Два български вестника от Украйна с наградата на НДФ „13 века България“

Два български вестника от Украйна с наградата на НДФ „13 века България“
Два български вестника от Украйна с наградата на НДФ „13 века България“

Телевизионно предаване на обществената телевизия в Одеса получи материална подкрепа от Фонда

На световната среща на българските медии, организирана от БТА, бе връчена традиционната награда на Националния дарителски фонд „13 века България“ за принос и разпространение на българската култура. За първи път, откакто съществува призът, учреден през 2013 година, отличието бе дадено на две медии – българските вестници от Одеса – „Обозрение плюс“ и „Роден край“.

В Тел Авив, където се проведе срещата, изпълнителния директор на Фонда Слава Иванова поднесе грамотите на журналистката от Украйна Светлана Драгнева, която ще ги предаде на отличените.  А паричното изражение от 1 000 лева ще получат в банковите си сметки.

Два български вестника от Украйна с наградата на НДФ „13 века България“

За първи път в историята на наградата, на 17-ата Световна среща на българските медии лауреатите са двама. „Решението за разделянето на отличието се взима заради бушуващата война в Украйна и несгодите на нашите сънародници, породени от нея“, каза Слава Иванова.

Тя добави, че наградените медии не излизат от началото на бойните действия, но понеже призът се връчва за периода от 1 януари до 31 декември, решението на журито от НДФ „13 века България“ и БТА е оправдано.

„Те са успявали да отразяват всичко, свързано с българската история, бит и култура. Да съхраняват българското слово и българския дух“, сподели г-жа Иванова.

Главен редактор на „Обозрение плюс“ е Мария Попова. Вестникът на Асоциацията на българите в Украйна излиза над 20 години, като е рупор на обществено-политическия и културно-просветния живот на българската общност в страната. Медията е организатор и официален партньор на различни национално-културни изяви. Журналисти от „Обозрение плюс“ са носители на различни творчески награди и са членове на Съюза на журналистите в Украйна, пише БТА.

Вестник „Роден край“ и главният му редактор Дора Костова получават наградата на НДФ „13 века България“ за втори път. Медията бе отличена и по време на 11-ата световна среща на българските медии в Атина, Гърция, през 2015 г. Вестникът излиза от 33 години, всяка събота, без прекъсване, каза пред БТА Костова. През всичките години сме писали с голямо желание българите, останали извън границите на България, да не забравят своята историческа памет, допълни тя. Мотото на изданието е „Българи да си останем!“.

Главният редактор на „Роден край“ коментира, че паузата в момента не означава, че изданието е унищожено. По думите на Костова, цитирани от БТА, то е прекъснато заради материални затруднения. Всички вестници, финансирани от държавни програми, бяха спрени преди три години, след което се появиха меценати, докато не избухна войната, разказа тя. 

„Тогава реших, че не е етично да търся пари за вестник, защото те бяха необходими за физическото спасение на хората. Затова казвам, че сме прекъснали, но не означава, че сме унищожили изданието. Офисът го има, затворен е и чака по-добри времена…“, призна Дора Костова и призова България да помогне на Украйна. Ние сме благодарни, че България прие много емигранти от Украйна и оценяваме протегнатата ръка в това тежко време, допълни журналистката.

Аня Терзивец, водеща на „Гласът на българите“ по Обществената телевизия „Суспільне Одеса“ пък получи парична награда под формата на дарение от фонд „13 века България“. Предаването се излъчва от повече от 20 години всяка неделя на български език. От 2013 негов автор и водещ е Терзивец.

Историческите ценности, традиции и обичаи на българите на територията в Украйна са във фокуса на „Гласът на българите“. Вниманието в предаването се отделя на образованието, патриотичното възпитание и творческото развитие на българските младежи, съобщи за БТА авторката.

През последните две години с предаването тя участва в европейския проект „Оттенъците на Украйна“, като се включва с истории за родолюбиви българи, които не само пазят своите корени, но и създават творчески експонати в български стил като кратуни от тикви, български глинени кукли, картини и др.

„Гласът на българите“ спира да се излъчва за два месеца след началото на войната в Украйна. През март Аня Терзивец пристига във Варна, където е доброволец, и веднъж месечно снима предаването до средата на септември, когато се завръща в Одеса.

„Сега „Гласът на българите“ се състои от две истории или два сюжета. Единият за това как българите в Украйна, въпреки че са във война, продължават да пазят своите традиции. А другият – за това как българите се включват в самата война, помагат, плетат мрежи за военните, воюват, събират средства, дават подслон на бежанците от горещите точки на страната ни и т.н.“, разказа Терзивец.

Наградата на НДФ „13 века България“ е учредена през 2013 и на тазгодишната медийна среща бе връчена за девети път.

Ако искате да разберете кои са медиите, наградени през годините – четете тук

https://fund13veka.bg/portfolio_page/%d0%bd%d0%b4%d1%84-13-%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d1%89%d0%b5-%d0%b2%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0/embed/#?secret=yhHbbE8L8j

Снимки: Наталия Бояджиева

Реклама

ЮНЕСКО с поредно признание за НДФ „13 века България“

ЮНЕСКО с поредно признание за НДФ „13 века България“

Фондът е единствената  по рода си организация у нас с подобен статут

Жан Ив Льо Со, директор на Бюрото за стратегическо планиране на ЮНЕСКО, в официално писмо потвърждава от името на Генералния директор на организацията, че официалните отношения с Националния дарителски фонд „13 века България“ са подновени със срок до 2027 година.

„Фондът е единствената по рода си организация в България с подобен статут, каза  изпълнителният директор Слава Иванова. –  

Очевидно е, че НДФ „13 века България“ е отговорил на високите изисквания на ЮНЕСКО с работата си по програмата на световната организация и в отговор на това тя подновява взаимоотношенията си с Фонда и  го облича с доверието си за нови шест години“.

Статутът на партньор се присъжда, съгласно Директивите за отношенията на ЮНЕСКО с фондации и подобни институции, одобрени от 26-ата сесия на Генералната конференция, за осъществяването на цели в съответствие с идеалите на ЮНЕСКО и етичните принципи, утвърдени от международната общност, включително тези, прокламирани от Всеобщата декларацията за правата на човека, за принос в осъществяването на програмата и целите на ЮНЕСКО и за реализирането на проекти в духа на международното сътрудничество и взаимопомощ, с респект към културната идентичност.

„НДФ „13 века България“ в съответствие с приоритетите на ЮНЕСКО ще продължи активно да подпомага културата, образованието, изкуството в подкрепа на толерантността и разбирателството“, допълни Слава Иванова.

Дейността на Фонда е неразривно свързана със световната организация. Традиционно под патронажа на ЮНЕСКО се провежда Международният младежки арт-фестивал „Река на толерантността“ с участие на студенти и преподаватели от художествените академии на балканските страни.  За тазгодишното издание в специално видео г-н Тусан Тиендребеого, секретар на Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване на ЮНЕСКО, приветства участниците и даде изключително висока оценка за дейността на Фонда.

ЮНЕСКО с поредно признание за НДФ „13 века България“
ЮНЕСКО с поредно признание за НДФ „13 века България“

Основната тема на  младежкия фестивал – „Споделеното изкуство на Балканите – традиции и съвременност“ отразява идеите, целите,  и основните приоритети на ЮНЕСКО. Събитието трайно е свързано с подкрепата, подпомагането и развитието на разнообразието на художествени посоки в съвременното изкуство на балканските държави. Едновременно с това участниците се обединяват около идеята за толерантност и взаимно разбирателство, за опазването на художественото наследство на Балканите.

За трети пореден път НДФ „13 века България“, съвместно с УНИЦЕФ, ще проведе конкурс между възпитаниците на художествените училища в България – „Заедно в изкуството за по-добро бъдеще“.  Темата, по която създават произведенията си младите творци се определя всяка година от УНИЦЕФ-България.

„Подновяването на отношенията с ЮНЕСКО до 2027 година е висока оценка за цялостната дейност на НДФ „13 века България“, заяви в заключение Слава Иванова. –  Високата чест поставя нови задачи и предизвикателства пред Фонда да продължи да развива дейността си в предначертаните посоки, но и да търси нови пътища за по-наситено свързване с програмата на световната организация“.

Кольо Колев е носител на Националната награда за поезия „Владимир Башев“ (видео)

По традиция НДФ „13 века България“ връчи картина на отличения

Кольо Колев от Бургас стана Носител на Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“ за 2021 г.  За стихосбирката си „Бунтът на пясъчните хора“ той бе отличен от жури с председател писателят Георги Константинов. По традиция победителят в надпреварата получава и произведение на изкуството от НДФ «13 века България».

Този път изпълнителният директор на Фонда Слава Иванова подари графика от  художника Васил Колев-Vassillo, участник в международния младежки арт-фестивал „Река на толерантността“, организиран от НДФ „13 века България“ с патронаж от ЮНЕСКО.

Кольо Колев е носител на Националната награда за поезия „Владимир Башев“
Кольо Колев е носител на Националната награда за поезия „Владимир Башев“

Наградата за проспериращ млад поет бе връчена в литературен кабинет „Владимир Башев“. Тържествената церемония беше открита с приветствени думи от изпълнителния директор на НДФ „13 века България“ – Слава Иванова и от Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей.  Напътствия и окрилящи слова добавиха поетът Димитър Христов и представителят на Литературен кабинет „Владимир Башев“ Красимира Санкийска.

Иван Ланджев, носител на наградата „Владимир Башев“ за 2019 година, беше „избягал“ от работа, за да поздрави следващия награден.

Кольо Колев е носител на Националната награда за поезия „Владимир Башев“
Кольо Колев е носител на Националната награда за поезия „Владимир Башев“

Журито в състав: Георги Константинов, Валентина Радинска, Надя Попова, Димитър Христов, Минчо Минчев, Атанас Капралов и Красимира Санкийска, бе силно затруднено в избора си.

С почетна грамота от Литературен кабинет „Владимир Башев“ при Националния Литературен музей бе удостоена Стамена Дацева за стихосбирката й „Градина на ръба“, чиято образна лаконичност похвали Георги Константинов. Другите отличени са Калоян Христов – за стихосбирката му „Солени молекули“,  София Милева – за книгата й „102 минути“,  Александър Габровски –  за „И скакалците сънуват“.  Призът за най-млад автор получи Даниел Луканов за „… И кратък стих ти посветих“. Той не успя да присъства и изгледа тържеството онлайн.

Присъстващите наградени рецитираха свои стихове, а Георги Константинов прочете страница от книгата на Стамена Дацева. Музика по текстове на Владимир Башев, записи на негови стихотворения и спомени за поета и за Вера Ганчева, двигател на идеята домът му де се превърне в музей допълниха артистичната атмосфера на тържеството.

Кольо Колев е носител на Националната награда за поезия „Владимир Башев“. Стамена Дацова и Георги Константинов
Кольо Колев е носител на Националната награда за поезия „Владимир Башев“. Стамена Дацова и Георги Константинов

Националната литературна награда „Владимир Башев“ е учредена през 1969 г.  и се присъжда на всеки две години за издадена стихосбирка на млад поет. Кольо Колев е тридесет и вторият награден поет.

Досегашни носители на отличието са Воймир Асенов, Калин Донков, Драгомир Шопов, Андрей Андреев, Виктор Самуилов, Янислав Янков, Минчо Минчев, Иван Голев, Емил Симеонов, Георги Борисов, Александър Томов, Добромир Тонев, Паруш Парушев, Надя Попова, Димитър Христов, Златомир Златанов, Роза Боянова, Ясен Устренски, Бойко Ламбовски, Балчо Балчев, Цанко Лалев, Николай Луканов, Елица Виденова, Росица Ангелова, Соня Николова, Милен Камаревa, Мария Калинова, Иванка Могилска, Мартин Спасов, Росен Карамфилов и Иван Ланджев.

Слава Иванова поднесе на победителя картина от Васил Колев-Vassillo

Как Георги Константинов връчва наградата на Кольо Колев вижте тук

Виена ще се възхищава на „Хлябът“ от Атанас Качамаков до 20 януари 2022

Изложбата „Хлябът“ от Атанас Качамаков ще гостува във Виена до 20 януари
Изложбата „Хлябът“ от Атанас Качамаков ще гостува във Виена до 20 януари

НДФ „13 века България“ разтвори съкровищницата си в „Дом Витгенщайн“

В Българския културен институт във Виена, дом Витгенщайн, бе открита изложбата Хлябът от Атанас Качамаков – 30 платна, предоставени на Националния дарителски фонд „13 века България“ като жест към неговата родина от самия автор.

В залите на уникалната сграда, която няма аналог по света, картините, които по поетичен начин проследяват целия процес по създаването на хляба от оранта до мятането в пещта и свързаните с това ритуали, могат да бъдат разгледани до 20 януари.

Гостите бяха посрещнати с чаша вино и изпълнения на цигулка, а в преддверието имаха възможност да видят кратки филми за изложбата Хлябът, за 40-ата годишнина на НДФ „13 века България“ и за романа „Добри“.

Проф. Румяна Конева, първата жена директор на БКИ „Дом Витгенщайн“ от основаването му през 1977 година, приветства гостите на немски език и представи изпълнителният директор на Националния дарителски фонд Слава Иванова. В емоционално слово тя разказа историята на Атанас Качамаков, роден в Лясковец, изучил се при проф. Иван Лазаров в художествената академия в София, стигнал до Холивуд и до признание в САЩ.

Извън кариерата си на художник в суперпродукции от ранга на „Бен Хур“ и успехите си като скулптор, българинът се оказва съавтор в бестселър за деца. Слава Иванова разказа на гостите в „Дом Витгенщайн“, че когато Качамаков и съпругата му се събират с приятели той обичал да разказва за детството си в България – време на бедност, но и на изконни добродетели. Журналистката Моника Шанън го моли да си води бележки, художникът рисува илюстрации към написаното от нея и така се ражда романът „Добри“.

Книгата за българското селянче, което мечтае да стане художник, толкова се харесва на американските малчугани,  че претърпява 13 издания. А през 1936 година получава наградата „Нюбъри“  – най-високият приз за детска и младежка литература в САЩ. По онова време член на журито е и съпругата на тогавашния президент Рузвелт – Елинор.

Макар и изключително популярен в Америка, романът „Добри“ никога не е издаван в България. До тази година. Благодарение на НДФ „13 века България“, който купува правата от най-голямото издателство в света Penguin publishing. Събралите се в „Дом Витгенщайн“ български и австрийски гости имаха възможност не само да видят, но и да получат книгата, която не се продава, а се подарява на културни институции, библиотеки и български училища по света.

Заинтригувани от колоритната личност на Атанас Качамаков и неговите рисунки, първите посетители на изложбата обсипаха с въпроси Слава Иванова не само за художника, а и за дейността на НДФ „13 века България“. 

Експозицията ще остане във Виена до 20 януари 2021.

 
Видео от откриването можете да проследите тук

НДФ „13 века България“ откри надпреварата за Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука

НДФ „13 века България“ откри надпреварата за Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука - номинираните за приза в миналото издание
НДФ „13 века България“ откри надпреварата за Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука – номинираните за приза в миналото издание

Кавалерът на отличието с материално изражение 5000 лева ще бъде обявен през 2022. Претендентите трябва да имат международни успехи в своите области

НДФ „13 века България“ откри надпреварата за Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука
НДФ „13 века България“ откри надпреварата за Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука

Националният дарителски фонд „13 века България“ за втори път организира Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука. Претендентите вече могат да подават кандидатурите си като няма ограничение за областта, в която имат международни успехи.

Изпълнителният директор на Фонда Слава Иванова подчерта, че отличието е необходимо. Чрез него младите, талантливи и съзидателни хора в България, че има грижа и мисъл за тях, че се цени всичко онова, което правят за родината си.

За наградата могат да кандидатстват български граждани на възраст до 35 години със завършено висше образование в сферата на изкуството и науката със значими постижения в съответната област, приети през 2020 за следдипломна квалификация в акредитирани висши учебни заведения на територията на Европа, без България.

Призът на Националния дарителски фонд „13 века България“ се присъжда от жури на конкурсен принцип в два кръга. В първия тур се номинират шестима претенденти. В подкрепа на всеки от тях Фондът организира дарителска кампания.

„Основната мисия на Националния фонд „13 века България” е дарителството. А то се крепи на емоция“, казва изпълнителният директор на фонда Слава Иванова. – Да, наистина победителят ще е само един, но на нас ни се иска да подпомогнем развитието на всички номинирани. Затова създадохме кампанията „Подкрепи таланта – дари“. Основната цел на инициативата е да бъдат финансово и морално подкрепени шестимата претенденти за следдипломната им квалификация в европейски висши учебни заведения“.

Материалното изражение на отличието е 5 000 лева, с които победителят да подпомогне обучението си в чужбина. Първият кавалер на приза – пианистката Виктория Василенко получи и почетния знак на НДФ „13 века България“, който по принцип се връчва само на хора с трайни заслуги за дарителската  дейност на Фонда, но журито единодушно реши  да го даде и на нея.

Таланти в съвременната наука и изкуство, следете сайта на НДФ „13 века България“, за да научите как да кандидатствате и кога е последният срок.

Церемонията по награждаването на младите таланти в съвременната наука и изкуство можете да видите тук

Вицепрезидентът и посланикът на САЩ – на премиерата на романа „Добри“

Романът „Добри“ - американският бестселър най-сетне публикуван и у нас
Романът „Добри“ – американският бестселър най-сетне публикуван и у нас

След представянето на изданието на НДФ „13 века България“ то тръгна към читателите по света

Романът „Добри“ - американският бестселър най-сетне публикуван и у нас
Романът „Добри“ – американският бестселър най-сетне публикуван и у нас

С изпълнението на сладката 7-годишна цигуларка Катерина Михайлова започна представянето на романа „Добри“ в литературен клуб „Перото“.

С изпълнението на сладката 7-годишна цигуларка Катерина Михайлова започна представянето на романа „Добри“

И понеже литературното произведение, издадено благодарение на усилията на  Националния дарителски фонд „13 века България“, е по-популярно в САЩ, отколкото у нас, присъстващите изгледаха кратко видео за пътя на книгата и на нейния вдъхновител и илюстратор Атанас Качамаков.

Детско-юношеското четиво, което се публикува за първи път на български език, е създадено от канадската журналистка и писателка Моника Шанън по разказите на художника Атанас Качамаков, който прави илюстрациите.

Вицепрезидентът Илияна Йотова с преводачката на романа Мария Донева
Вицепрезидентът Илияна Йотова с преводачката на романа Мария Донева

Първото издание е преди 87 години в САЩ през 1934 от Viking Press. В книгата увлекателно и проникновено е разказана историята на талантливо българско момче, родено и отрасло в малко старопланинско село, което живее с мечтата да стане художник.

Написан по спомените от детството на Качамаков, „Добри“ пресъздава патриархалния бит и обичаи в България от началото на двадесети век през призмата на здравите семейни връзки, неподправената човешка топлота и обич и порива към красотата.

През 1935 романът е  удостоен със златен медал „Джон Нюбъри“ – първата и най-престижна награда за детска литература, учредена от Американската библиотечна асоциация. В журито участва и съпругата на президента Рузвелт – Елинор.

Преиздаван е многократно, последно през 1993 от Puffin Books.

Интересна е и съдбата на автора на илюстрациите в книгата и прототип на главния герой – Атанас Качамаков.

Роден в Лясковец през 1898, той учи скулптура при проф. Иван Лазаров в Националната художествена академия – София. През 1924 заедно със съпругата си Александра Качамакова, художник-керамик, заминават за САЩ.

Картна от изложбата на Атанас Качамаков "Хлябът", дарена от автора на НДФ "13 века България"
Картна от изложбата на Атанас Качамаков „Хлябът“, дарена от автора на НДФ „13 века България“

Установяват се в Ню Йорк, където Качамаков участва в редица големи изложби и печели награди. Негов бронзов портрет на президента Линкълн се намира в колекцията на Финансовата фондация „Линкълн“. През 30-те години на ХХ в. семейството се премества в Лос Анжелис.

Качамаков работи като скулптор в някои от големите кинопродукции („Песен на песните“, 1933 на Парамаунт с участието на Марлене Дитрих и „Бен Хур“).

От това време датира запознанството му с Моника Шанън.

Артистичното семейство Качамакови основава свое художествено училище в Палм Спрингс. През 80-те години скулпторът завещава имението си на Университета „Ла Сиера“ в Лос Анжелис и на Калифорнийски държавен университет – Нортридж.

И днес Университетът „Ла Сиера“ дава стипендии на името на Александра и Атанас Качамакови на „студенти с художествeни постижения на реалистична основа“.

През 1983 скулпторът дарява на българската държава голяма колекция от свои творби. Така серия от 30 цветни рисунки на тема „Хлябът наш насъщен“ става притежание на НДФ „13 века България“.

Сред развълнуваните от необичайната съдба на българския художник и романа „Добри“ бяха вицепрезидента Илияна Йотова, посланика на САЩ Н.Пр. Херо Мустафа, заместник-министъра на културата Весела Кондакова, проф. Валери Стефанов, проф. Амелия Личева,  писатели, хора на изкуството, актьори…

Вицепрезидентът Илияна Йотова
Вицепрезидентът Илияна Йотова

Г-жа Йотова поздрави екипа на Фонда за първото издание на романа на български, защото без него книгата е щяла да продължи да тъне в неизвестност. Тя се възхити на факта, че дори са успели да издирят първото издание на „Добри“ от 1934 година и са открили художничката Капка Кънева, която е създала корица в традицията на „добрите детски книжки“.

Вицепрезидентът заяви, че се надява някога да се запознае с преводача на книгата, за да го попита дали тя и на английски звучи толкова картинно, автентично и типично по български, без да подозира, че срещу нея в публиката е Мария Донева.

След приключването на тържеството тя прие поздравленията и отговори на всичките й въпроси.

Илияна Йотова също така сподели детайли от ползотворното сътрудничество с Националния дарителски фонд „13 века България“ и разкри общата идея за издирване на български автори, които от години живеят по всички краища на света, но творят на роден език.

Тя цитира Иво Иванов от Канзас-сити “Навремето, когато бях журналист в София много се смеех на националистите, които искаха България на три морета. Е, днес българите са на четири океана, защото има една виртуална духовна България“.

Самият Качамаков в спомените си твърди, че духовната България може да се съизмерва с целите Съединени щати. „Аз казвам, че може да се съизмерва с целия свят“, добави вицепрезидентът.

Посланикът на САЩ Херо Мустафа започна изказването си с признанието, че дъщеричките й са на 3 и на 5 годинки и всяка сутрин, когато ги возят към училището тя седи с тях на задната седалка и им чете книжка. 

Херо Мустафа със Слава Иванова

Тя разтупка сърцата на присъстващите, прочитайки два отлично подбрани цитата от романа „Добри“ като предварително уведоми присъстващите на коя страница могат да открият преведения на български текст.

„Разчупвайки добрия хляб ние ядем месеци слънце, седмици дъжд и сняг от небето, обогатени от земята. И всичко това става част от нас“.

Развълнувана, изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ Слава Иванова, сподели как историите на книгата и на Атанас Качамаков са достойни за сценарий на филм.

Слава Иванова, изпълнителен директор на НДФ "13 века България"
Слава Иванова, изпълнителен директор на НДФ „13 века България“

Тя заяви, че в унисон с традициите на Фонда за добротворчество, романът „Добри“ е подарък за всички български деца у нас и по света. Книгата ще се разпространява безвъзмездно.  

„В нея има толкова много доброта, толкова много сърце, толкова чиста емоция, ценности. На всичко това искам да научим децата си. Те заслужават да се докоснат до истинските, стойностни маркери в нашия живот“, вдъхновено заключи Слава Иванова и благодари на всички, подкрепили романа „Добри“ по неговия път към читателите.

Снимки Божидар Марков, Фотогруп

Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука

Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука
Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука

И шестимата номинирани имат изключителни международни успехи. От НДФ „13 века България“ разсекретиха членовете на журито

И шестимата номинирани имат изключителни международни успехи. От НДФ „13 века България“ разсекретиха членовете на журито
И шестимата номинирани имат изключителни международни успехи. От НДФ „13 века България“ разсекретиха членовете на журито

В Балната зала на Националната художествена галерия бе връчена първата Национална награда за млад талант в съвременното изкуство и наука, инициирана от Национален дарителски фонд „13 века България“.

И шестимата номинирани имат изключителни международни успехи. От НДФ „13 века България“ разсекретиха членовете на журито
И шестимата номинирани имат изключителни международни успехи. От НДФ „13 века България“ разсекретиха членовете на журито

Шестимата номинирани, цяло съзвездие от професори и доценти – представители на академичната общност и посланикът на Словакия Н.Пр. Мануел Корчак, както и ограничения брой присъстващи (поради противоепидемиологичните мерки), аплодираха историческия момент. Защото връчването на отличието със сигурност ще се превърне в традиция.

Изпълнителният директор на Фонда Слава Иванова подчерта необходимостта от награда, с която да се покаже на младите, талантливи и съзидателни хора в България, че има грижа и мисъл за тях, че се цени всичко онова, което правят за родината си.

Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука
Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука

Г-жа Иванова за първи път огласи имената на журито, съставено от именити учени и преподаватели, по препоръка на образователните и културни институции, към които НДФ „13 века България“ се е обърнал за съвет.  До този момент те бяха пазени в тайна, за да се избегне натиск върху тях.

А те са: доц. д-р Венцислав Велев, Сътрудник на Националната комисия на ЮНЕСКО и Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство за страните от Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, съветник на министъра на културата; доц. Пенко Господинов, преподавател по „Актьорско майсторство“ и „Основи на актьорството“ в НАТФИЗ; mроф. д-р Сава Димитров,  ректор на  НМА „Панчо Владигеров”; mроф. д.н. Николай Йорданов от катедра „Театрознание“ в НАТФИЗ, старши научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН;  проф. д-р инж. Фантина Рангелова, научна специалност „Организация и управление на строителството” към Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия; проф. Валери Стефанов, по история на българската литература в Софийския университет, председател на Съюза на колекционерите в България.

Именитото жури бе максимално затруднено в избора си първо сред многобройните и стойностни претенденти, а после и сред шестимата номинирани, всеки от които блести с неповторима светлина в своята област.

Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука
Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука

Те получиха почетна грамота, наградена рисунка от националния конкурс на тема „Заедно в изкуството за по-добро бъдеще“, организиран от фонд 13 века България съвместно с УНИЦЕФ и не на последно място – финансова подкрепа.

Зам.-министърът на образованието Петър Николов връчи почетния диплом на Ивалина Трендафилова, която разработва иновативни системи за терапия и диагностика в наномедицината и е избрана да бъде сред малцината учени на специализация в института „Мария Кюри“ в Париж.

Зам.-министърът на образованието Петър Николов връчи почетния диплом на Ивалина Трендафилова
Зам.-министърът на образованието Петър Николов връчи почетния диплом на Ивалина Трендафилова

Росен Георгиев, който се занимава с  научни изследвания в областта на отлагането на атомни слоеве и техните приложения, неотдавна участва в среща на млади учени с Нобелови лауреати в Германия. Той получи грамотата си от  Венцислав Велев,  съветник на министър на културата и член на Управителния съвет на  НДФ „13 века България“.

Росен Георгиев, който се занимава с  научни изследвания в областта на отлагането на атомни слоеве и техните приложения, получи грамотата си от  Венцислав Велев
Росен Георгиев, който се занимава с  научни изследвания в областта на отлагането на атомни слоеве и техните приложения, получи грамотата си от  Венцислав Велев


Деница Тодорова, която приключи доктурантурата си по гореща обработка на художествено стъкло, е специализирала в ателието по стъкло на Барбара Зехнер, Фюрстензел, Германия. Приза й поднесе доц. Георги Лозанов,  член на УС на НДФ „13 века България“.

Приза на Деница Тодорова поднесе доц. Георги Лозанов,  член на УС на НДФ „13 века България“
Приза на Деница Тодорова поднесе доц. Георги Лозанов,  член на УС на НДФ „13 века България“

Рашко Младенов, също член на УС на НДФ „13 века България“, зарадва Лилия Пангелова, която се занимава с дизайн на стъкло.  На нея и предстои да изнесе доклад пред ЮНЕСКО за открити стъклени артефакти в древна Сердика и за възстановените с нейно участие древни пещи за стъкло от римско време.

Рашко Младенов, също член на УС на НДФ „13 века България“, зарадва Лилия Пангелова
Рашко Младенов, също член на УС на НДФ „13 века България“, зарадва Лилия Пангелова

Перкусионистката Вивиане Василева, макар да е родена и израснала в Германия, винаги вплита в концертите си българска музика. Тя не успя да присъства, поради предстоящ концерт във Виена, но изпрати видеообръщение. Номинацията от нейно име получи музикалният редактор на предаването по БНР Алегро виваче Татяна Иванова.

Номинацията от името на Вивиане Василева получи музикалният редактор на предаването по БНР Алегро виваче Татяна Иванова
Номинацията от името на Вивиане Василева получи музикалният редактор на предаването по БНР Алегро виваче Татяна Иванова

Първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременните изкуство и наука е пианистката Виктория Василенко.  Тя  прие грамотата    си от пратеника на министъра на културата и негов съветник Венцислав Велев.

Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука
Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука
Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука
Виктория Василенко е първият кавалер на Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука

А изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ Слава Иванова подчерта, че до сега почетния знак на Фонда са получавали само хора с трайни заслуги за дарителската му дейност, но журито единодушно е решило бъде даден и на Виктория.

В банковата й сметка вече е преведено и материалното изражение на отличието – 5000 лева, с които да подпомогне образованието си в колежа по музика „Кралица Елизабет“ в Белгия. Впрочем, младата музикантка познава отлично настоящата кралица на Белгия – Матидле и е изнасяла концерти в нейната вила.

Освен, че на крехката възраст от 27 години Василенко е доктор на науките, тя е и хоноруван преподавател в НМА „Панчо Владигеров“. Неотдавна пианистката бе удостоена и със „Златно перо“ от Министерството на културата.

Развълнувана, с насълзени очи, първата носителка на националната награда благодари за честта и за уважението към младите таланти от НДФ „13 века България“. Та бе на тържеството със съпруга си, известния руски пианист Сергей Редкин, с когото  често изнасят концерти за две пиана.

След традиционните общи снимки с журито, номинираните и наградената благодариха на НДФ „13 века България“, че и във време на пандемия продължава да поддържа жива жаравата на дарителството, да подпомага млади и съзидателни хора и да подтиква към творчество.

Следващото издание на Националната награда за млад талант в съвременните изкуство и наука ще бъде след две години. Дай, Боже, и тогава журито  да е пак така затруднено в избора си сред толкова интелигентни, талантливи и стойностни претенденти.

Снимки Антон Марков, Фотогруп

Адриан Крумов

Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици

НДФ „13 века България“ за 30-и път отличи зрелостници от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“

Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици
Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици
Снмки Адриан Крумов

Връчването на наградата на името на художника Анастас Стайков бе белязано от две годишнини – 115 г. от рождението на патрона на призовете и за 30-и пореден път отличаване на зрелостници от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив.

Най-добрите ученици от специалностите „Живопис“, „Иконопис“ и „Скулптура“, „Стенопис“ и „Рекламна графика“ получиха грамоти, книги и парични награди от Слава Иванова, изпълнителен директор на Националния дарителски фонд „13 века България“.

Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици
Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици

Поради усложнената епидемиологична обстановка част от тържеството премина в двора на училището. Там бяха раздадени дипломите за завършено средно образование при спазен ритуал със знаменосци, издигането на българския флаг и емоционално сбогуване на класните ръководители с учениците им.

После официално облечените зрелостници си сложиха маските, за да присъстват на награждаването в залата на гимназията и да изгледат филм за живота на Анастас Стайков, създаден от техни съученици.

Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици
Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици

„Бъдете здрави, бъдете силни, бъдете верни на себе си, бъдете целеустремени и нека изкуството бъде винаги с вас“, обърна се към присъстващите изпълнителният директор на фонд „13 века България“ Слава Иванова.

Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици
Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици

Дарителската партида към Фонда се поддържа от дъщерята на художника –  д-р Мария Стайкова, един от най-добрите специалисти в света по автоимунните заболявания. Тя от години работи в Австралия в Института за медицински изследвания „Джон Къртън“ към националния университет в Канбера.

Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици
Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици

Анастас Стайков е първият родопски художник с академично образование, специализирал и във френската „Академи Жулиен” в Париж. Роден в Смолян, през целия си живот той живее в Пловдив.

Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици
Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици

За сюжетите му са характерни родопският бит и пейзажи.  Участва във всички изложби на Дружеството на южнобългарските художници, има самостоятелни експозиции в София, Пловдив и Смолян.

През 1958 година творецът преживява тежък емоционален срив. Монументалната му картина „Мома се с рода прощава“ или „Родопска сватба“ е посрещната на нож от тогавашната идеологическа критика,  понеже бракосъчетанието е между християнин и мюсюлманка.

А и според изкуствоведите 80-те детайлни образа в платното са далеч от социалистическия реализъм.

Интересът към картината е нечуван: 35000 души плащат вход, за да я видят в Градската художествена галерия.

В същото време, тя предизвиква и най-голямата дискусия в Съюза на българските художници. В периодичния печат излизат над 30 статии по адрес автора.

Този раздухван „скандал” поставя началото на дълбока криза в развитието на художника.

Десетилетия по-късно, благодарение на НДФ „13 века България“, платното, което се е въргаляло из складовете, е реставрирано и дарено на Смолянската художествена галерия.

Скандалната картина на Анастас Стайков "Родопска сватба"
Скандалната картина на Анастас Стайков „Родопска сватба“

През 1988 г. със спомоществователството и по волята на наследниците на художника Анастас Стайков в НДФ „13 века България“ е създадена дарителска партида за награда на негово име. До ден днешен тя се поддържа от дъщерята на твореца Мария Стойкова.

А ето и имената на носителите на наградата „Анастас Стайков“ за 2020:

  1. Моника Николаева Кънева – специалност „Живопис“
  2. Гергана Николаева Маринчешка – специалност „Графика“
  3. Габриела Иванова Радулова– специалност „Стенопис“
  4. Елисавета Николаева Куманова– специалност „Рекламна графика“
  5. Христина Михайлова Ангелова– специалност „Рекламна графика“
  6. Христина Михайлова Ангелова– специалност „Рекламна графика“

Омагьосани от стъклото се пресягат към приза за талант в изкуството и науката

От шестима номинирани за националната награда на НДФ „13 века България“ две извайват стъкло

Националният дарителски фонд „13 века България“ за първи път ще връчи национална награда за изявени млади учени или хора на изкуството.  Вече са ясни шестимата номинирани, само един от които ще получи паричната премия от 5000 лева, с които да покрие разходи по обучението си. Носителят на престижния приз ще стане ясен в края на юни 2020.

От шестима номинирани за националната награда на НДФ „13 века България“ две извайват стъкло
От шестима номинирани за националната награда на НДФ „13 века България“ две извайват стъкло

В конкурса участваха български граждани на възраст до 35 години със завършено висше образование в изкуството или науката и с иновативни постижения в съответната област.

Задължително условие бе през 2019 кандидатите да са приети за следдипломна квалификация в акредитирани висши учебни заведения на територията на Европа, без България.

Шестимата номинирани за Националната награда на НДФ "13 века България"
Шестимата номинирани за Националната награда на НДФ „13 века България“

„Основната мисия на Националния фонд „13 века България” е дарителството. А то се крепи на емоция“, казва изпълнителният директор на фонда Слава Иванова. – Да, наистина победителят ще е само един, но на нас ни се иска да подпомогнем развитието на всички номинирани.

Затова създадохме кампанията „Подкрепи таланта – дари“. Основната цел на инициативата е да бъдат финансово и морално подкрепени шестимата претенденти за следдипломната им квалификация в европейски висши учебни заведения“.

Подробности за номинираните и възможност за дарения на можете да откриете на лендинг страницата на кампанията: www.fund13veka.bg/talant 

или на сайта на НДФ „13 века България“. 

Дарителската  кампания на Фонда продължава до 20 юни 2020.

Любопитното е, че две от шестимата номинирани са млади дами, които се занимават с художествена обработка на стъкло.

Деница Тодорова: Енергията на стъклото е сакрална

Деница Тодорова
Деница Тодорова

Деница Тодорова е спецализирала в ателието по стъкло на Барбара Зехнер, Фюрстензел, Германия по Европейската програма за образование, обучение, младеж и спорт „Еразъм“. Тя е бакалавър в специалността „Живопис“ и магистър по „Дизайн на стъкло“ от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и докторант в катедра „Стенопис“ на същото учебно заведение. Участвала е в международни и национални изложби, пленери и фестивали

Ако трябва да разкриете вълшебството на стъклото в няколко думи, какво бихте казали?

За мен стъклото е необикновен материал, притежаващ енергия, която граничи със сакралното. Дава ми възможност да изразя въображение и сетивност, както и да съчетая похватите на живописта и скулптурата в него. Предоставя широк спектър от изразни възможности, които варират от една в друга крайност – може да е крехко или изключително здраво, да абсорбира светлина, но и да я пречупва, да бъде кристално прозрачно или плътно по цветност, да е двуизмерно или триизмерно.

Превръщането на безформената маса в художествено произведение ли ви привлича в горещата обработка на художествено стъкло?

Самият процес е уникален и предизвиква изследване върху възможностите на материала. Точно превръщането на безформена маса стъкло в художествено произведение ме привлича, тъй като отстрани процесът прилича на игра, а всъщност е много сложен.

Деница Тодорова

Специализацията в ателието по стъкло на Барбара Зехнер, Фюрстензел, Германия, как повлия на творчеството ви?

Тази специализация ми донесе много позитиви, обогатих знанията си, научих нови техники в горещата обработка, създадох няколко нови произведения и добри контакти в областта.

Мнозина смятат, че горещата обработка на стъклото е опасно занимание. Преувеличено ли е това мнение или тъкмо в трудностите е тръпката?

В никакъв случай не е преувеличено, най-малкото защото не всеки издържа на високите температури и динамика, които изисква процесът на гореща обработка. В същото време, един път престрашиш ли се, въпросната тръпка от това докъде може да стигнеш е много зареждаща.

Лилия Пангелова: Чрез възстановяването на древноримски пещи преоткривам  връзката на човека със земята и общността

Лилия Пангелова
Лилия Пангелова

Лилия Пангелова е бакалавър по „Дизайн на порцелан и стъкло“, Национална художествена академия в София. Магистър „Дизайн на керамика и стъкло“ от Университет по изящни изкуства „Мимар Синан“, Истенбул, Турция.

В момента прави магистратура по образование и изследване на изкуството в  Университета на Малта. Била е стажант по „Изработка на художествено стъкло“ в ателиетата „Бернард Хеесен“ и „Леердам“, Леердам, Холандия, и в ателиета „Нови Бор“ и „Зайец“, Чехия

Участвала е в проектите „Построяване на древна римска пещ за обработка на стъкло“, Археологически парк „Вила Борг“, Германия, и „Възстановка на древноримски техники по обработка на стъкло“, Провинциален археологически музей, Велзеке, Белгия.

Изненадани ли сте,че две дами, които се занимават с обработка на стъкло са номинирани за Националната награда на Фонд „13 века България“?

Участието на две млади жени като творци в областта на художественото стъкло е най-вече  уникално поради естеството на работата и доминантното присъствие на мъже в тази сфера. Този  факт може да е само повод за национална гордост и престиж.

Някой от семейството Ви занимава ли се с този вид изкуство?

Израснала съм в среда на творци и интелектуалци, благодарение на която развих личния си талант и художествен почерк.

От специализациите ви личи, че усвоявате различни техники, национални стилове иначини за художествена обработка на стъкло. Това умишлен стремеж ли е или стечение наобстоятелствата?

Вярвам, че професионализмът се изразява в детайлното изследване и усвояване на една  материя както във философски, така и във веществен план. В тази връзка времевите пътувания  към историята на стъклото в Античността, поетизирането на материала и концептуалното му  осмисляне, както и усъвършенстването на различните техники по обработка на стъклото в  студено и топло състояние са били умишлени насоки на моето проучване.

Лилия Пангелова
Лилия Пангелова

В някои от проектите се занимавате със своеобразна археология – възстановявате древноримски пещи за стъкло. В какво се състоеше предизвикателството?

Общуването с един толкова древен занаят като надуването на стъкло е среща на индивида с  миналото му под формата на някаква „вътрешна“ археология. Античните пещи за стъкло се  построяват на ръка от естествени материали и се поддържат на наобходимата температура за  разстапяне на стъклото чрез постоянно зареждане с дървен материал. В тази връзка това, което  намирам за стойностно във възстановяването на древноримските пещи е преоткриването на  връзката на човека със земята и общността чрез рециклирането на естествени суровини и колективния труд, който е необходим за правилното функциониране на този тип структура и  крайното изделие. Древността може да послужи на съвременния човек да погледне към корените, докато преоткрива себе си в процеса на съвместно творене.

Изучавали ли сте старинното стъкло по българските земи?

Базирайки се на магистърската си теза на тема „Древноримски техники по обработка и  декорация на стъклото“ продължвам научните си изследвания на тема произход и методология  на производството на антични стъклени артефакти в България и чужбина. В сравнение със стъклените изделия, които анализирам в Германия, Турция и Малта мога да кажа, че България е богата на уникални находки от Античността, част от които са представени в Регионалния исторически музей в Стара Загора и Националния археологически музей в София. На  територията на столицата са също така намерени останки на антична пещ за топене на стъкло, което доказва наличието на древна стъкларска промишленост в София. Всичко това означава, че стъклото е бил един от присъстващите и важни занаяти по тези земи, който тепърва трябва да бъде подробно изследван, приет и разпространен като част от българската история и култура.

Повече информация на: https://fund13veka.bg/

Фонд „13 века България“ подкрепя млади таланти с национална награда

Българи до 35 г. с постижения в изкуството и науката могат да бъдат номинирани до края на 2019 година
Българи до 35 г. с постижения в изкуството и науката могат да бъдат номинирани до края на 2019 година

Българи до 35 г. с постижения в изкуството и науката могат да бъдат номинирани до края на 2019 година

Националният дарителски фонд „13 века България“ обяви, че млади български творци и учени могат да кандидатстват за новоучредената национална награда за подпомагане на професионалното развитие на изявени в различни области. Призът „13 века България“ представлява парична премия в размер на 5 000 лева, осигурени от Фонда, и е предназначена за разходи за обучение.

Националната награда ще се присъди от жури на конкурсен принцип в  два кръга. В първия етап комисията ще отсее шестима от номинираните кандидати. Имената им ще бъдат обявени през месец януари 2020.  За всеки от тях Фондът ще организира дарителска кампания под надслов „ПОДКРЕПИ ТАЛАНТА — ДАРИ“. Спомоществувателите ще могат да разтворят сърца и кесии за предпочетен от тях млад учен или творец, за да подпомогнат развитието му чрез фонда.

Носителят на наградата ще бъде избран и обявен между 20 и 30 юни 2020.

До 31 декември 2019 година кандидатите могат да подадат документите си онлайн на https://fund13veka.bg/talant

В конкурса могат да участват български граждани на възраст до 35 години със завършено висше образование в изкуството или науката и с иновативни постижения в съответната област.

Задължително условие е през 2019 кандидатите да са приети за следдипломна квалификация в акредитирани висши учебни заведения на територията на Европа, без България.

Изпълнителният директор на   Националния фонд „13 века България”  Слава Иванова
Изпълнителният директор на Националния фонд „13 века България” Слава Иванова

„Основната мисия на Националния фонд „13 века България” е дарителството. А то се крепи на емоция“, казва изпълнителният директор на фонда Слава Иванова и се надява новата кауза да срещне съмишленици не само в страната, а и сред общностите ни по света.