Петя Илиева рисува български черги върху омански дворци

В Оман тъкат български черги и правят парфюм с Роза Дамасцена
В Оман тъкат български черги и правят парфюм с Роза Дамасцена

В Покана за пътуване на 9 май 2021 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30 часа: Пустинниците в Израел говорят веднъж седмично. Индийските махараджи  превръщат дворците си в хотели

В Оман тъкат български черги и правят парфюм с Роза Дамасцена – художничката Петя Илиева

В последно време за българите султанатът Оман не звучи толкова непознато. Това може би се дължи на сравнително достъпните круизи в Персийския залив, които задължително акостират в столицата Маскат.

Въпреки това страната, управлявана мъдро в продължение на 50 години от султан Кабус, си остава далечна и дори екзотична.

Художничката Петя Илиева е посещавала Оман неколкократно, рисувала е там и е представяла българските шевици.

В Оман тъкат български черги и правят парфюм с Роза Дамасцена

Разговарях с нея в Южния парк. Наложеното от пандемията интервю сред природата ни позволи да преживеем за минути няколко сезона – от проливен дъжд, пред пронизващ вятър до ведро слънце.

В Оман, обаче времето се дели предимно на горещо и много горещо, освен в тучната област Салала, където зеленината надвива традиционния за страната лунен пейзаж. 

Художничката Петя Илиева, която неотдавна изрисува с колажи от Белгия трамвай и облепи с мотиви от културното наследство на  България и още 21 държави тролейбус в София, разкрива още подробности за нравите и забележителностите на арабския султанат.

Днес Оман е символ на благоденствие, а преди управлението на султан Кабус бин Саид в страната е имало едва 10 км асфалтирано шосе и е липсвала социална политика в медицината и образованието.

Сега и в най-затънтените кътчета на ветровитите и каменни пустини, които са основният релеф в държавата, има училища и супермодерни болници, обучението до края на гимназията е задължително и безплатно.

А всеки който иска да учи в странство е достатъчно да  напише аргументирано писмо до специална организация, за да получи щедра стипендия.

Художничката Петя Илиева не спира да ни удивлява със спомените си от Оман.  Въображението не е в състояние да измисли толкова драстичен контраст!

Столицата Маскат прилича на сватбена торта, пльосната в каменна кариера. Забулени жени свещенодействат с компютри. Сковани без нито един пирон, древни ладии „дау“ акостират до многоетажни круизни кораби. Мъже със затъкнати в белите роби ножове – ханджар управляват петролни рафинерии от пултове като на космически кораб…

В султаната нарочно  не развиват масов туризъм, за да запазят природата си. Идеята им е не да дойдат 300 000 туристи, които да оставят по 300 долара. Предпочитат да пристигнат само 300, които да похарчат по $300 000.

Петя не е запозната с държавната политика, но пък е имала безценни срещи и се е потопила в местния колорит. И го е нарисувала!

Художничката, която разнася славата на българските шевици по света чрез картините си е вградила нашенски елементи и в платната, които е рисувала в Оман. А пък приятелствата, създадени в арабския султанат е вградила в сърцето си.

Винаги си струва човек да посети Светите земи. Не само на поклонническо пътуване, ами и за да види пустинята. Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало решиха да съчетаят двете и тръгнаха по пътя на отшелниците в Юдейската пустиня.

При пустинниците в Израел
При пустинниците в Израел

ФЕНЯ: Удобни, затворени обувки, шапка с голяма периферия, слъцезащитен крем и много, ама много вода. Така изглеждаше подготовката за похода по ждрелото на река Прат в юдейската пустиня.

Някога тук е било морско дъно. Все още много неща напомнят подводен пейзаж, но вместо риби се стрелкат птици. Скалите са почти отвесни и надупчени като сирене с пещери.

Първата ни цел е най-голямата пещера в района, която носи името на първият пустинник тук – Харитон. Той е роден в турския град Коня. Там е бил преследван за християнската си вяра и решил да се премести по-близо до Йерусалим.

Но по пътя бил пленен от разбойници. Те го довели в своята пещера сред пустинята и се готвили на следващия ден да се разправят с него. Вечерта имали запой. Харитон пламенно се молил Богу за помощ. Тогава видял как змия се промъква в пещерата и излива своята отрова в съда с вино. Разбойниците пили от него и на сутринта всички били мъртви.

Харитон се оказал в пригодена за живеене пещера при това пълна с всякакви съкровища. Решил с тях да построи манастир. Към него имало и училище за подготовка на отшелници.

При пустинниците в Израел
При пустинниците в Израел

ИСКРА: Само на пръв поглед изглежда много просто да се живее в пещера насред пустинята. Още повече, че пустинниците нямали право да общуват с останалите отшелници в друг ден, освен в неделя.

Не са можели да разчитат на помощ в делничните дни. Трябвало някой да научи пришълците как да оцеляват, защото повечето пустинници не били местни люде.

Оказва се, че и в най-сухата пустиня има растения, които могат да се ядат.

По цвета на определен вид буболечки може да се разпознае дали има плитка подпочвена вода и дали тя не е солена.

ФЕНЯ: Разбойническата пещера била преобразувана в църква за неделната обща молитва. Наложило се кандидат-пустинниците на заучат доста текстове от евангелията наизуст, а също така и всички псалми на Давид и химни от Стария завет. Тяхното пустинничество, което започва в трети век от нашета ера е предшествано от подобно оттегляне от света на евреи.

Например пророкът Свети Илия е обитавал пещера, която и до сега се смята за свещена и е част от манастира Свети Георги – едно бижу насред Юдейската пустиня. До него се спускаш по изключително стръмна и тясна стълба изсечена в скалите.

Пещерата на свети Илия е част от параклиса на най-високия етаж. В пещера е живял и Йоан Кръстител. Неговото убежище е било близо до град Йерихон. Точно над града е друга пещeра – „на изкушението“, където се е усамотил Христос, преди да тръгне за Йерусалим.

Там Сатаната се е опивал да го съблазни с богатство, с власт и с …милосърдие.

ИСКРА: Три пещери се конкурират да бъдат признати за истинската обител на отшелник Харитон. Една от тях е втората по големина пещера в Израел, след тази в Содом. Тя има 55 различни по големина зали. Проникването в тях е по-скоро за пещерняци. На посетителите раздават каски с лампи. Проходите са проучени и всеки има и карта.

В самата пещера се изсечени стъпала или има стълби. Но на някои места трябва да си припомним уроците за катерене по въже от часовете по физкултура от училища. Въпреки че са му направени възли, не е особено лесно по него да се достигне до ниша на по-висок етаж.

Най-трудно обаче е през тунела, наречен „делфина“. Човек се чувства се точно като в търбуха на риба. Изисква се доста гъвкавост, за да се изпълзи пред този тесен проход.

ФЕНЯ: Освен всичко друго, треперя да не заседна някъде. Все пак не съм на монашеска диета, която предполага ядене само веднъж на ден – сутрин. И никаква животинска храна. Само сезонни плодове. Или зеленчуците, които отшелникът сам си е отгледал, като най-напред е издълбал тераса в скалата. Насипал е почва, донесена често пъти от доста далеч, а вода се намира чак през десет баира.

Всичко се гризе сурово, защото се е сметало за грях да се пали огън. Пещерата с много зали е доста атрактивна, но ми се струва, че освен в двете най-близко до тясната пътечка на открито, едва ли някоя от вътрешните зали са били използвани от пустинниците.

ИСКРА: Втората пещера носи името Пещерата с леглото и също се смята за убежище на Харитон. Най-интересен е камъкът, с който в лошо време или при опасност, пустинникът се затварял в подземието.

Наричат го „скрижал“ и той настина има такава форма.

Третата пещера, която също претендира да е на Харитон, е просторна с ниша, в която може да се постави сламеник. В предното помещение човек може да чете свещените книги. В скалата до пещерата е изсечена тераса, на която са отглеждали зеленчуци.

При пустинниците в Израел
При пустинниците в Израел

Мястото е подходящо и за лозница, но една от разликите между обикновени монаси и отшелници е в отношението към гроздето.

Пустинниците не само, че не пият вино, но не вкусват грозде или стафиди.

Освен в събиране или отглеждане на плодове и зеленчуци, трудовата им дейност се изразявала в различни занаяти: плетене на въжета, правене на кошници и рогозки.

ФЕНЯ: Шестчасов е маршрутът, за тези като Искра, които се спускат по супер тясната пътечка по ждрелото към реката. Аз избрах да стигна с кола по виещия се път, до рекичката Прат. Ако има рай на земята, то това е този оазис. Многобройни смокинови и маслинови дървета растат от двете страни на рекичката.

Те сякаш са изникнали направо от скалата. Във вировете на потока има риба, която е забранено да се лови. Рибките пристигат и се заемат с педикюра на всеки, който реши да гази във водата.

При пустинниците в Израел
При пустинниците в Израел

Изкушението, наречено фиш-СПА  е страхотно. Скалите се нагряват до 70 градуса. А рекичката е винаги прохладна и мамеща. На по-високото, където няма туристи, част от водата е каптирана. Може би само в детството си, когато носех стомни с вода от извор под калето на Провадия, съм пила нещо толкова вкусно.

ИСКРА: Около реката също има пещери. Не се съмнявам, че в тях са живели пустинници. Мястото за усамотение може да конкурира  хотел с 5 звезди. Край реката има тераси за отглеждане на зеленчуци и дори жито.

Коприва има колко си искаш така, че и чорбата е осигурена. Тук, до водата, е и църквичката, която се отваря само в неделя.

Пътеката между пещерите и храма се нарича лавра. Това е начинът да се свържат веднъж седмично всички отшелници от района. Такава са правилата: 6 дни всеки е съвсем самотен, но в неделния ден всички се молят заедно. Тогава желязната врата е отворена.

При пустинниците в Израел
При пустинниците в Израел

ФЕНЯ: Не са в особен във възторг, че пристигат жени-богомолки за молитвата, но стискат заби. Има задължителни неща за посещението на всяка обител, но тук е още по-строго: скромно облекло, което предполага затворена до брадичката и до китките риза, дълга до земята пола (не панталон) и кърпа на главата, която да закрива не само косата, но и врата.

Отвесна дървена стълба води до параклиса, който също е в пещера, но доста по-високо от пътеката. В него с много труд могат да влязат 5-6 човека.

Пришълките обикновено само се причестяват и излизат. На службата присъстват само отшелниците. Всеки е донесъл по нещо за общата трапеза: ядки, покълнала пшеница, диви плодове, мед, защото е позволено да имат кошери.

ИСКРА: Тази част на реката е част от национален парк-резерват. Пристигат десетки семейства с децата и кучетата си. Повечето се къпят с дрехите, но има и по бански. Точно до църквичката, в пуста пещера децата с радост се катерят и предизвикателството е част от игрите ми.

На масите на около половин километър от църквата, хората си хапват абсолютно забранени за отшелниците ястия.

Е, има и злоезичник сред гидове, който твърди, че новият отшелник Харитон, който е от Белорус, не е толкова праведен.

Някъде в селото на върха на ждрелото имало луксозна кола, чиито ключове били у него и когато му писвало да бъде пустинник я подкарвал към Йерусалим… Но това може изобщо да не е вярно.

ФЕНЯ: Продължаваме към друго място в Юдейската пустиня, което се слави с интересни истории за отшелници. Около автентичното място на покръстването на Христос от Йоан Кръстител има два православни манастира и доста пещери. Единият от манастирите носи името на отшелника Герасим.

Не мога да определя колко е бил самотен, щом през живота си е подготвил около 90 свои следовници.

Пустинниците накрай реката Прат са направо свободни пред ограниченията, наложени от Герасим.

Той е ядял сух хляб и фурми и пиел само вода. Отшелникът нямал право на никаква собственост освен на дрехата на гърба си. Дори книгите били забранени. Всички молитви и свещени текстове трябвало да запомни наизуст през подготовката, която трае от няколко месеца до дълги години.

Забранено било  не само да се пали огън, но и свещи. Освен това обетът на мълчание не се нарушавал дори в неделя.

ИСКРА: Докато всички мълчал по време на молитвата, един четял задължителните за седмицата текстове от Светото писание. Освен със строгите инструкции, отец Герасим е известен и с историята с лъва.

Вървели няколко отшелници, когато на тясната пътечка,  която се нарича „лавра“, срещу тях се приближил лъв, който виел страховито. Всички се изплашили, освен Герасим. Той се досетил, че лъвът вие от болка. Приближил се и видял, че в лапата му се е забил трън. Отшелникът го извадил и излекувал възпаленото място с треви от пустинята.

Лъвът така се привързал към своя спасител, че често го навестявал. Дори му пазел магарето от други хищници.

ФЕНЯ: Мисля, че съвременните пустинници са подложени на много изкушения. Сега на мястото на кръщението на Христос, пристигат туристи от цял свят. Те се потапят в река Йордан и откъм израелския, и откъм йорданския бряг на реката.

В самата нея „границата“ е една тънка жица над която кръщаващите се, често си подават ръце.

Тези туристи умират от желание да остават храна или пари на пустинниците, без да си дават сметка, че това им е забранено. Според съвременните нрави на отшелниците е позволено да работят в съседните на пещерите ферми.

Ако получават пари за труда си – те отиват в касата на близкия манастир или за църквата им. По-често заплащането е в продукти – най-вече плодове,  зеленчуци, хляб и фурми.

Със сол могат сами да се снабдяват. По дъното на Мъртво море тя е на едри буци.

В Индия яйце да хвърлиш на махараджа ще падне. А ако пропусне, ще уцели я набаб, я малик, я махарао – все титли на владетели и велможи.

Макар да нямат абсолютна власт от 1947 г., когато Индия обявява независимостта си от Британската империя, бившите местни монарси продължават да са на почит. Към тях се обръщат за помощ и съвета, за разрешаване на конфликти и за представляване пред институции.

Махараджите пък взимат присърце грижите на бившите си поданици. А понеже и те трябва да ядат и да плащат сметки, най-често превръщат дворците си в хотели.

Махараджата на Джамнагода Махарана Викрамсинхджи е молил съученика си Раджив Ганди за едно-единствено ходатайство – премиерът на Индия да обяви владенията му за резерват, защото там се въдят леопарди и над 300 вида птици.

Областта Чампанер, където се намира поовехтелия му палат, е вписана в съкровищницата на ЮНЕСКО.  Докато съседите на Махарана правели пачки от изсичането на тиковите си гори, той предпочел да няма с какво да поправи покрива на двореца си, но да запази природата.

Махараджата на Джамнагода Махарана Викрамсинхджи и неговият дворец
Махараджата на Джамнагода Махарана Викрамсинхджи и неговият дворец

Той приема в къщата си любители на дивите животни или на екстремната екзотика, жена му ги гощава с ястия, създадени по рецепти, предавани в семейството й от векове. А синът им поддържа сайта, през който гостите си правят резервациите и тича като момче за всичко.

В двореца „Джамнагода” няма петзвездни луксове, но мебелите са най-малко на век с приказни балдахини, гоблените по стените разказват древни легенди.

Махараджата на Джамнагода Махарана Викрамсинхджи и неговият дворец

А кожите пред камините са от тигри и леопарди, застреляни собственоръчно от собственика. Питомни животинки също не липсват. Семейството на махараджата има шест кучета, а в двора се разхождат гъски и пауни.

Близо до индийския град Джодпур има хотел само от девет апартамента, но въпреки скромният брой всеки от тях е по 500 кв.м. и разполага със собствена кула, увенчана с джакузи под открито небе.

Името на бутиковия хотел в превод означава "Слънчева крепост”
Името на бутиковия хотел в превод означава „Слънчева крепост”

Тези романтични екстри са класирали преустроеният палат на второ място в топ 10 на най-екзотичните места за меден месец в света. На върха в класацията е Фишер айлънд, Флорида. Името на бутиковия хотел в превод означава „Слънчева крепост”.

Името на бутиковия хотел в превод означава „Слънчева крепост”

Той е съграден върху свещената дюна Мали Натджи ка Дора, посветена на бога на войната в пустинята Тар.

Прозорците на просторните спални  гледат на Запад и Изток, което позволява на гостите да се наслаждават на незабравими изгреви и залези.

Във всеки апартамент като контрапункт на древността са разположени високотехнологични джаджи. Цените от 350 до 750 долара на нощ включват  храна и безалкохолни напитки. Плюс персонално обслужване от жив принц.

Извън романтиката, палатът, превърнат в хотел е твърде практичен и екологичен. Единствените му строителни материали са камъни, глина и дърво.  Всяка капка дъжд се събира в специален резервоар със сребърни стени.

Името на бутиковия хотел в превод означава „Слънчева крепост”

Градината с дъхави франджипани и бугенвилии се напоява с преработена отпадъчна вода, слънцето се използва за добив на електроенергия.

Хотелът разполага с конюшня за 12 коня от местната порода марвари и за ездитни камили.

За да не умрат гостите им от скука в лукса, махараджата и съпругата му, които са наследници на двореца, организират кралски пикници, посещения в околните села за уроци по танци, везане и грънчарство или фотосафари в близкия резерват с тигри и леопарди.

Махараджата е лице на хотела, той е част от перфектното обслужване. Задължително посреща всеки гост, знае го по име, оказва му специално внимание.

Името на бутиковия хотел в превод означава "Слънчева крепост”
Името на бутиковия хотел в превод означава „Слънчева крепост”

Мадона, например, която с целия си  антураж е отсядала там, държала да язди коне от породата марвари и да я придружава принц.

Мадона язди коне от породата марвари
Мадона язди коне от породата марвари

В Покана за пътуване: Клара Армандова за спектакъла „Мелодия“ и за шлейф от светулки в Портланд

Светлана Тилкова-Алена: 2019 е изключително подходяща за пътешествия. При гигантските костенурки в залива Рас ал-Хад в Оман

В австрийската столица от 11 ноември до Големите великденски пости виенчани валсират в 450 различни бала, като кулминацията им е през февруари. В цифрово изражение това са 2000 часа валсове. Всяка професионална гилдия си има собствена танцова забава – на юристите, на собствениците на кафенета, на филхармониците, на цветарите, на зъболекарите, на сладкарите, на хора на виенските момчета … Тази година за седми път сурови моркови ще сервират и веганите, които в страната на виенския шницел са около 25 000.

При нас Виенският бал може да е само един, но пък винаги успява да се превърне в светското събитие на сезона. През 2019-а – за 19 път. И за да не си мислите, че 300-те гости само се въртят на дансинга и си угаждат с австрийските специалитети на специално пристигналия готвач Готфрид Ганстерер, разпитах секретаря на Виенския клуб Светлана Тилкова-Алена за благотворителните им инициативи и каузи, които не свършват и не започват с бляскавото соаре.

Репортаж от 15-ото издание на Виенския бал в София
Видео Хайлайф

Да имам на гости прочут астролог и да не я разпитам на кой астрален знак най му се услажда скитнята, би било криминално престъпление.

Успокоих се! Щом известен астролог като Светлана Тилкова-Алена казва, че за пътешественическата  лудост е виновна зодията ми – Дева, вече имам официално оправдание. А в добавка тя прогласи, че 2019 година е подходяща за пътешествия. Какво чакаме?

Настанете се удобно. Настройте се на екзотична вълна и наострете уши. Ще ви водя до Оман. Омайният Оман!

В султаната Оман всяко камъче е история, а там камъните са в изобилие. Дивата и величествена красота на скалните зъбери обезличава човешкото въображение. То просто не е в състояние да измисли такава палитра от драстични контрасти – столицата Мускат прилича богато декорирана сватбена торта, поставена в средата на каменна  кариера.

Сгушеният в Близкия Изток Оман мери ръст с най-развитите държави. За близо 80 години султанатът е препуснал с шеметен галоп от феодалиъзм до утопичен социализъм, представен под формата на абсолютна монархия. В Оман здравеопазването и образованието са напълно безплатни. И в най-затънтената област има модерни гимназии и болници. Няма град без младежки стадион. Всеки, отличил се в учението, може да замине със стипендия в чужбина.

През 2001 година с джамията „Султан Кабуз“ народът отбелязва 30-ата година от възкачването на престола на оманския владетел, дал му всички тези блага.  

Целият молитвен комплекс се простира върху 416 000 кв. м с водоскоци и цветни градини. Основната джамия с 5 минарета е със застроена площ 40 000 кв. м.

600 ирански жени в продължение на 27 месеца са тъкали ръчно килима с размери 60 на 70 метра, тежък 21 тона и съдържащ 1 милиард и 700 милиона възелчета. Твърдят, че бил колкото три футболни игрища.

 А аз се разходих из цялото това великолепие като гигантски омлет, защото нямах подходящо покривало и заех от хотела одеяло, което се оказа яркожълто на цвят.

Друга атракция на столицата Мускат е покритият пазар „Мутрах”, вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО. Магазинчетата са разделени на сектори – подправки, филигранно сребро, златари.

На покрития пазар „Мутрах“ любопитните могат да вдъхнат аромата на прочутия омански тамян, който се прави от смолата на специална акация, вирееща в покрайнините на областта Салала. Могат също да близнат екзотични подправки и да си купят сувенири от чисто сребро на зашеметяващи цени. Престъпно високи – нарочно! Защото в Оман не развиват масов туризъм и пазят природата си. Идеята им е не да дойдат 300 000 туристи,  които да оставят по 300 долара. Предпочитат да пристигнат само 300 гости, които да похарчат по 300 000 долара.

 Едно от най-желаните за посещение места в Оман е заливът Рас ал-Хад. Там 4 пъти годишно женски костенурки с огромни като танкове коруби идват да снесат яйцата си нощем. Те изпълзяват от морето и с широките си плавници изравят дупка в пясъка.  
В един миг пясъкът се раздвижва като жив. Малки, колкото кибритени кутийки, новоизлюпени костенурчета с още меки черупки хукват инстинктивно към морето. Право в зъбите на хищните риби да ги хрускат като бонбончета. От 1000 снесени яйца оцеляват едва 1-2 костенурчета.

Но оцелелите дочакват половата си зрялост и точно след 35 години се завръщат в Залива на костенурките, за да снесат яйцата си. 47 000 животни за 5 години идват на родния си плаж. През останалото време обхождат бреговете на Йемен. Какво ги води към залива, който са видели един-единствен път при раждането си е неясно, но вътрешният им маяк очевидно е силен, колкото природата.

Мнозина познават Клара Армандова от ролите й в театрите „Сълза и смях“, „София“ и 199, други са слушали нейните плочи с приказки и сефарадски песни. По-големите късметлии са гледали постановките й като режисьор във Великобритания. Макар да е утвърдена актриса, Клара заминава да прави магистратура по драматичен и музикален театър в Университета в Лийдс, и  още с първата си професионална постановка е удостоена с наградата за най-добър режисьор на Международния театрален фестивал в Единбург. При това за спектакъла „Ромео и Жулиета“.

Освен театрални представления в Англия и Америка, прави и поредица кратки филми. Един от тях – „Трохите на щастието“ е представен в прегледа на късометражното кино на международния фестивал в Кан.  В момента Клара Армандова работи върху пиесата „Мелодия“ в Нов театър в НДК. Преди да ни разкрие тънките разлики между британския, американския и българския начин на работа в театъра, я разпитах за предстоящия спектакъл и неговата премиера.

На пръв поглед връзката между нашумелия филм „Роди се звезда“ и пиесата „Мелодия“ в Нов театър НДК е почти несъществуваща. Но си струва човек да погледне втори път! И ще я открие. Лентата с Лейди Гага и Брадли Купър разказва за истинската любов, и в постановката на Клара Армандова любовта е водеща. Музиката свързва душите на главните герои, чрез нея те изразяват чувствата си.  И в двата случая сюжетът не е сложен, но е докосващ.

Клара Армандова е постановчик с 45 спектакъла във Великобритания и три в САЩ, а на 5 март е официалната премиера на режисираната от нея пиеса „Мелодия“ в Нов театър НДК.

Още пътешествия – на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук.