал на един 23-годишен актьор. Четейки гениалния текст на Гогол през очите на няколко талантливи артисти, зрителят попада в свят, създаден от… велкро. Една българка е успяла да внедри тези лепящи се едно за друго парчета, превръщайки ги в какво ли не – десетки неща, които буквално се сменят пред очите ти като в анимация.

Винаги когато гледам представление на Нина Димитрова, ме вълнува това докъде може да стигне нейното въображение в сценографията и режисурата, и въобще в начина, по който тя прави театър. Откъде се вдъхновява и откъде идва усещането за тази брилянтна импровизация, която всъщност е въпрос на перфектна подготовка? Спектаклите й са изпипани като часовников механизъм, в тях няма излишно движение, няма излишна дума, сценографията оживява и се превръща в партньор на актьора, благодарение на неговото боравене с нея.

Много въображение, труд и педантизъм в един спектакъл, разгърнат до съвършенство и с размах. Гениално и просто.
БТА И ВЕСТИ.БГ, 2015

Насладете се на един страхотен спектакъл!‼
HEY EVENT,БЪЛГАРИЯ, 2015

Спектакъл – заявка за театрално отличие за талантливата режисьорска работа на Нина Димитрова. Висш пилотаж. Публиката потъва в измисления свят на Попришчин, който се явява неговия щит срещу безпощадните атаки на действителността навън. Зрителите направо не вярват на очите си как болничната стая на героя изведнъж оживява. За този „магически“ ефект огромен принос има изобретателната сценография.

За оформлението на помещението са оползотворени хиляди метри велкро, от което са изработени множеството елементи, разпръснати върху стените, с помощта на които актьорът „рисува“ или направо скулптира виденията на героя си. Публиката е респектирана от многофункционалността на актьора Стелиан Радев, от когото се изисква пълно сливане с персонажа, но същевременно и да покаже умения на приложник.
СЕГА, БЪЛГАРИЯ, 2015

Гоголевският хумор е остър и режещ, а в спектакъла на Нина Димитрова тази острота е смекчена със симпатия и нежност към нещастно влюбения идеалист, чиито опити да промени несправедливия свят са симпатични дори в лудостта си. Спектакълът връща вярата в театъра като спонтанно изкуство на импровизацията, чиито корени са в чистата радост от Играта, изпитвана само в детските години.

Стелиан Радев приковава вниманието в продължение на час и половина с яркото си присъствие. Тайната е в силно рефлективната актьорска природа, която успява да се слее с шизофреничния образ на чиновника Аксентий Иванович Попришчин. Във вдъхновеното изпълнение на младия актьор този удивителен персонаж стои едновременно класически и модерно.
СОФИЯ ЛАЙФ, БЪЛГАРИЯ, 2015

„Разчупвам клишето, че „Дневникът на един луд” трябва да се играе от много известен около 40-годишен актьор“ – това каза създателката на театър „Кредо” Нина Димитрова след премиерата на спектакъла. Всъщност точно така си мисли и публиката. Плахост и романтична дързост се сменят по лицето на актьора (фактът, че той е млад, придава неподозирани черти на образа).

Стелиан се разгръща мощен и многолик, редувайки полюсни състояния: зад рамото на малкия човек – смачкания чиновник Аксентий Иванович, наивно влюбен в дъщерята на шефа си, наперено се изправя въображаемият крал Фердинанд Седми Испански – велик художник и гордост за поданиците си. В прочита на гениалната трагикомедия лудостта е начина човек да възвърне и запази достойнството си.

Изобретателната сценография на Нина и Зуека е от стотици метри велкро – върху сивия фон на болничната стая Попришчин рисува, лепейки и отлепяйки детайли, превръщащи се в каквото фантазията му поиска.
НОВИНАР, БЪЛГАРИЯ, 2015

Реклама

Театър „Кредо“ – българският символ за устойчиво развитие в културата става на 30

Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

През ноември театър „Кредо“ чества своята 30-та годишнина. Както и тридесетилетието на легендарния си спектакъл „Шинел“ по Гогол. Честванията са в традиционния за театър „Кредо“ дух – на българска и международна сцена.

 Празникът на театъра и спектакъла ще бъде отбелязан с представление на „Шинел“ на 28 ноември от 19.30 ч. в театър „199 – Валентин Стойчев“, на чиято сцена представлението се радва на интереса на три поколения зрители у нас.

     В началото на ноември годишнината на театър „Кредо“ бе отбелязана и в Япония. За трети пореден път българският театър, любимец на японската публика от 2006 година до днес, бе в програмата на „Горски театрален фестивал Мацуе“ в префектура Шимане.

Това е 11-то поред гостуване на „Кредо“ в страната на изгряващото слънце, което го прави  българският театър-рекордьор по брой гастроли в Япония.

      Той е един от най-дълголетните независими театри в България. Негови основатели са артистите Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека. На 6 ноември 1992 година се състои премиерата на първия им спектакъл – „Шинел“ по Гогол, с който театърът ярко и категорично се заявява на българска и световна сцена.

Появата на „Шинел“ в българския театър бележи началото на нов начин на мислене, създаване и отглеждане на театрална продукция. Спектаклите на „Кредо“ се отличават с уникален стил и дълголетие и са се превърнали в запазена марка за българско качество от световна величина.

Днес формацията е емблема на независимия театър у нас, а неговият спектакъл „Шинел“ е посланик българското сценично изкуство по света в продължение на 30 години.

         Отличеният с 14 международни награди „Шинел“ по Гогол на театър „Кредо“ е истински феномен. Той е най-дълго играният спектакъл у нас и най-аплодираното българско представление по света в продължение на три десетилетия.

Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

В своята 30-годишна история емблематичният „Шинел“ на театър „Кредо“ има над 600 представления, изиграни на рекорден брой езици по цял свят. Няма друг български спектакъл, игран на български, руски, английски, френски, немски, испански, сръбски, гръцки и японски.

        „Шинел“ е българският спектакъл с рекорден брой участия – над 200 международни фестивала в десетки страни и стотици градове по света.

         „Шинел“ е единственият спектакъл в историята на българския театър, който две поредни години е хит на най-големия световен форум на изкуствата – Единбургския фестивал във Великобритания (1996, 1997).

И при двете им участия, британската критика дава най-високата оценка за спектакъла – 5 звезди на вестник „The Scotsman“. През 1997 година списание „The List“ го нарежда в класацията „ТОР 20” на най-забележителните събития на Единбургския фестивал.

       „Шинел“ е единственият български спектакъл в класацията ТОП 5 на вестник „Гардиън”, който го нарежда сред 5-те най-добри спектакли в лондонския театрален афиш през 2000 година, когато театър „Кредо“ гостува със спектакъла в „Барбикан център“ в Лондон.

„Шинел“ е единственият български спектакъл в програмата на световно известния културен център, включваща заглавия с участието на имена като Бенедикт Къмбърбач, Жулиет Бинош, Кейт Бланшет и други.

       „Шинел“ по Гогол на театър „Кредо“ е българският спектакъл, който в продължение на 30 години се радва на рядко срещания единодушен възторг на публика и критика по цял свят. Още при първата поява на „Шинел“ в Русия през 1995 година, ревнивата към своята класика руска критика обявява спектакъла за „едно от най- забележителните събития в театралния живот на Европа от втората половина на ХХ век“.

        Успешните страници в 30-годишната история на театър „Кредо“ са написани освен с „Шинел“ и с другите представления. 16 години от успешната си тридесетилетна история у нас и по света, театър „Кредо“ пише и със спектакъла “Каквото направи дядо, все е хубаво” по Андерсен.

Той е създаден по покана и с подкрепата на датската юбилейна фондация „Ханс Кристиан Андерсен 2005” като част от програмата на световното честване на 200-годишнината от рождението на писателя в Дания през 2005 година. Спектакълът има над 200 представления на българска и международна сцена.

Игран е на 4 езика – български, руски, английски и японски. Показан е на над 50 международи фестивала. Отличен е с 8 международни награди.

            През 2015 година театър „199  – Валентин Стойчев“, копродуцент на спектаклите „Шинел“ и „Каквото направи дядо, все е хубаво“, възлага на театър „Кредо“ създаването на един от двата спектакъла за отбелязване 50-годишния си юбилей.

Така в афиша на театър „Кредо“ се появява спектакълът „Дневникът на един луд“ по Гогол, който за 6 сезона има над 50 представления. Отличен е с награда за мъжка роля на международния фестивал на моноспектакъла „БГМОТ“ в Габрово (2016), номинация „Икар“ за дебют (2016), номинация „Аскеер“ за изгряваща звезда (2016) и награда за сценография на международния фестивал „Пиеро“ в Стара Загора (2021).

Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

          През 2019 година в афиша на Театър „Кредо“ се появява спектакълът “РевизорЪт” по Гогол. Отличен е с 4 награди „Икар“ за дебют, номинация „Икар“ за сценография, 4 награди на международния фестивал на малките театрални форми във Враца – за режисура, сценография и две мъжки роли и с 2 награди на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.

          През 2008 година „Съюзът на артистите в България“ присъжда на театър „Кредо“ специална награда „Икар” за приноса му в популяризирането на българския театър и култура по света.

          През 2009 година „Кредо“ е номиниран за престижната европейска награда „Нови театрални реалности”, присъждана от Европейската комисия на най-изтъкнатите европейски театрални творци за иновациите им в областта на театралното изкуство.

         Нина Димитрова, основател на Театър „Кредо“, определя успеха и дълголетието на спектаклите на ръководения от нея театър така:

Успехът и дълголетието на спектаклите на Театър „Кредо“ се дължи на неотклонно следваното кредо на театъра в продължение на 30 години – свобода, въображение и преданост, на подкрепата на театър „199 – Валентин Стойчев“ у нас и на театрална общност по света и разбира се, на интереса на публиката, която не престава да иска да гледа нашите спектакли.“

         В продължение на 30 години театър „Кредо“ доказва със своя „Шинел“ навсякъде по света, че човешкият дух не може да бъде закопчан в никакъв шинел. С тази идея, с вяра в творческото си кредо и с отворени врати за новото, различното, НЕпознатото, за младостта в театъра, еатър „Кредо“ навлиза в четвъртото си десетилетие. 

През 2022 година Театър „Кредо“ реализира своите юбилейни инициативи с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по проект „кредО!шинел“ по програма „Едногодишен грант“.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕАТЪР КРЕДО

Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

НОСИТЕЛ НА СПЕЦИАЛНА НАГРАДА „ИКАР” НА СЪЮЗА НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРИНОС В ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР И КУЛТУРА ПО СВЕТА (2008)                                                                                                                                              

НОMИНАЦИЯ ЗА НАГРАДАТА “НОВИ ТЕАТРАЛНИ РЕАЛНОСТИ” НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ИНОВАЦИИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ И СВЕТОВЕН ТЕАТЪР (2009)

Ш И Н Е Л

по Н. В. Гогол

Спектакъл за свободата на човешкия дух, който не може да бъде закопчан в никакъв шинел.

СПЕКТАКЪЛ ОТ ИСТИНСКИ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА.                                                                                         (в. “TheScotsman”, Единбургски фестивал, Великобритания, 1996)                                                                                                                

Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

ЕДНО ОТ НАЙ-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИТЕ СЪБИТИЯ В ТЕАТРАЛНИЯ ЖИВОТ НА ЕВРОПА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК.  (в. ДАР, Русия, 1995)

ОТЗИВИ ЗА СПЕКТАКЪЛА

Юлия Огнянова, България (1994): Професионалните и духовни достойнства на сценичната реализация на театър „Кредо” на Гоголевата повест „Шинел” са от най-висока класа. Спектакълът е феномен с това, че предизвиква рядко срещано единодушие в оценката на критика и публика. Поради емоционалната заразителност на необичайния си театрален език, тази малка театрална форма с голям духовен обем се оказа едно от явленията в нашия театрален живот.

cп. THE LISТ, Класация “Top 20” на най-добрите събития на Единбургския Фестивал, Великобритания (1997)Един неочакван хит на българския театър „Кредо”. Един възвишен спектакъл, почти като насън. Няма извинение за тези, които не са гледали този чудесен спектакъл.                                                                                                                                                               

в. GUARDIAN, Класация „Топ 5“ на най-добрите спектакли в Лондон, Великобритания (2000): Деликатна и много ангажираща версия на Гоголевата тъжна история за човешката идентичност и свобода.

в. THE SCOTSMAN, Великобритания (1996): Спектакъл от истински световна величина. Версията на “Кредо” на “Шинел” придава ново и изключително троготелно усещане за гоголевата притча за човешката идентичност и свобода, цялата същност на Гогол – за това, че човешкото може да се изрази само в абсурда. 

в. THE SCOTSMAN, Великобритания (1997)Едно от най-удивителните театрални събития на Единбургския фестивал. Безумен смях, неудържимо очарование, сърцераздирателна трагичност – няма аспект от това представление, което да не заслужава суперлативност. А в него има толкова аспекти, колкото само човешният разсъдък може да обозре

в. THE HERALD, Великобритания (1996): Идеалният символ на бягството и свободата. Остроумно и изобретателно, спектакълът е великолепен пример за силата на въображението, с което е зареден театърът.

в. THE STAGE, Великобритания (1997):  Уникалност на актьорското присъствие. Зашеметяващо е единственото определение за тях.  

Ричард Демарко, един от основателите на Единбургския фестивал, в интервю за ВВС Лондон, Великобритания (1997): Магията на „Кредо“ се дължи просто на техния гений. Те са гениални, абсолютно гениални! В моя опит от 50 единбургски фестивала и стотиците спектакли, които съм канил, те са сред 10 най-добри артистични изяви, които съм виждал.

Те ни дават творбата на един руски гений, като я пречупват през едно българско измерение и това я прави още по-интересна. След като види тяхната постановка, човек придобива нова концепция за театър.

Тери Сандел –директор на „Визитинг Артс“, Великобритания, в интервю за ВВС Лондон (1997): Ако човек иска да види театър от Източна Европа, който отразява СЕГАШНИЯ период от историята, ако след 50 години искаме да разберем нашето време – постановката на театър “Кредо”, ако можем да я запечатаме, би разказала всичко за нас – за театъра, за човешките отношения, за самата епоха.

Те произвеждат на сцената МАГИЯ и то почти от нищо. Това е невероятна смесица от гений, който преодолява неволята на липсата на средства с изобретателност. Тяхното представление казва толкова много за човешкия дух, в него има хуманизъм, топлота и дълбочина.

Аз ги гледах още миналата година – и за мен те бяха най-доброто тогава. Радваме се,че са тук и това лято – имат повече публика, отколкото побира тяхната зала и се съгласиха да изиграят няколко допълнителни представления поради големия интерес към тях.                                                    

в. SCOTLAND ON SUNDAY, Великобритания (1996): Двама превъзходни млади актьори-клоуни от България представиха една версия на “Шинел” така простичко и с такова вдъхновение, водени от такова неистово желание да общуват с публиката, че изгарящото усещане за общочовечност, което те предизвикват, почти свали мазилката от стените на залата.

в. EVENING STANDARD, Великобритания (2000): Българският театър „Кредо” с освободеност по отношение на театралния език връща гоголевия дух. В гроба си Гогол би следвало да бъде доволен – със своя афинитет към абсурдното – че неговият литературен талант може така умело да бъде преведен на езика на театъра.                                                                                                                                                                                                                                         

в. INDEPENDENT, Великобритания (2000)Това със сигурност е рядко чиста форма на театър. „Шинел” на „Кредо” със сигурност си заслужава да се види.           

в. ВЕЧЕРЕН ХЕРСОНЕС, Украйна (1994): Безумието на гения и безумието на театъра са се съединили в едно напълно очарователно зрелище. ”Шинел”  не е само хубаво и професионално прекрасно. Това е спектакъл – подарък! 

в. ДАР, Русия (1995): „Шинел” на театър „Кредо” е едно от най-забележителните събития в театралния живот на Европа от втората половина на ХХ век. Непобедим, неподлежащ на осъждане съюз между писател и актьорски талант за защита на човека като съвършено Божие творение, на духовната свобода.

в. КОМЕРСИАНТ ДЕЙЛИ, Русия (1997): Сценичният език, на който говори двойката български артисти, е толкова остроумен и изобретателен, че той мигновенно завладява залата. Трогателното и някак абсурдно величие, с които в историята на руската литература е натоварена гоголевската повест, именно в този спектакъл се явяват както никога оправдани и понятни.     

в. АИФ НА ДОНУ, Русия (1995): Ако говорим за мярка за талантливост, българският Театър „Кредо”, представящ “Шинел” по Гогол, е откритие. Майстори на руската сцена станаха на крака, за да приветстват този спектакъл и излизаха от залата с думите: ”Това е потресаващо! Заради това си струва да се живее, работи и да се правят фестивали!” И всяка вечер, за да се види “Шинел”, се събираше пълна зала.                                                                                                                                                                                                                                  

в. КУЛТУРА, Русия (1994): „Шинел” на театър „Кредо” е спектакъл – поетическо преосмисляне на написаното гоголево слово, остроумен и възпламенявящ зрителя, увличащ залата с неподправения си и неподражаем артистизъм. Нина Димитрова може да бъде назована най-добрата изпълнителка на женска роля, ако тя играеше жена. Но тя играе Гогол – и ето защо ще я наречем най-добрата жена-артист.                                                                                                                  

cп. ИТОГИ – NEWSWEEK, Русия (1997): Невъзможно е да се опише как актьорите правят всичко от нищото, създавайки богатство, многоплановост и дълбочина. Сякаш детска игра, където предмета значи повече, отколкото ни се струва на пръв поглед, където той е богат на смисъл само когато е използван не по предназначение.   

в. NORDBAYERISCHE ZEITUNG, Германия (1995): Смях през сълзи, нестихващи овации в залата – тази адаптация за липсващата любов между хората вдигна публиката на крака. Нина Димитрова притежава излъчване, подобно на Джулиета Мазина в “Ла страда”. Тя е толкова изпълнена със състрадание и човечност и се превръща в олицетворение на всички разтърстващи човешки чувства – състрадание, любов към човека, жертвоготовност, борба за живот. Велик театър!

в. MITTELDEUSCHE ZEITUNG, Германия (1995): Колко хубаво! Колко дълбоко трагично!! Колко първично комично!!! Смях, който не е нито подигравателен, нито арогантен, нито нерадостен. Смях, който е предизвикан от любов към ближния.

Чист, жизнерадостен хумор, чрез който театър “Кредо” по вълшебен начин създава на сцената страхливи герои и скромни желания, за да си кажем накрая: ”Колко трагикомичен е животът!”  Когато двамата артисти от Кредо се развихрят, никой вече не си задава въпроса защо съществува театърът.

в. SAARBRUCKER ZEITUNG, Германия (1996): Поетично и изобретателно, с оскъдна като дрехите на Акакий Акакиевич сценография. Каква приказна, поетична и богата на фантазия игра на двамата артисти. Играят толкова умилително, комично, учудващо и удивляващо, че ти се иска да ги гледаш отново и отново.     

в. SUDDEUTSCHE ZEITUNG, Германия (1996): Клетка, пълна с чудеса! Най-пестеливи средства, синтезирани за най-силно въздействие, по неподражаем начин изпълнени от двамата пълнокръвни артисти на театър „Кредо”. Те създават най-вълнуващата версия на Гоголевия „Шинел”, която можем да си представим. Мечти и мисли оживяват и придобиват форма. Поредица от малки чудеса приковава очите на зрителите и при всяко следващо чудо публиката дава израз на невероятната си изненада. Човек става свидетел на една драматична лекция за това, че с достатъчно фантазия нищо не е невъзможно и че духът по всяко време триумфира над материята, стига само да поиска. Нежелаещ да секне аплодисмент благодари на двамата артисти за незабравимата вечер.                                                            

в. ЛИТОВСКО ЕХО, Литва (1997): Виртуозна, точна като часовников механизъм импровизация на Гоглевия сюжет от двете страни на клетката. Рядко постигана театрална пълноценност. Спонтанна, с минимални средсва пресъздадена истина. Наивно-свята, откровенна, добросърдечна, гъвкава игра за вътрешната свобода, необходима като въздуха, но също толкова тленна като шинела.

С лека, сякаш пукане на пръсти или палаво намигане игра, двамата артисти казват за драмата на човешкото съществуване повече, отколкото стотомни, сточасови мъдри и тежки старателни представления.

Дървена клетка, няколко картонени парчета, двама блестящи артисти – ето и цялата “машинария” на чудото “Шинел“.                                                                                                                                                                                 

в. AАМULEHTI, Финландия (2000): Живият шинел на блестящите артисти. „Шинел“ на българския театър „Кредо” е смущаващо, красиво, интимно, хуманно, весело, тъжно, игриво, трогателно, смирено, доверително и отварящо представление към вътрешния свят на зрителите.

“Шинел” е символ на самоиндивидуалността и свободата на човека.  “Шинел” е празник“ на двама блестящи артисти, владеещи широк спектър от изразни средства. Закачливостта и играта присъства през цялото време, като доверието няма граници.

Българският “Шинел” напълва душата на зрителя. Излизащите след представлението зрители са изпълнени с енергия от главата до петите. Ето това е ободряващата сила на изкуството.

Повече за театър „Кредо“ – на сайта на театъраwww.credotheatre.bg

„Излязъл от „Шинела“ на Гогол“ – дигитална историята на Театър „Кредо“: https://www.credotheatre.bg/history/