Перуанска шаманка: Трябва да развиваме душата си, да я „обучаваме“ на любов.  Но това докторите не могат да го направят. Само ние самите

Перуанска шаманка: Нараняваме земята и тя ни разболява
Перуанска шаманка: Нараняваме земята и тя ни разболява

В Покана за пътуване на 25.09.2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Силвия Калисая Чукуймия от езерото Титикака тълкува бъдещето по листа от кока. Главен асистент д-р Ралица Филипова: В румънския град Сибиу къщите гледат с човешки очи

В румънския град Сибиу къщите гледат с човешки очи

Първата гостенка Покана за пътуване е истинска перуанска шаманка. Силвия Калисая Чукуймия е духовен лечител и магичен учител. Тя е потомка на народа аймара, който е по-древен от инките и обитава южния край на езерото Титикака.

Силвия Калисая Чукуймия от езерото Титикака тълкува бъдещето по листа от кока
Силвия Калисая Чукуймия от езерото Титикака тълкува бъдещето по листа от кока

Силвия израства в малкото планинско селце Алтаплано, близо до Пуно, където нейната баба от 7-годишна й предава съхраненото шаманско знание. Завършва два университета – в Лима и в Пуно, работи като професионален екскурзовод, но корените я теглят към родното й място.

Перуанска шаманка: Нараняваме земята и тя ни разболява
Перуанска шаманка: Нараняваме земята и тя ни разболява

Тя е експерт в древното изкуство за тълкуване на бъдещето по листа от растението кока.  Госпожа Калисая Чукуймия създава и ръководи Музея на древните обичаи в главния град на езерото Титикака. Разговарях с нея, благодарение на адвокат Мая Пангелова.

Перуанска шаманка: Нараняваме земята и тя ни разболява
Перуанска шаманка: Нараняваме земята и тя ни разболява

Перуанската шаманка беше в София за да сподели философията, ученията и духовните традиции на древния народ аймара и връзката им с природата, която се третират като живо същество.

Перуанска шаманка: Нараняваме земята и тя ни разболява
Перуанска шаманка: Нараняваме земята и тя ни разболява

През последните 15 години тя пътува и преподава в Канада, САЩ, Холандия, Белгия, Франция, Испания, Швеция, Ирландия, Япония, Корея, Тайван, Аржентина, Бразилия и Австралия.

Преподавателят по медии и комуникация от Нов български университет Ралица Филипова когато пътува избягва местата, на които потребителите на социалните мрежи умират да се снимат. Тя освежи спомените си за Румъния отпреди 15 години с пътешествие до съседната страна и сподели неочакваните си открития.

И както един неин приятел сполучливо се пошегувал – „Всички отлитат на юг, ти занимаваш на север“. Логичният въпрос е „Защо?“.  Ами понеже главен асистент д-р Филипова е забелязала детайли, които ни навеждат до умислени сравнения с нашата страна.

Като отявлен любител на животните на нея й е направило впечатление, че на всяка бензиностанция има оставена вода за пътуващите домашни любимци и се продават лакомства за тях.

Какво още се е променило в Румъния през последните години според Ралица Филипова, автор на помагалото за деца с дислексия „Тити рисува букви“  и преподавател в НБУ? Според нея страната е чиста, спокойна, хората в заведенията празнуват живота, а по шосетата няма дупка за цяр.

Най-стойностната забележителност на италианския град Бари са мощите на Свети Николай Чудотворец в едноименния храм. Християни от цял свят искат да отправят молитвите си в Basilica di San Nicola, защото са убедени, че  просбата им ще се сбъдне с помощ свише. 

Още за базиликата четете тук

Центърът на земята се намира в Еквадор

Шамани в Еквадор бият с билки за пречистване

В Покана за пътуване на 18.09.2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Красимир Златанов от Exotic holiday храни колибри от ръка. Алис Димишева с ведра самоирония за нейния първи Париж

Шамани в Еквадор бият с билки за пречистване

Еквадор е единствената държава в света кръстена на географски обект – името й означава Република на Екватора. И наистина той я разсича надлежно. Макар да е една от най-малките страни в Южна Америка (колкото две и половина Българии), тя е привлекателна за пътешествениците със своите тропически джунгли, 27 вулкана и колониални градове, вписани в съкровищницата на ЮНЕСКО.

След този анонс напълно разбирам защо собственикът на туристическа агенция Exotic holiday Красимир Златанов се е запътил натам. 

Столицата Кито е на около 20 километра от Екватора, но същевременно е разположена на 2900 метра.  Първо го запитах как се диша на такава височина. Оказа се, че Ла Пас, столицата на Боливия, е на още по-високо.

Преди да потегли към дивите племена в амазонската джунгла приключенецът посетил Центъра на света, на 26 км от Кито.  

Краси е имал и изключително преживяване – да храни колибри. И предостави специално за Дромомания.бг видео от това вълшебство.  Чукнете върху линковете по-долу, за да видите

Красимир Златанов с тарантула на рамото
Красимир Златанов с тарантула на рамото

След като чуете как живеят индианците в дебрите на еквадорската джунгла, едва ли ще повярвате, че държавата е обявена за най-добра за живеене в пенсионна възраст. Взети са предвид показатели като цени на имотите, парични средства, нужни за преживяване, климат и достъп до медицински грижи. Но не са включили и радостта от възможността да видят розови делфини. А Красимир Златанов, макар и не пенсионер, я е преживял. След разказа му за Еквадор, мечтата за тази южноамериканска страна у мен вече не тлее, а се разгаря неудържимо.

Особено след като Краси сподели как шаманите на индианските племена са му правили ритуали за прочистване с опушване с тютюн и яко шибане по гърбината с незнайни треви, чиито ефект бил близък до този на копривата.

Всеки посетил поне веднъж френската столица си има свой Париж, който къта съкровено в сърцето си. Гостенката ми обаче ще ни разкаже за своя първи Париж. Алис Димишева е ученичка от последния клас на английската гимназия в София и носител на първа награда от Националния конкурс „Млад писател“.

Самоиронията и чувството за хумор на младата дама обагрят своеобразно съвсем пресните й спомени. Те ме подсетиха за един виц: Каква е разликата между Париж и мъжът? Че Париж е винаги Париж. Ами… така си е.

88 храма за 55 дни – Японското Камино!

Българин извървя 1500-те км на Японското Камино през отпуската си

В Покана за пътуване на 17 юли 2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Борислав Илиев за срещите си по пътя на японските пилигрими. Юлия Аткова за Уганда и Гана

Борислав Илиев

Шикоко Хенро е японски духовен поклоннически маршрут, извървян за първи път преди повече от 12 века. Днес изминаването на неговите 1500 километра отнема около два месеца.  Борислав Илиев ги е извървял за 55 дни и е претворил впечатленията си във фотоизложба.

Ще остане в галерия „Сан Стефано“ срещу БНТ до 30 юли, но на 16.07.2022 ( събота ) от 12:30 часа ще се проведе лекция, на която Борислав ще разкаже в подробности за SHIKOKU HENRO – 88 Temples  Pilgrimage. Гостите ще имат възможността да научат подробности за японския зелен чай  MATCHA, SENCHA и да опитат от него.

Традицията да даряваш – Осетай е вкоренена в Страната на изгряващото слънце, според госта ми в Покана за пътуване, избродил като пилигрим поклонническия маршрут Шикоко Хенро, наричан японското Камино. По пътя си е получавал плодове, чай, вода, възможност за преспиване, а един възрастен японец над 90 му е предложил 5000 йени.

Боби не ги е приел, но е отговорил на жеста с българска бродерия и розово масло и дядото грейнал.

Дядото с подарените му от Боби бродерия и розово масло
Дядото с подарените му от Боби бродерия и розово масло

Борислав Илиев разказва за приключенията, усещанията и чувствата, развълнували го дзокато е обикалял от храм на храм по маршрута Шикоку Хенро, обявен от  Агенцията по културни въпроси за японско културно  наследство. Въпреки това срещата с хората е най-ценният му спомен.

Японците успяват да превърнат в поучителна притча дори простичката история на един шаран. Затова в залата на галерията могат да се видях хартиени хвърчила във формата на риби, с които се отбелязва денят на детето в Япония.

Българин извървя 1500-те км на Японското Камино през отпуската си

Ай Ти специалистът Борислав Илиев, който превръща отпуските си в поклоннически пътувания,  отвежда посетителите на фотоизложбата си по своите стъпки с всички възможни начини – манекен, облечен като поклонник, калиграфии, упътвания.

Указателни знаци за отделните храмове.

Боби записа специално за слушателите на Покана за пътуване звъна на единствената Камбана на мира, подарена на личност, а не на държава или организация. Всеки може да я удари лично с дървеното чукче, ако посети изложбата му в галерия Сан Стефано плаза до 30 юли.

Камбаната на мира
Камбаната на мира

От дзен пътешествието из Япония се пренасяме на спасителна мисия в Африка с Юлия Аткова. За своето участие в благотворителни инициативи не само в странство, а и у нас е наградена с приза „Скритото добро“ от Софийската община. Дамата има повече от 4 десетилетия опит в българското образование.

През последната година оглавява училище за сценични изкуства и мениджмънт „Акатамус“ в което децата след седми клас усвояват актьорско майсторство, джаз и поп пеене. Юлия Аткова определя себе си като голям мечтател и още по-голям пътешественик.

Плакатът на училището за сценични изкуства на Юлия Аткова
Плакатът на училището за сценични изкуства на Юлия Аткова

Тя е майка на две деца и горда баба на шест внучета. Освен това е и любопитен пътешественик, който  разказва за благотворителните си мисии в Уганда и Гана.  Тя спомена, че отличниците в Уганда получават възможност да учат в чужбина.  Запитах я имала ли е късмета да види в България години по-късно дете, което е срещнала в Уганда. Оказа се, че не. Но пък се е запознала с човек, който знае, че столицата ни е София, защото е завършил медицина там.

Освен почитател на пътешествията Юлия Аткова е любител и на екстремните спортове. Тя очертава образователен маршрут из африканските държави Уганда и  Гана, от където е донесла необичайни музикални инструменти.

Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София

Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София
Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София

Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София.

Това е темата на проекта на фондация „Детето и фолклора“, подкрепен от програма „Европа“ 21 на Столична община и изпълнен с партньорското участие на 19 СУ „Елин Пелин“ и район „Красно село“.

Това беше и темата на обучителния семинар за педагози и дейци на културата от района, на който бе направено и обобщение на проекта.

Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София
Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София

Как учим децата ни да стъпват по следите на историята и културата на София? Важни практически съвети получиха присъстващите от Николай Миндов, председател на Асоциацията на екскурзоводите в България /АЕБ/. 

Що е то анимация, вдъхновение, вдъхване на душа във всяка дейност? Какви са основните принципи на работа с юноши и младежи в тази посока? Проф. д-р Нели Бояджиева от СУ „Климент Охридски“ не просто даде основни принципи и методи на работа, но развълнува и вдъхнови присъстващите да разкажат за своите успехи, за начина, по който те работят.

Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София
Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София

Добри европейски практики за представяне на културно-исторически забележителности от ученици представи Пламен Старев, генерален  секретар на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма – АБУЖЕТ.

Какво правиха участниците в клуб „Млад екскурзовод“ в последните 6 месеца? Разказа Ангелина Анастасова, преподавател по история и отговорник за организацията на клуба. Тя накратко резюмира най-интересното, представено от „преподавателите“ в клуба – проф. д-р Момчил Георгиев, журналистите Георги Милков /в. „24 часа“/ и Магдалена Гигова /БНР/, д-р Ивелина Кючукова, директор на общински културен институт Дом на културата  „Красно село“, Венцислав Кирев, заместник-кмет на район „Красно село“ и Николай Миндов.

Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София
Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София
Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София
Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София

На заключителния семинар бяха представени и изводите от две анкети, направени в началото и в края на проекта. Какъв е обликът на участниците в клуба, как прекарват свободното си време, какви  исторически и културни обекти познават,  как и защо са стигнали до тях,  с какво биха искали да се занимават извън училище? Какво харесват и какво не в квартала, но като цяло и в града, в който живеем?

Най-общо: Шестокласниците от 19 СУ „Елин Пелин“ искат това, което искат повечето деца: чист и зелен град, в случая столицата ни, искат да се срещат с приятели, да изучават чужди езици, да спортуват, да посещават исторически и културни забележителности, да участват в състезания, игри, да изпълняват творчески задачи и да имат партньори от други училища, в т.ч. и от чужбина.

Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София
Клуб „Млад екскурзовод” по следите на историята и културата на София

Резултатите обобщи д-р Лилия Старева, председател на фондация „Детето и фолклора“.

–          Неформалното образование е важно за подрастващите и на него трябва да се обръща значително повече внимание. В конкретния случай децата се запознаха с културата и историята на София в разговор с културолози, журналисти, професионални екскурзоводи. Изборът на „екскурзовод“ съвсем не случаен, защото тази професия предполага познания в различни дисциплини – история, география, зоология, ботаника… Децата получиха знания за оставеното от предците ни, за традиционната ни култура – това са ценности, от които имаме нужда днес.

Стремежът ни бе не само нови знания, но и нов подход към представяне на познанията – чрез увлекателно разказване, „сторителинг“. Със своите презентации в края на проекта участниците в клуба показаха, че добре са усвоили новия неучебен „материал“ и заслужиха сертификатите, които им бяха дадени като участници в Клуба.“

Проектът „МЛАД ЕКСКУРЗОВОД /по следите на историята и културата на София/“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Програма „Европа“21  на Столична община. Партньори на фондация „Детето и фолклора“ са Район „Красно село“ и 19 СУ „Елин Пелин“.

С д-р Ана Пейкова до островите Ямайка, Кюрасао и Сен Мартен

Д-р Ана Пейкова за пивките Кариби – Ямайка Кюрасао и Сен Мартен

В Покана за пътуване на 1 май 2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Снимат сериала „Вина“ в изба в Топ 50 на най-добрите места за винен туризъм в света. Доц. д-р Соня Алексиева  за Международното изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново

Снимат сериала „Вина“ в изба в Топ 50 на най-добрите места за винен туризъм в света
Снимат сериала „Вина“ в изба в Топ 50 на най-добрите места за винен туризъм в света

В Покана за пътуване неведнъж съм разпитвала д-р Ана Пейкова и като дерматолог със съвети как да опазим кожата си в различни кътчета на земята, и като екстремен пътешественик. Този път ще гостува във второто си амплоа. Неотдавна лекарката се завърна от  екскурзия до островите Ямайка, Кюрасао и Сейнт Мартен.   Завтекох се към кабинета на д-р Пейкова за пъстри подробности.

Ямайка

Повечето от нас свързват Ямайка с ароматния ром и Боб Марли. Оказа се, че там има още мнооого неща за гледане, слушане, опитване и преживяване и регето, растите и ромът далеч не са единствените забележителности.

Ямайка
Ямайка
Ямайка

След като напуснем Ямайка, поемаме към карибския остров с пивкото име Кюрасао.  До този момент свързвахме мястото единствено със синия ликьор от кората на горчивия портокал лараха. Благодарение на д-р Пейкова представата ни значително се обогати.

Кюрасао
Кюрасао
Кюрасао

Следващият остров, до който ще ни отведе дерматологът д-р Ана Пейкова се казва Сен Мартен, но и Синт Маартен. Освен с факта, че е най-малкият остров, разделен между две държави – Франция и Нидерландия, той е прочут с екстремния плаж Махе, над който прелитат самолети. Там стават убийствени снимки към търбусите на аеропланите, но завихрящият се пясък рискува да ви напълни очите и да ви отнесе хавлиите.

Сен Мартен
Сен Мартен
Сен Мартен
Плажът Махе
Плажът Махе

В село Хърсово до Мелник цяло лято ще снимат 12-серийния филм на БНТ „Вина“.  Заглавието няма нищо общо с гузната съвест. Сюжетът кръжи около онова, което хората тук правят отлично от векове – виното. 

Сериалът "Вина. Снимки Десислава Кулелиева
Сериалът „Вина. Снимки Десислава Кулелиева

И до днес пазят местните сортове. Невероятният им вкус и аромат вероятно се дължат и на  неземната гледка към пет планини Славянка, известна в Гърция като Орвилос, Пирин, Беласица, Огражден, кратерът на вулкана Кожух с топлите минерални води и близостта с енергийните центрове на България Рупите и Златолист. За уникалните сортове и винените маршрути,  разговарях на място с Милица Закитанова. Пропуснах да отбележа, че Вила Мелник е на 39 място в Топ 50 на най-добрите дестинации за винен туризъм в света.

Режисьорът Виктор Божинов, Елена Телбис и Владимир Зомбори
Режисьорът Виктор Божинов, Елена Телбис и Владимир Зомбори

А сериалът „Вина“ с режисьор Виктор Божинов, Елена Телбис и Владимир Зомбори в главните роли, ще тръгне по БНТ през ноември. Цяло лято актьорите ще живеят сред лозята на Мелнишко с интригите, любовите и препятствията, сътворени от сценаристите Нели Димитрова и Ваня Николова.

След двугодишно прекъсване Международното изложение „Културен туризъм“ се възроди във Велико Търново. Доц. д-р Соня Алексиева, преподавател по туристически пиар в Нов български университет, ще ни върне вярата, че туризмът надига глава след пандемията. Тя е и председател на журито на конкурса Read and travel.

Доц. д-р Соня Алексиева с наградената Антоанета Титянова

На Великден до Великденския остров с Нина Димитрова и театър Кредо

 В Техеран дори палмите носят хиджаб, шегуват се актьорите от театър Кредо
В Техеран дори палмите носят хиджаб, шегуват се актьорите от театър Кредо

В Покана за пътуване на 24 април 2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: „Шинел“ по Гогол в Япония, Иран и Далечния Изток. Полет с балон над Комините на феите в Кападокия

Театър Кредо отбелязва 30 години през 2022-а
Театър Кредо отбелязва 30 години през 2022-а

Театър Кредо, създаден от Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека,  през 2022-а навършва 30 години. За омагьосаните от сценичното изкуство ще спомена „Шинел“, „Каквото направи дядо все е хубаво“ и „Ревизор“.

За любителите на статистиката ще добавя: 600 изиграни представления на 9 езика на повече от 200 фестивали по света,  14 международни награди.

Е, как да не поканя Нина Димитрова – сърцето и мозъкът на театър Кредо да си говорим за пътешествията им, след като са стигнали дори до Великденския остров. Само турнетата им в Япония са десет, а годишнината на Кредо ще отбележат във въздуха – на път за 11-ия гастрол в Страната на изгряващото слънце.

Енергията на Великденския остров е и в тайната на главите моаи
Енергията на Великденския остров е и в тайната на главите моаи

Не по-малко интересен и е разказът на Нина Димитрова за представянето на Шинел в Техеран и препирните с местния цензор, настояването актьорите да не се докосват на сцената и жените задължително да носят хиджаб.

Създаденият от Нина и Зуека театър Кредо наистина има забележителни успехи – представленията му са в „Топ 20” на най-добрите събития на най-големия световен фестивал на изкуствата в Единбург. И в първата петица на класацията на вестник „Гардиън” за най-добрите спектакли в лондонския театралния афиш при гостуването в „Барбикан Център”.

Театър Кредо във Великобритания
Театър Кредо във Великобритания

Тъкмо реших как прозрението на Нина Димитрова, че всички сме произлезли от едно ребро е изключително дълбок финал за нашия разговор, когато тя реши да повдигне театралната завеса пред творческата работилница на театър Кредо, подкрепена от Националния фонд Култура.

Винаги съм смятала, че най-глупавият въпрос в едно интервю с артист е онзи за бъдещите творчески планове. Но не и когато става дума за Гоголооката Нина Димитрова, както я  наричат почитателите й.

През юбилейната си 30 година от своето създаване, Театър Кредо осъществява два проекта с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ – проект „Клоунът Гогол“ по програма „Творческо развитие“ и целогодишната му дейност през 2022 година по проект „кредО!шинел!“ по програма „Едногодишен грант“.

Няма друго място по света, където зъберите да разказват приказки

Още за мистиката и древната история на Кападокия, четете тук

Мисис Дама на годината-2022 – за четиринадесети път. Ники Сотиров грабна титлата Мистър на годината

11 се пребориха за Мисис Дама на годината-2022. Ники Сотиров грабна титлата Мистър на годината
11 се пребориха за Мисис Дама на годината-2022. Ники Сотиров грабна титлата Мистър на годината.

 За четиринадесети пореден път в балната зала на „Монтесито“ бяха раздадени  годишните награди за бизнес постижения и социална отговорност  „Мисис Дама на годината“  2022. Организатор и   продуцент  на  наградите    са  агенция „Феймъс“ и “Mrs. Universe Ltd.” в лицето на Меги Савова.

Идеята на отличията е да бъдат намерени и поощрени онези жени на днешния ден, известни (или не толкова), които сами изграждат своето име и се гордеят с него. Това са дами, които познаваме, заради това, което сами са постигнали. Те са майки, те са приятелки, те са делови партньори, те произвеждат благата ни, те създават работни места. Те дават кураж на другите и най-вече – те символизират всичко онова, което е дамата на днешния ден.

Над 90  бяха кандидатките в 32 категории, но от тях журито реши да награди само 11.

По традиция гостите на вечерта  бяха посрещани с чаша просеко Canti.  Не бе нарушено  и другото правило към петстепенното меню на официалната вечера сомелиерът Слави Райчев да представи към всяко ястие подходящото вино, предоставено от международния винен бранд Canti – посланик на Италия и италианския дух  на масата за всеки специален случай и успешно продаван в над 50 страни в света.

Наградените  получиха  подаръци от Gallerato – луксозен италиански текстил и аромати за дома, както и ваучер от болница Optimed Bulgaria на стойност 15% от всяка една процедура. А всички гости се зарадваха на  дар от EPL diamond – диаманти от Якутия.  

Всеки от присъстващите  донесе фабрично пакетирани хранителни продукти, които ще бъдат предоставени на социално слаби български семейства. Една част  ще отидат и за бежанците от Украйна.

Водеща на събитието беше Нели Пандилова, която блестеше в рокля на Kiara Fashion.

Нели Пандилова

Ето кои са отличените Мисис Дама на годината:

Категория  Eлектронна търговска марка.  Десислава Иванова – твори визията на уверените крачки, вашите щастливи и естествени стъпки в живота – galdini.net. Наградата връчи Гергана Апостолова

Десислава Иванова

Категория Луксозен бранд. Евгения Галева и Дария. Магазин за бижута EPL Diamond –Парадайс център  представя на българската жена нещо аристократично, стилно  и най- вече достъпно. А  именно качествени бижута с диаманти от Якутия – bg.epldiamond.com. Наградата връчи -Анелия Петкова

Евгения Галева и Дария
Евгения Галева и Дария

Категория Здраве и красота.  Елеонора Тошкова – занимава се с продукти за здраве. Тези естествени и натурални храни помагат на организма да заработи на пълни оброти. Освен това човек кипи от енергия, благодарение на тях има настроение да върши чудесни неща, да работи пълноценно и да подобри имунитета си. Наградата връчи Евелина Макрис

Елеонора Тошкова
Елеонора Тошкова

Категория Архитектура и  строителство.  Боряна Христова – Архитектурата е мисия за създаване на красота и хармония. Тя приравнява природните мащаби към човешките нужди. Една много хуманна и едновременно с това трудоемка професия. Тя изисква усет за красивото, творчески талант, психологически подход, търпение и любов към хората. Архитектурна компания ПРОАРХ ЕООД Пловдив е основана през 1994 година от архитектите Маргарита и Едвард Христови в град Пловдив. Наградата връчи -Славка Занева

Боряна Христова
Боряна Христова

Категория Бизнес и застраховки.  Таня Караманова – Уиннърс  груп  е брокер на  българския пазар,  който предоставя уникална концепция за развитие и за предоставяне на всеобхватни  финансови услуги под един покрив. Наградата връчи Таня Китик

Таня Караманова
Таня Караманова

Категория Будител. Стояна Нацева – основната ни мисия е  да разкрием собствения си божествен потенциал, да  се разгърнем и да създаваме неща, които са полезни за обществото  като  едновременно с това създаваме и собствената си прекрасна реалност. Над 25 години е отдала на личностното развитие и помощта на хората.  Към момента има реализирани много проекти. Наградата връчи Пепа Кънева

Стояна Нацева
Стояна Нацева

Категория  Капитал и право.  Ева Марчева работи като съдебен експерт по икономически експертизи в България и Дубай, като счетоводител на набиращите грандиозна сила крипто бизнеси, като експерт по инвестиционни борсови операции и портфейл акции, листвани на Ню Йоркската борса и Лондонска метална борса, както и като председател на Сдружение „Движение Експерти на гражданското общество. Всичко това  и позволява  да се справя с тази нелека задача. Причината да продължава напред е  синът й Георги – Самуил на 5 години. Както и съвместната и дейност с  Фондация „Заедно за теб“ се бори за подобряване живота и лечение на болни деца, деца със специални потребности и аутизъм.

Който иска да помогне ето и банковата сметка:

Банка ЦКБ  Силвия Георгиева Георгиева-Пенева BG 96CECB97904023569901/ За Георги Самуилов Марчев. Наградата връчи Дони Василева

Ева Марчева
Ева Марчева

Категория Млад козметичен лидер. Светослава Апостолова на 32 години от град София. Завършила Бакалавърска степен “Финансов мениджмънт и маркетинг“. Магистър – „Кино, шоубизнес и финанси“. Сертифициран треньор и консултант по личностно развитие, ниво мастър на НЛП. Любител на естествената красота и поддържането й с природни средства превръща хобито си в бизнес, създавайки иновативен висококласен и успешен продукт. Наградата връчи Снежана Спасова

Светослава Апостолова
Светослава Апостолова

Категория Международни отношения. Албена Джоунс – българка от смесен брак. Изградила успешна кариера в Лондон и натрупала опит работейки в световни престижни организации там повече от 15 години, тя се завръща в България.  като основател на Албена Интернешънъл  организира и ръководи корпоративни обучения, дипломатически събития, международна консултантска дейност и международни базари и тържества. Мотото на Албена Интернешънъл е „Светът идва при вас“. Наградата връчи Веселка Крачунова

Албена Джоунс
Албена Джоунс

Категория Медии. Мария Бонева  е двигател и вдъхновител на екип, който създава и развива Код медиа енд ентъртеймънт груп. Българската модна телевизия Code Fashion TV и българската здравна телевизия Code Health TV, са доказателство, че в България може да се прави нишова телевизия, която да информира, помага и развива хората. Наградата връчи Магдалена Гигова

Мария Бонева
Мария Бонева

Категория Лоялен партньор. Бояна Бояджиева завършва Медицинския и Софийския университет (Журналистика, Международна журналистика и Профил радио). Собственик на PR агенция “2B- CONSULT”, както и на сайтовете Paragraph21.com и LevelFamous.com. Магистратурата й е от ВУЗФ “ Журналистика, продуцентство и финанси“. През януари 2019 г. получава сертификат за Google Analytics  от Google Analytics Academy. Наградата връчи Диана Филипова

Бояна Бояджиева
Бояна Бояджиева

Категория Мистър на годината. Ники Сотиров завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ при професорите Сашо и Цветана Стоянови. 45 години се снима в български и чуждестранни филми и има по 40 главни роли в българското кино и в американски и чуждестранни продукции. Участва в над 200 телевизионни филми и предавания. От  55 години играе на театралните сцени в България и по света. Изнасял е театрални спектакли в 40 държави. През  1991г. Ники Сотиров създава театър „ПАНТДАНС“. 10 години играе на театралните сцени в САЩ, Азия, Африка и Европа като посланик на българската култура.

Ники Сотиров
Ники Сотиров

Фотограф:  „Качество, дизайн и точност”

Пламена Милева снима „Молитва“ на 32,7 м под водата

Гол модел позира под водата с опасни скатове
Гол модел позира под водата с опасни скатове
Гол модел позира под водата с опасни скатове
Гол модел позира под водата с опасни скатове

В Покана за пътуване на 20 март 2022: Подводният фотограф с 50 световни награди Пламена Милева за снимки в Атлантическия океан, Червено и Черно море. Певицата K.LINA за студентския живот в Лондон и изпълненията в британски клубовеГол модел позира под водата с опасни скатове (видеа)

Певицата K.Lina за студентския живот в Лондон и изпълненията в британски клубове
Певицата K.Lina за студентския живот в Лондон и изпълненията в британски клубове

В Покана за пътуване сме ви водили къде ли не – до пустини и ледници, високи планини и вулканични кратери, но на пръстите на едната ръка можем да преброим пътешествията… под вода.

Пламена Милева е носител на над 50 награди от световни конкурси, обиколила е света и е превърнала подводната фотография от хоби в професия. 

Любовта към морета е в кръвта на пътешественичката. Нормално – тя е от Варна, но е живяла 8 месеца на остров Тенерифе. Със снимането под вода тя започва да се занимава през 2010 година. Тримесечният й син е нейният пръв модел. Майчиното й професионалното чувство се сблъскват, когато създава кадри докато бебето й е под повърхността.

Днес тя работи с професионален модел, когото е обучила специално. Откакто видях снимките й се чудя как да я представя – като жената амфибия или вълшебницата на обектива. Запитах я как се правят подводни снимки, защото една от тях държи рекорда за фотос на дълбочина – 32 метра и 70 сантиметра.

Остров Бали, Индонезия

За работата си Пламена Милева  споделя:  „За мен фотографията е специална. Чрез нея аз изследвам красотата във всичките й измерения. Тя ми дава изразните средствата, за да предам емоциите и копнежите ми към съвършеното човешко творение.“

Ейлат, Израел
Тенерифе, Испания

Подводният фотограф Пламена Милева е живяла на  Тенерифе в Испания и е направила доста от забележителните си снимки там. Вероятно много от слушателите на Покана за пътуване са ходили на този испански остров, но малцина са го виждали под водата като моята събеседничка.

Гол модел позира под водата с  eagle ray
Гол модел позира под водата с eagle ray

А тя дори е заснела там зашеметяваща фотосесия с опасни огромни скатове и гол модел.

Надявам се, че Пламена Милева ще осъществи мечтата си да снима отблизо сини китове и ще дойде в Покана за пътуване да ни разкаже.

Тенерифе. Молитва на 32,7 м дълбочина
Тенерифе. „Молитва“ на 32,7 метра дълбочина
Първата снимка на Пламена Милева със световна награда е от Черно море
Първата снимка на Пламена Милева със световна награда е от Черно море

Музика, разпределена поравно между София и Лондон. Калина Баткова, по-известна с артистичния си псевдоним K.LINA, е автор и изпълнител на седем запомнящи се песни с щипка носталгичен винтидж шик с елегантни видеа към тях.

Както сте се досетили от фамилията й, тя е дъщеря на известния адвокат Тодор Батков, но си е избрала съвсем различна кариера. K.LINA завършва в Лондон паралелно бизнес и музика. Тя разказва за студентските години в Англия, как се пробива в тамошните клубове и какви са отношенията между младите хора.

K.LINA се е изявявала в клуб, където е пяла Ейми Уайнхаус и са започнали кариерата си „Ролинг стоунс“. Да чуем песента The Movies. От първоначалното замисленото заглавие „Влюбих се по време на пандемия“ става ясно защо Калина е побързала да се върне в България.

За Калина Баткова с псевдоним Кей Лина, Лондон е не само място, където е получила и двете си висши образования по бизнес-маркетинг и музика, ами е символ на свобода. Защото в България е принудена да ходи с охрана.

По онова време баща й, адвокат Тодор Батков, е собственик на футболен отбор и децата му са застрашени от отвличане. Запитах я наслаждавала ли се е на факта, че в Англия никой не я познава. При последното си посещение там (заедно със своя приятел) е посетила Музея на Хари Потър, защото и двамата са почитатели на магьосника.

Музеят на Хари Потър, Лондон
Музеят на Хари Потър, Лондон

Калина обеща да напише и песен на български. Генетично има всички предпоставки за това – дядо й по бащина линия – Коста Батков е бил известен журналист, а другият – Георги Христов е поет.

Тя сподели, че като малка е пяла в детска вокална група и веднъж дошли на интервю в националното радио.  Обзета от микрофонна треска тя си написала на листче въпросите и отговорите, но когато дошъл нейният ред успяла само да промълви „Да“. 

„Бижутата – стил, елегантност и индивидуалност“ с Вероника Азарова

Вероника Азарова: В блясъка на бижутата виждаме отражение на самите нас
Вероника Азарова: В блясъка на бижутата виждаме отражение на самите нас

Вероника Азарова е завършила 9-та френска гимназия, английска филология и военна дипломация. През 2000 г. защитава докторат в областта на културната антропология. Интересите й са в областта на междукултурната комуникация, политическата антропология и семиотиката.

Член е на Американското семиотично дружество, на Художествения съвет на БНБ, зам. Председател на Българското семиотично дружество, Professor Honoris Causa, Institute for Biographical Categorization, Кембридж.

Многостранните й интереси и увлечения я превръщат в най-подходящия лектор за първия мастер-клас на академия „Живей елегантно“ на тема „Бижутата – стил, елегантност и индивидуалност“.

Вероника Азарова: В блясъка на бижутата виждаме отражение на самите нас
Представянето на книгата на Вероника Азарова „Преговарящият политик“.

Академията е създадена от Антонина Стоянова (бивша първа дама и юрист с международна кариера), Богдана Карадочева и бизнесдамата Нели Беширова.

Преди да последвате линка по-долу и да се запишете за 19 март, научете повече за Вероника от нейното интервю:

  • Как научихте за Академия „Живей елегантно“ и какво ви привлече към идеята да станете част от лекторите й?

Научих за Академията почти случайно – от списание Premium Lifestyle. Приветствам идеята за създаване на такъв тип образователни клубове, които да разпространяват философията на добрия, качествен, елегантен живот – от това как да декорираме красиво масата, как да използваме седемнайсет прибора за хранене, как да се облечем, когато ни поканят на официална вечеря, какви разговори да водим, за да изглеждаме интелигентни, дори и да не сме чак толкова, как да контролираме гласа и емоциите си.  

Не само как да завоалираме грешките в поведението си, а как да не допускаме грешки.  Как да не изглеждаме като парвенюта, когато сме забогатели внезапно, и как познатите ни да не разберат, че сме обеднели, ако банките изведнъж ни приберат всичко.

Видях своя принос като споделя онова, към което имам отношение от най-ранна възраст, в което съм възпитана и образована и към което имам колекционерско, бих казала страстно отношение. И макар и нескромно да звучи – в което съм най-добрия и засега единствен специалист у нас. Това е история на бижутата, както и културата на избор, съхранение и носене на бижута.

Вероника Азарова: В блясъка на бижутата виждаме отражение на самите нас
Вероника Азарова: В блясъка на бижутата виждаме отражение на самите нас
  • Издали сте толкова много книги на различна тематика – и художествена, и научна литература, коя е темата, на която позволявате да ви обсеби, без да се съпротивлявате?

Вероятно това, че съм издала книги в различни жанрове – от „сериозни“  и по-академични,  до роман и разкази, се дължи на факта, че съм Homo Ludens, Играещ  Човек, който изпитва удоволствие и интерес от всичко, което вижда и прави. В подреждането на дома съм почитател на еклектиката – с модерни и старинни вещи, в гардероба ми има както много скъпи дрехи, така и дрехи от бутици second hand (но никога от middle range марки),  а работата си се старая да осмисля така, че да ми бъде винаги интересно, все едно играя.

Ако в живота ми се наложи да бъда перачка,  ще си играя с комбинациите от цветове на дрехите,  докато простирам,  ако ми се наложи да съм портиерка някъде – ще наблюдавам хората и ще си измислям истории за тях. Едни от първите  книги, които баба ми ми прочете, бяха „Малката принцеса“ на Ф.Х.Бърнет и „Трима мъже в снега“ на Е. Кестнер.

И в двете става дума за „падането отвисоко“, но и за това как да си създадеш  нов свят, в който да оцелееш, и да вярваш, че винаги ще има „утро“.

И така – оказва се, че темата, която винаги ме е съпровождала, още от дете, е тази за превратностите в живота – как в един миг можеш да се храниш със сребърни прибори и в порцелан Розентал, а в следващия – да миеш стълбището на входа, където е апартаментът, който са ви национализирали. От това не може да ти падне короната, или – не от това може да ти падне короната.  

Ние,  децата на социализма,  овладяхме изкуството да извличаме онова, което е полезно за нас,  да се адаптираме към онова, което не можем да променим, и да се абстрахираме от онова, което може да ни унищожи. Овладяхме умението да говорим няколко истини – една вкъщи, друга – в училище, трета – пред комшиите. И то без да имаме угризението, че лъжем, иначе много от нас не биха оцелели психически. А после започнахме отначало.

Вероника Азарова: В блясъка на бижутата виждаме отражение на самите нас
Вероника Азарова: В блясъка на бижутата виждаме отражение на самите нас
  • Романът ви „Пръстенът с двата брилянта“,  носи аромата на онази забравена изтънченост, властвала в градската атмосфера преди 9 септември 1944 година. Мислите ли, че чрез Академия „Живей елегантно“ тя би могла да се върне под съвременна форма?

Обученията  в стил и елегантност идват чак на трето място, тоест – те „могат да помагат, но не могат да помогнат“. На първо място е вроденият  усет, сетивност, която няма обяснение, и с която някои хора се раждат,  а други могат да завършат всички Академии за елегантност оттук до Бостън, и пак ще обуят черни обувки с бяла рокля.

Тази картинка видях, между другото, съвсем скоро, на снимка на завършващи такава академия – жени, учили три месеца стил и добри маниери, а на края очевидно са им казали: „За завършването – дрес код „бяло“! И всички бяха облекли кой каквото има – зимни, летни, деми-сезонни дрехи, кринолини, шифони, плетени елеци, само и само да е бяло. И до там – с обувките – пълен дизастър! Както е казано в “Три сестри“ на Чехов „Влиза Наталия Ивановна: тя е в розова рокля със зелен колан.“  

От друга страна, виждаме изключителна красота във фолклора  –  в шевиците по престилки и ризи, в начелници и накити – все дело на жени, които не са можели дори да четат и пишат.

На второ място е семейството, средата – за това дали си израснал сред книги и картини, килими от Бухара и виенски мебели, дали са те водили на опера да гледаш „Лешникотрошачката“, и в Алианса, та после да рецитираш  пред гостите Sur le pont, качен върху столче, а на пианото да си го докарал поне до Fur Elise. Или пък като дете си гледал мокети и тапети, и секции, върху които най-изящните вещи са били въртяща  се  гондола  с  лодкар  и балеринка, човеци, направени от кутии от Marlboro и намигаща японка от стереокартичка.

Отгледана съм от баба си и в средата на нейни съученички, завършили Френския колеж и Класическа филология, жени, към които не вървеше да се обърнеш с „другарко“. В тези домове имаше всичко, което в относително бедна страна, каквато е нашата, с основание се приема за буржоазно (в смисъл на „градско“) – картини на стари майстори, сребърни и порцеланови сервизи, мебели с интарзии, от птичи явор, палисандър и махагон. Носеха пръстени с брилянти изумруди, и  порцеланови  брошки, пиеха коняк, пушеха – считаше се за много шик, и играеха бридж.

Някои бяха видели изселване, което евфемистично наричаха „евакуация“,  други имаха деца или братя „невъзвръщенци“, та се бяха научили да говорят тихо,  дори и вкъщи. Срещаха  се и в апартамента на г-жа Павлинка, превърнат в частен фризъорски салон, но никога не го споменаваха, за да не й навредят.

Затова и днес изпитвам огромна съпротива към ежечасната употеба на думата „дама“ – това не става с ядене на миди „Сен Жак“, а със стогодишно косене на английската ливада.

Академиите, които заявяват, че учат на стил и елегантност, всъщност учат на правилата и нормите на поведение, обличане, презентиране, неща, без които безусловно не може, conditio sine qua non. Те могат да култивират вкус, но не могат да го създадат изначално, могат да придадат  лустро, но не могат да компенсират „първите седем години“.

  • Завършили сте английска филология и военна дипломация, имате докторат в областта на културната антропология, как стигнахте до преподаването на курс за бижута? Или накитите са част от междукултурната комуникация?

Във въпроса  Ви се крие намек за парадокса  в съчетанието „сериозно и научно“ срещу „светско и луксозно“ или подобни хипотетични опозиции. Отговорът му по някакъв начин отразява живота ми досега, но и любимото ми мото, приписвано, впрочем на Димо Казасов: „Умереност във всичко – въздържание от нищо!“

Като съвсем млада, годината беше 1989 г.,  започнах да работя в галерия и  попаднах в среди на художници, с други думи – на онази пост-социалистическа бохема, на която изведнъж  вече не й се налагаше да слуша тайно рок, да крие бради и дълги коси и да бяга от милиционерите по Великден. Вкусих от всичко от тогавашния живот, и кисело, и блудкаво и сладникаво, но и с прекрасния вкус на младост, свобода и надежди.  

След това  дойде време на „сериозния ми живот“, който продължи повече от двайсет години – заживях сред академични люде, мой учител и съпруг беше един от най-големите ни етнолози и интелектуалци, проф. Георг Краев,  защитих докторат, преподавам и до ден днешен в университет. Четях и пишех за семиотика, за структурализъм и постструктурализъм. Явно са били предопределени за учене, за израстване тези години.

Работех и печелех много, но на няколко пъти стигнах и до пълно разорение, продадох почти всичките си картини и бижута, което буквално ме спаси. Успях да запазя само някои наследствени бижута, старинни, с висока сантиментална стойност. Но никога не спрях да вярвам, че ще има „утро“.

 А после „утрото“ дойде  – срещнах мъжа до мен, с когото – показателно, се запознахме на изложба на К. Щъркелов, и с когото споделяме ценностите на един и същ произход и възпитание, вкус към изкуството, пътешествията и хубавата храна.

Благодарение на него постепенно успявам да възстановя колекцията си от бижута, да пътувам по света и да се наслаждавам на онова благоденствие, което на млади години е почти без значение, а с възрастта става все по-осезаемо важно.

И накрая – това е свободата  да мога да се занимавам с такива любими и луксозни неща като преподаването на курс за бижута. Които – да, са средство за комуникация, но и нещо много повече – в чиито блясък виждаме отражение на самите нас.     

 Ако споделяте светогледа на Вероника Азарова и искате да се потопите в магията на бижутата, запишете се на:

https://lea-academy.eu/bg/obuchenie-sadarjanie/52/bigutata–stil-elegantnost-i-individualnost/

Снимки: Анелия Петрова

Посланикът на Армения Н.Пр. Армени Едигарян: Арменците харесват вашето Черноморие, а вие елате у нас

Храмът Звартноц в АРмения
Храмът Звартноц в Армения

В Покана за пътуване на 13 март 2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Бойка Велинова за пролетните фиести в Андалусия. Плуване с диви делфини и ритуалът по приготвяне на морски таралеж на Мавриций

Готова за панаира в Севиля
Готови за панаира в Севиля
Да се гмурнеш сред диви делфини на Мавриций!
Плуване с диви делфини на Мавриций

Българите и арменците живеят заедно от векове, обичат се, уважават се и си помагат. Християнски народи, те имат общи празници, традиции и обичаи, дори сходни гозби.

Всеки от нас има приятели български арменци, но същевременно не знаем Бог знае колко за древната земя, от която произхождат. За да поправи тази несправедливост Покана за пътуване гостува на  извънредния и пълномощен посланик на Република Армения у нас Н.Пр. Армен Едигарян.

Посланикът на Армения Н.Пр. Армени Едигарян
Посланикът на Армения Н.Пр. Армени Едигарян

Той изрази надеждата, че скоро ще има редовна въздушна линия между България и Ереван, но засега остават само чартърните полети през лятото, с които арменците идват на нашето море.

Храмът Звартнотц
Храмът Звартнотц
Хлябъв лаваш

Родината им е страна с древна история, невероятна природа и отлична кухня, но това са само факти, които ние българите знаем. Малцина обаче са информирани, например, че Зорак Карер е с 3500 години по-стар от Стоунхендж. Помолих посланика на Армения да разкрие най-завладяващите места, които трябва да видим в неговата страна.

Той заяви, че там може да се пътешества с бюджет за всеки джоб.

Слушателите на БНР ще научат много за историческите забележителности и красотите на Армения от разговора с Н.Пр. Армен Едигарян, който ще бъде излъчен на 13 март от 17 часа.

Неведнъж Бойка Велинова е гостувала в Покана за пътуване. Тя е наш кореспондент от всички краища на света, защото е несломим пътешественик, дигитален номад, полиглот, кулинарен авантюрист и ценител на бавното живеене.

На панаир в Севиля

Посетила е 109 държави на 6 континента, но в последно време живее за постоянно в Андалусия.  Тя ще даде безценни идеи за пролетни пътешествия до Севиля, Кордоба и Гранада.

Жените и мъжете в Севиля

Пътуващият писател и журналист Бойка Велинова така разказва за пролетните празници в Андалусия, че ръката ви сама ще посегне към мишката, за да потърси самолетен билет за Испания.

Майските кръстове

Патиото е характерният вътрешен двор на къщите в Португалия и Испания, силно повлияни от мавританската архитектура и бит. Той е ограден от всички страни, открит е към небето, осигурява защитеност, уединеност и интимност на обитателите на дома. Но също така е повод за празник с леко състезателен характер в Андалусия.

Андалуското патио
Андалуското патио
Патио по време на конкурса в Кордоба

Фиеста в Андалусия, при която всички украси са еднакво хубави, представена ни от Бойка Велинова. Тя обеща да разкаже и за процесия през Страстната седмица, в която всяка година участва лично Антонио Бандерас в следващо издание на Покана за пътуване.

Майските кръстове

Както вече имах случай да се похваля, неотдавна бях на остров Мавриций, където хем изгорях, хем не стоях много на плажа. Но това е нормално за луд приключенец като мен. До този момент ви разказах за разходката с лъвове и посещението на Седемцветната земя, където вулканичните пясъци се стелят в различни цветове, но дори и да ги разбъркате в шепа, след миг се разделят отново по нюанси.

Днес идва ред на уникалното усещане да плуваш с диви делфини в Индийския океан. Повече за него и за ястието морски таралеж – четете тук