В Покана за пътуване: Рак краде като сврака на Марианските острови

На 4 август 2019 от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: Гурме в Лихтенщайн, в Никарагуа четат поезия на улицата и ядат печени игуани

И в това издание на Покана за пътуване ще изостря апетита ви с рубриката „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“. Този път ще ви водя в държавата-джудже Лихтенщайн, където, обаче, имат великански апетит за гурме ястия.

В столицата Вадуц, в чиито център пасат крави, а жителите са малко над 5000 жители, се запознах с Хубертус Реал, носител на златен медал от Олимпиадата за готвачи в Сидни през 1996 година и на една звезда Мишлен. Ако използваме армейски, вместо гастрономически термини, да имаш една, две или три звезди на  „Miсhelin” е все едно да си генерал, маршал или генералисимус в кулинарията. А тъкмо тези магьосници диктуват модата, че храната вече не е само за наяждане! Тя е лекарство, произведение на изкуството, икебана за душата и тялото.  

Хубертус Реал подготвя за гостите си седемстепенно меню от малки, но изключително колоритни порции. Той използва  отгледани в градината му билки, подправя с трюфели почти всичко и не издава тайната как превръща в пяна… козето сирене.

„Не е задължително диетичната храна да бъде безвкусна. Така тя просто те кара да ламтиш за още и още. Когато се заситиш  първо с очи, а после и от разнообразието на продуктите в малките порции, не усещаш глад”, каза специално за Покана за пътуване  майстор-готвачът.  Личният комплимент на г-н Реал към гостите му са чашка с големината на напръстник със студена краставичена супа, което си е най-банален български таратор. Само че  отлично пасиран и украсен със споменатата пяна от козе сирене. В друго миниатюрно чашле, колкото шот от 15 грама, има мус от целина с „ангелски коси” от глазиран лук.

 Гаспачото – в превод: испанска студена доматена супа, Хубертус поднася в чаша за мартини с хрупкаво запечени корички от портокал. Домашно правените равиоли са с ръчно накълцана телешка кайма и въздушен лимонов сос с компот от манго.

 Финото заешко месо майсторът-готвач запича в  чабата-тесто с червено желе. За десерт сервира сорбе от босилек с пресни ягоди. И цялото това гурме-пиршество в кукленски порции, без да се лишавате дори от прясно изпечените черни хлебчета с много полезни ядки.

Чували ли сте за Марианските острови? Не? Добре дошли в клуба на 95 на сто от човечеството. Ако знаете, обаче, че Марианската падина е най-дълбокото място на земята, имате шанс да се доближите до 5-те процента отличници. Елица Стоилова, която е в студиото, сякаш на шега подава документите си на конкурса за аниматор с английски и руски на остров Сайпан и… остава там 17 години. На 11 401 километра от родната София. Е, има ли по-подходящ човек от Елица да ни разкаже за Марианските острови, част от Микронезия.

Тя представя и любопитния животински свят на остров Сайпан, на 200 км от най-дълбокото място на земята – кокосов рак, който си къса орехите от палмата и пада с тях от 3-4 метра височина с идеята да ги счупи и да се докопа до вкусната сърцевина. Разказва и за марианската летяща лисица, чиито размах на крилата стига до метър и половина, млекопитаеща е и се храни с плодове.

Мира Баджева е известно име в българската журналистика, тя е първата носителка на наградата Черноризец Храбър и дългогодишен главен редактор на „Жената днес“, а в момента – издател на списанието за пътешествия „Воаяж“. Тя бе на една мечтана разходка из Централна, или както Мира я нарича, Мезо Америка – Гватемала, Никарагуа, Ел Салвадор, Хондурас… Понеже в съзнанието ни Никарагуа присъства главно със словосъчетанието „оръжие-пари—контри“ и диктатора-трафикант Мануел Нориега, помолих Мира Баджева да ни покаже другото лице на тази непозната страна – бедна, но колоритна.

С колониална архитектура, градове, където на всеки ъгъл се чете поезия, музей на шоколада, в който го сервират под формата на напитка със стрити люти чушки и разходки с карета из старинни квартали.  Освен това Никарагуа е фиеста, страхотни плажове на двете океански крайбрежия, езеро, вулкани, сладководно море … И много вкусна кухня. Е, Мира Баджева не се е престрашила да опита печена игуана, но пък си е хапнала наволя от местните специалитети.

На страницата на Покана за пътуване ще намерите и колоритни снимки, и завладяващи четива.

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

В Покана за пътуване: Мостовете на Дананг са най-сниманите в света

На 17 март от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР Мира Баджева разказва за вкусните си приключения в Никарагуа

За повечето българи Виетнам е смътен спомен за усърдни гастарбйтери, дошли у нас по линия на социалистическото сътрудничество, евтино кафе с не особено добро качество и островърхи сламени шапки. От всичко изброено верни са само шапките. В днешен Виетнам, или поне в Дананг, откъдето се завърнах неотдавна, не срещнах човек, който да знае къде е България, камо ли, че негови сънародници са строили пътища и заводи у нас. Кафето не е евтино, но пък има незабравим аромат и туристите го купуват, опаковано като сувенир. Е, островърхите шапки съществуват, но също са за тях, а не за виетнамците, които предпочитат световните модни марки. Впрочем, и пълчищата велосипеди са заменени от новички мотоциклети. Само правилата за движение са непроменени – пресичате на собствен риск, дори и на зелено.  Както вече се досетихте, ще ви водя до Виетнам

Може да не сте чували за град Дананг, но със сигурност в социалните мрежи сте ахкали пред две от забележителностите му. Единият мост – Драгон бридж е най-сниманият и показван обект в Инстаграм за 2018 година. Особено във вечерните часове, когато главата на дракона бълва огън.  Другият – Голдън бридж поразява въображението с архитектурната хрумка да бъде придържан от гигантски човешки ръце. Видео с него от месеци събира лайкове във Фейсбук.

 Извън „мостовите“ места за туристическо поклонение, Дананг може да се похвали с 32 километра плажна ивица, поръбила крайбрежието на Южнокитайско море като азиатска шевица. Казано накратко – този виетнамски курорт е всичко онова, което нашите черноморски летовища вече не са.  Тук планината слиза до брега и нежно целува водата без бетонни препятствия.  Пясъкът е ситен, бял и само пред големите хотели „нашарен“ с чадъри и шезлонги, спасителни постове и шатри за водни спортове. Заведенията се гушат под палмите извън широкия поне 20 метра плаж, а в хотелите „на първа линия“ не могат от балкона да си топят краката в морето. Местата за отсядане са чак оттатък шосето. h

Нищо, че са представители на най-големите вериги в света. Един от тях, разположен извън града, е открит през 2017 година специално за срещата на Тръмп, Путин и  Си Дзинпин и в него на видно място се пазят столовете им под тежък 2,5 тона кристален полилей.  Курортът се гордее с най-дългия басейн във Виетнам – цели 250 метра, който спира при първите песъчинки на крайбрежието.

Списание „Форбс“  класира плажовете на Дананг сред най-красивите на планетата. В работни дни човек може да се почувства там като Робинзон на пустинен остров. Местните смятат бялата кожа за изключително достойнство и затова предпочитат да тичат сутринта преди изгрев по пясъка или да поседнат на крайбрежната алея с приятели след залез слънце. Това важи и за многобройните корейски и японски туристи. 

Ако вече се чудите къде е този Дананг – намира се на брега на Южнокитайско море в северната част на Виетнам, на 759 км от столицата Ханой и на 960 км от Хошимин, популярен повече като Сайгон.  Населението му е около милион, а общата площ 1283 кв.км.  Но тези факти в съчетание с информацията, че градът е традиционно голямо пристанище не бива да ви отказват от идеята да го посетите. Пояснявам: практически селищата са две. Курортната част е отделена от типично градската от река Хан, която е широка няколко стотин метра. На Запад са кадаифът от улици с рева на мотопедите, магазините и местното население.  На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, луксозни хотели, не особено интензивно движение и някой и друг мол.   Добрата новина е, че вече не е необходимо да прекачвате три самолета, за да стигнете до този филиал на рая, благодарение на Qatar Airways.  От Доха полетът до Дананг е директен и трае 7 часа, а четирите часа от София до катарската столица кой ги брои.

Four Points by Sheraton

И понеже още от времето, когато в Дананг са изпращали на почивка американските войници от близката военна база, са осъзнали, че природните дадености не са достатъчни, за да се привлече един гост, местните непрекъснато обогатяват атракциите.

За рядката маймунка червенокрак лонгур и как замъците на Лоара се пренасят в Дананг ще ви разкажа следващия път.

След толкова далечна екзотика, антидотът е родолюбивата  рубрика на Светослав Марков и Теодор Борисов „50 места от българската история отвъд България“. Да посетим паметника на българските студенти-партизани Словакия, че дълъг път ни чака. Чак до Никарагуа.

Мира Баджева е известно име в българската журналистика, тя е първата носителка на наградата Черноризец Храбър и дългогодишен главен редактор на „Жената днес“, а в момента – издател на списанието за пътешествия „Воаяж“. Тя бе на една мечтана разходка из Централна, или както Мира я нарича, Мезо Америка – Гватемала, Никарагуа, Ел Салвадор, Хондурас… Понеже в съзнанието ни Никарагуа присъства главно със словосъчетанието „оръжие-пари—контри“ и диктатора-трафикант Мануел Нориега, помолих Мира Баджева да ни покаже другото лице на тази непозната страна – бедна, но колоритна.

С колониална архитектура, градове, където на всеки ъгъл се чете поезия, музей на шоколада, в който го сервират под формата на напитка със стрити люти чушки и разходки с карета из старинни квартали.  Освен това Никарагуа е фиеста, страхотни плажове на двете океански крайбрежия, езеро, вулкани, сладководно море … И много вкусна кухня. Е, Мира Баджева не се е престрашила да опита печена игуана, но пък си е хапнала наволя от местните специалитети.

На страницата на Покана за пътуване ще намерите и колоритни снимки, и завладяващи четива. 
https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks