Украински художник представя „Птиците“/The birds в Къщата на София от 28 юни до 7 юли

Украински художник представя „Птиците“/The birds в Къщата на София от 28 юни до 7 юли
Украински художник представя „Птиците“/The birds в Къщата на София от 28 юни до 7 юли

При откриването Андрей Палвал ще направи графити пърформънс върху 5 м стреч фолио под надслов #MakeArtNotWar

Украински художник представя „Птиците“/The birds в Къщата на София от 28 юни до 7 юли
Украински художник представя „Птиците“/The birds в Къщата на София от 28 юни до 7 юли

Птиците от платната му не пеят. Те крещят. Като човеци. За да ги разбереш, само трябва да се вгледаш в очите им. Андрей Палвал е от Украйна. От Харков. Гнездото му е разрушено. Опитва се да създаде ново – тук в София. За трите деца и съпругата си.

По образование Андрей е биолог, специалност „Орнитология“.

От 2000 г. рисува графити и се развива в стила на мурализма. (Художниците, които се посвещават на мурализма, превръщат сивите и забравени стени в експлозия от цвят, които могат да бъдат заредени с протестни, културни и социални символи. Това е начин да се трансформират забравените пространства на градовете.)

Украински художник представя „Птиците“/The birds в Къщата на София от 28 юни до 7 юли
Украински художник представя „Птиците“/The birds в Къщата на София от 28 юни до 7 юли

Като стрийт арт художник Палвал е известен с проектите си в Украйна, Германия, Дания, Пакистан, Китай, Виетнам и Филипините. В България, заедно със Станислав Трифонов-Насимо рисуват образа на Васил Левски на училищна стена в град Брезник.

Украински художник представя „Птиците“/The birds в Къщата на София от 28 юни до 7 юли
Украински художник представя „Птиците“/The birds в Къщата на София от 28 юни до 7 юли

При откриването на експозицията „Птиците“, художникът Андрей Палвал ще направи и графити пърформанс на живо като рисува в двора на галерията на ул. Миджур 12 върху 5 метра стреч фолио. #MakeArtNotWar

Още произведения на Андрей Палвал можете да видите в Инстаграм профила му

Andrey Palval Instagram: @andreypalval

Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца

Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца
Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца

Етнологът Анелия Милушева показа пафти, носии и шевици като модел за кукли в Къщата на София

Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца
Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца

Проектът „Истории от бабината ракла“ на фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ събра български и украински деца в Къщата на София. Етнологът Анелия Милушева бе донесла автентични носии на повече от век от личната си колекция, сребърни пафти и ковани колани, истински цървули и току-що опечени питки и баници, за да усетят малчуганите старинните български занаяти с всичките си сетива.

Чрез превода на бесарабската българка Яна и украинчетата се включиха в изучаването на българските облекла отпреди столетие. Майките им пък установиха близка родствена връзка между  нашите шевици и техните „вышивки“.

Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца
Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца

Идеята на „Истории от бабината ракла“ е подрастващите да се запознаят с народното творчество, играчките от минали времена и обичаите, свързани с тях. Анелия Милушева им даде възможност да докоснат тъканите престилки и кошули, да прекарат пръстчета по сложното везмо, да научат, че когато надиплят достатъчно чеиз момичетата са готови за женене.

От нея децата разбраха, че на сватбата невестите получават кован колан, за да го носят като омъжени жени. На момчетата им беше интересно да свалят маратонките, за да пробват цървулите на дядовците си.

Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца

А после започна истинската веселба, с елементи на познание и обучение.  Българчета и украинчета заедно правиха кукли с народни носии, използвайки дървени лъжици. Кроиха престилки, сгъваха пафти от хартия и връзваха забрадки. Момчетата пък научиха как се прави топка от парцали, с която навремето са играли на улицата.

Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца
Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца

Неусетно, без да се чувстват като в класна стая, присъстващите научиха интересни исторически факти, ценни детайли за традиционните български носии, забавляваха се и създадоха истински приятелства.

А произведенията им най-накрая бяха подредени в обща изложба.

Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца
Фондация „Ценности“ и НДФ „13 века България“ разтвориха бабината ракла пред български и украински деца

„Точка на пресичане – Шемтова и Балев“ абстрактна живопис в „Къщата на София“

„Точка на пресичане – Шемтова и Балев“  абстрактна живопис в "Къщата на София"
„Точка на пресичане – Шемтова и Балев“ абстрактна живопис в „Къщата на София“

                Двама артисти, които намират пресечна точка в своята смелост да изразят вместо външната реалност, вътрешното си чувство, своя съкровен изконен смисъл, като по този начин го превръщат в нещо физическо, живописно, което да бъде видяно от очите на света.

Точка на пресичане е и „Къщата на София“, в която се срещат в началото на зимата и която ще приюти и представи техните, специално създадени за нея творби, през най-светлия празничен месец на годината. Куратор на изложбата е Христина Барева.

„Точка на пресичане – Шемтова и Балев“  абстрактна живопис в "Къщата на София"
„Точка на пресичане – Шемтова и Балев“ абстрактна живопис в „Къщата на София“

                Откакто Кандински разбива бариерата между музиката и рисуването, любимото сравнение на абстракционистите за техните картини е с музиката. От нея те не взимат теория или конкретни похвати, а дълбочината на душевността. Силата да изразяваш чувства без помощта на директна репрезентация е най-благородното умение на изкуството, а визуален музикант е титла с която се удостояват най-въздействащите художници.

В изложбата „Пресечна точка“ можете да видите една полифония в две различни тоналности – експресивния джаз на Владко Балев и фънк симфониите на Елена Шемтова.

                Когато нещо ти доставя голямо удоволствие е много трудно да опишеш в подробности анатомията на това удоволствие. Така както силно въздействащата мелодия е твърде изкусна, за да бъде описана с думи, така и за добрата абстракция, колкото и да се говори технически за цветове, колорит и умения, те не обхващат като алгоритъм възможностите на преживяването пред нея. Не, тук картините трябва да се видят на живо и да се усетят, за да се оценят.

Елена Шемтова е родена през 1988 г. в гр София. Завършва Приложната гимназия „Св. Лука“ и НХА, и двете в специалност текстил. През 2012 г. създава галерия-ателие „Zелена“ в София, което представя стотици талантливи български творци и техните произведения. Работи в различни направления и форми – живопис, рисувано стъкло, илюстрация, рисунка и пр. Участва в множество изложения и фестивали със сериите си уникални, ръчно изработени бижута. След четири съвместни изложби, това е петата ѝ, в която за първи път показва абстракции дигитална живопис.

Владко Балев в роден през 1978 г. в гр. София. Завършва ССХУ ПИ, специалност „Детски играчки“, а след това работи в ателието на Димо Балев. Зад гърба си има шест самостоятелни изложби, а това е осмата му съвместна. Изгражда репутация на талантлив и разпознаваем абстрактен живописец, както на монохромни и графични, така и на цветни колоритни платна. Работи предимно с акрилни бои. Негови творби са били излагани в две общи изложби на СБХ и във Виена.

„Милея“ в Къщата на София на 9 и 10 декември

Камджалов представя "Милея" в Къщата на София на 9 и 10 декември
Камджалов представя „Милея“ в Къщата на София на 9 и 10 декември

“Милея” е новият звуково-пространствен спектакъл на камерния състав на „Музикална лаборатория за Човека“ под ръководството на Йордан Камджалов.

Камджалов представя "Милея" в Къщата на София на 9 и 10 декември
Камджалов представя „Милея“ в Къщата на София на 9 и 10 декември

След две години  прекъсване, Ансамбълът на Музикална лаборатория за Човека се завръща на сцена с “Милея” -новият пърформанс за звуково-пространствени споделяния в арт център “Къщата на София” на 9 и 10 декември от 18.30 и от 20.00 часа.

Основен импулс за раждането на тази формация е копнежът за споделяне на максимално широк спектър във външното акустическо пространство от изключително красивото, мощно и безпределно вътрешно акустическо пространство на самия човек.

2015 г. ансамбълът е създаден и селектиран от Йордан Камаджалов като се състои от 8 изпълнители с различни професии, с изключителен вокален, музикален и артистичен потенциал. Чрез иновативната си перспектива, репертоарът включва музика от античността до 21 век, преплетена с български фолклорни и импровизирани мотиви.

Камджалов представя "Милея" в Къщата на София на 9 и 10 декември
Камджалов представя „Милея“ в Къщата на София на 9 и 10 декември

Спектакълът “Милея” е създаден на един дъх с изключителен заряд, като резултат от таланта и единомислието на състава, споделянето на еднакви ценности, себераздаване и отдаденост към изкуството, красотата, добротата и любовта към Човека.

Йордан Камджалов разказва за “Милеенето като път към сбъдването, към общуването, към уважението, към отдадеността, към творчеството, към любовта, към връзката, към алхимията, към свободата, към разбирането, към емпатията, към нежността, към музиката, към посланието, към риска, към сигурността, към истината, към доброволната промяна, към доброволната жертва, към топ професионализма, към победата, към подвига, към човека, към ближния … към всичко съществено”.

Визитки на участниците в ансамбъл на “Музикална лаборатория за Човека”:

Вяра Тодорова – музикант и учител по музика. “Харесвам това, че в ансамбъла имаме свободата да творим и свободата да бъдем себе си и създаваме непрекъснато музика и пространство.”

Георги Георгиев-Антика -актьор и преподавател по глас за говор и пеене. „Музиката в красивата ѝ, вокална форма облагородява и извисява, но и сплотява и радва! „Милея” е изключителен глагол, чиято звукова форма, фонетичен отпечатък напълно съответства на съдържанието му. Тази човешка емоция и действие абсолютно провокира и резонира в мен най-същественото, човешко и универсално битие.“

Даниела Найденова – музикант. Даниела се занимава още с журналистика, педагогика и терапия. “Пеенето в анасамбъла ми дава много свобода за лично предизвикателство и търсене навътре към мен самата.”

Костантин Кучев – музикант и композитор. “Работата в ансамбъла ми дава посока на търсене, на експериментиране, на свобода и в същото време на един център, който ни обединява всички, които сме част от този творчески процес”.

Мария Матрачийска– филолог и културолог. “Ансамбълът “Музикална лаборатория за Човека” за мен е голямо предизвикателство. Обичам свободата, която ми дава и с всяка репетиция уча все повече и повече.”

Любен Брънзалов– софтуерен инженер и  астрофизик. “Работата ми в ансамбъла е едно по-висше измерение на музиката, до което аз се докосвам чрез музикантите в ансамбъла. За мен това е една велика дейност, която ми позволява да участвам в една висша хармония.”

Реджеп Якъбов – студент в Национална Музикална Академия, асистент-диригент на Йордан Камджалов, художник. ”В ансамбъла преживявам и откривам вътрешните си светове, за които не съм и подозирал, след всяка репетиция и пърформънс, падат завесите една по една от безкраят в мен, тези пърформънси вярвам и виждам как дават посока на всеки един от нас да разбули скритото, съкровеното в себе си, което се крие във всеки човек.”

Явор Иванов –  юрист. “Това, че участвам в малкия състав “Музикалната лаборатория на Човека” ми носи огромна радост, тъй като това е едно творческо поле, в което намирам място за изява на вътрешната си потребност от красота и лудост.“

Йордан Камджалов – диригент. Йордан Камджалов завършва с отличие дирижиране в София и Берлин. Специализира в майсторски класове на диригенти от световна величина. Има впечатляващи изяви на три континента.

През 2011 е избран с пълен консенсус за Генерален музикален директор и главен диригент на Хайделберг. През 2018 година е поканен за поста Музикален директор и главен диригент на Хърватската Национална опера и филхармония в Риека – Европейска столица на културата 2020.

През 2014 НАСА и Международния център по астрономия дават неговото име на астероид 52292 като заявяват, че “той свързва света на музиката с очарованието на вселената”. Съосновател и член на съюза на Генералните музикални директори и Главни диригенти в Германия. Съучредител на фондация „Йордан Камджалов“ през 2010г.

Линк към събитието: https://fb.me/e/4hYXJnUnc

Билети: arthousesofia@gmail.com или на тел. 0884330360

Желязната църква идва в Къщата на София чрез снимките на прочут турски фотограф

От 1 до 9 юни “Къщата на София” представя фотографии на известния турски фотограф Кенан Кахраман, който през изтеклата учебна година преподаваше в българското неделно училище в Истанбул, като част от екипа на Стилиян Иванов.

Освен творби, носители на призове в международни конкурси, експозицията включва и най-нови фотоси от Желязната църква край Златния рог. Само до преди дни част от снимките радваха гостите на българския храм “Св. Стефан” и Генералното ни консулство в Истанбул.

Театралните потайности: Петя Герганова прощавала кръшкането на Георги Стаматов

Прочутите артисти от Народния театър се залюбили на сцената

На младите имената на Петя Герганова и Георги Стаматов не говорят абсолютно нищо. Най-много по-образованите плахо да попитат: „За писателя Георги П.Стаматов ли става дума?“ Между театралите от средното поколение Герганова е по-известна с цапнатата си уста, отколкото с ролите си в Народния театър. В годините на най-вълчия социализъм тя не се бояла да тегли една на милиционерите в очите и напук на предупрежденията на кварталния да гледа в дома си над 20 котки. За историята на българския театър обаче и двамата са легенди. А любовта им е необичайна почти колкото чепатите им характери.

Петя Герганова е най-добрата драматична актриса до средата на 50-те години на ХХ век. Висока, красива, с дълбок магнетичен глас, тя сякаш изпълва сцената. Герганова е неповторима цели 11 сезона в ролята на Оливия от “Дванадесета нощ”на Шекспир. Тя е Милкана от “Майстори”на Рачо Стоянов, Мария от “Иванко” на Васил Друмев изаедно с това еднакво силна и въздействаща като Мария Стюарт на Шилер и Маша от “Три сестри”.Но към големия талант върви и голяма уста, която й „помага” да генерира врагове на сцената и около нея. Под сурдинка разказват как охрана от Държавна сигурност понечила да я спре, когато искала да влезе в Народния театър, докато Вълко Червенков провеждал там конгрес на БКП. С изнесения си глас Петя му заявила „Ай сиктир, бе! Кой си ти, та да не ме пускаш в театъра!“ Отместила с царствен жест смаяния милиционер и минала. Той бил толкова потресен, че дори не я арестувал. А по онова време прибирали за по-малко…

Не по-малък чешит и сериен прелюбодеец е любимият й Георги Стаматов. По онова време той се изписва на афишите като А. Стаматов за разлика от чичо си, писателя Георги П. Стаматов. Звездата на Народния театър е изиграл над 300 роли и е режисирал повече от 200 пиеси.В средата на миналия век Стаматов е сред най-големите светила на сцената.Той е и председател на Съюза на артистите в България в продължение на 11 години, един от създателите на Висшето театрално училище в София, което по-късно прераства в театрална академия. Стаматов си отива от този свят обиден и изоставен както от повечето си приятели, така и от голяма част от студентите си. Но третата му съпруга Петя Герганова е до него неотлъчно и безрезервно го подкрепя.След смъртта му тя завещава семейното им жилище на ул.„Неофит Рилски” на Съюза на артистите в България. От нейната кончина през 1985 г. до днес апартаментът се руши и пустее.

Двамата се запознават на сцената през 30-те години на ХХ век и се ухажват чрез ролите си. Стаматов вече е утвърден актьор, а Петя- 18-годишна дебютантка, която с безапелационния си талант от ученическия чин превзема сцената без никаква подготовка и протекции. Предисторията на пламъка, който ги изгаря, също е интересна. Стаматов еизвестен актьор с магнетично въздействие върху жените. Той е повече от привлекателен – висок, с широки рамене, орлов поглед,с демонично излъчване и величествена походка. Известни дами се тълпят около него, но връзките му с тях са преходни и мимолетни. Актьорът е разглезен от женското внимание и домогване. Сключва брак с известната актриса от Народния театър Марта Попова и решава да стане домошар за пример. Но точно тази роля не му се услажда. По онова време от софийската община дават безвъзмездно пустеещи земи в района на днешния пл. „Журналист“ в Лозенец на известни артисти, певци и вестникари да си построят къщи. Въодушевената Марта тегли 120 000 левазаем, за да започнат строежа. Крайно непредпазливо тя дава цялата сума на мъжа си да върне заемите си, а остатъка да внесе за строежа. Хилядарките обаче направо шуртят през широките му пръсти за гуляи с приятели и безсмислено щедри жестове. Разривът е неизбежен, но изоставената е… Марта Попова. Тя продължава да обича Стаматов, обаче той отива като директор-режисьор на Пловдивския театър, където завърта любов с неизвестна и до днес дама.

Марта тръгва с влака към тепетата с надеждата отново да се съберат. Услужливи клюкари от актьорската гилдия й донасят пикантни подробности за любовните му похождения. Ревността й достига своя връх, когато вижда как Петя Герганова и Стаматов репетират с невероятна страст в продължение на денонощия. След три дни в Пловдив Марта взема най-ранния сутрешен влак за София, за да не види никой в очите й сълзите на отчаяние и обида от връзката му с далеч по-младата конкурентка.

В мемоарната си книга „Георги А. Стаматов“ Петя Герганова опровергава слуховете: “В онзи пловдивски период ние не бяхме интимно близки с Георги.” От спомените на актрисата обаче се разбира, че тя била влюбена в Стаматов още като ученичкав шуменската гимназия. „Строен, с дълги къдри и орлов поглед мъж ходеше бавно и излъчваше някаква хипнотична сила – Тартюф -Стаматов. Ето първото ми впечатление от него”, пише Петя Герганова в публикуваната й през 1970 г. книга.

Като ученичка тя не участва в никакви школи или любителски представления, в които да изпъкне с таланта си. Но с упование гледа представленията на всички пътуващи трупи, които минават през Шумен. Малко преди да завърши гимназия, семейството й се преселва в София и това още повече разпалва страстта й към театъра.

Почти всяка вечер Петя присъства на спектаклите, в които участват най-известните изпълнители за онова време – Васил Кирков, Златина Недева, Гено Киров, Вера Игнатиева… Но неин идол е Георги Стаматов. Бъдещата актриса е запленена от светлините на рампата и когато Народният театър обявява изпит за стажант-актьори, лиричният й глас, ослепителната външност и хармоничните движения не остават незабелязани. Герганова е назначена от раз. И веднага започва да играе централните роли, за които утвърдени актриси само могат да мечтаят.

Точно Стаматов открива у нея самородния талант. “На мен не ми трябва достолепна дама с диплом, а откритие, каквото беше Петя”, казва той. На 18 години Герганова играе в “Потъналата камбана” на Хауптман заедно със Стаматов (Пастора). В “Дон Карлос”, в “Писмото” на С. Моъм, в “Макбет” на Шекспир и в много други пиеси неизменно й партнира мъжът, по когото въздиша още от ученичка.

Георги обаче я ухажва само на сцената. В реалния живот е разкъсван от безброй почитателки. Младата актриса го ревнува, но няма как да промени характера му. А е прекалено горда да се подреди в „листата на чакащите“. „Около него има толкова много жени!”, отчаяно възкликва бъдещата първа дама на Народния театър. Тъкмо Герганова събира кураж да завоюва Стаматов и разбира, че той е заминал за Чехия. От Прага долитат слухове, че темпераментният любовник се е оженил за чехкиня, наследница на индустриалец. Тя била хубава и богата, но не се интересувала от театър. Когато българският Дон Жуан започва прекомерно да обръща внимание на представителките на нежния пол, чехкинята просто му казва: “Напускам те, макар че винаги ще те нося в сърцето си!”
Стаматов се връща в София, все едно че нищо не се е случило. В мемоарите си Петя отбелязва сухо този тежък за нея период: “Стаматов отиде в Чехия, за да доведе Масалитинов, и успя да го склони да остане в България не само като главен режисьор, но и като педагог на младите режисьори и актьори.”

Междувременно Петя Герганова все по-уверено стъпва на сцената на Народния театър. Публиката я боготвори. Няякои младежи тичат през две преки, за да се разминат още веднъж на улицата с красавицата, а софийските бонвивани я ухажват настойчиво. Стаматов сякаш я вижда с други очи и се влюбва.

На 6 май 1935 г. двамата сключват брак. Георги е облечен във фрак, а 12 г. по-младата Петя е в бяла булчинска рокля, върху която се спуска фина дантела. На челото й е поставена коронка от фини бели цветчета. За разлика от предишните две съпруги на Георги Стаматов Петя Герганова успява да преглътне изневерите му и да се прави, че не подозира за забежките му. Със стоическо спокойствие през дългия им брачен живот тя демонстративно не ги забелязва и срязва доносниците, които държат да я „осведомят”.

Герганова отстоява правотата на мъжа си, каквито и несгоди да им поднася съдбата. Заедно с група актьори от Народния театър дваматазаминават на турне в Америка. Там имат голям успех сред българските емигранти.Зашеметени от преживяното, съпрузите се връщат в София. Завистниците обаче не спят. Те набеждават Георги във финансови злоупотреби по време на пътуването. Истината е, че трудно преглъщат таланта и успехите му. Има дело и Стаматов е изхвърлен от театъра, а семейното им жилище, купено от дружество “Подслон” – отнето.

Чак през 1942 г. Жорж, както го наричат всички, е реабилитиран и се завръща в Народния театър. С Петя си купуват апартаментана тихата тогава софийска улица “Неофит Рилски” и живеят щастливо със своите приятели интелектуалци, които пълнят всеки ден дома им. Нямат деца, но са прекалено горди, за да говорят на тази болезнена за тях тема.

Разбира се, легендите за необичайните им отношения се шушукат из столичния хайлайф. В своя “Дневник” Чудомир пише, че Герганова на моменти била обладана от редица странности. Например когато в къщата й отивал режисьор, тя се събличала пред него, за да му покаже, че тялото й е все още стегнато и жизнено и става за роли на красавици. Действително актрисата запазва привлекателния си външен вид и своята енергична походкадо дълбока старост. С годините леко понаедрява, но това я прави още по-пищна и атрактивна.

“Малко е да се каже, че тя бе красива, тя бе хубава. А това е друго. В тази хубост сигурно влизаше и дарбата, и душевната нагласа, и благородството на душата, и външното изящество. Хубостта е хубост,когато е различна, неповторима. Такава неповторима хубост Петя Герганова излъчваше на сцената. В живота тя донасяше красотата на изкуството на сцената, на сцената – неповторимата хубост на живота”, пише проф. Любомир Тенев.

Успехите на сцената обаче не й се разминават „безнаказано”. Възхищението на публиката и омразата на някои от колежките са право пропорционални. А и чепатият нрав на Герганова с нищо не допринася за потушаването на ненавистта. „В театъра,както и навсякъде, действа онзи закон, според който заставането срещу общото течение се наказва” – пише Стоянка Мутафова в спомените си „Когато се подстригват мравките“. – Но има хора, готови да плюят на всякакви закони. Те самите са си конституция. Петя Герганова беше такава.Тя беше изключителна личност.

Мнозина я мислеха за проклета, но това не е точно така. Понякога Петя можеше да те унищожи с думи, но те не бяха преднамерено злостни. Тя мислеше така и имаше доблестта да не връзва фльонги на мислите си. От липса на врагове не можеше да се оплаче, но и страшно много хора й се възхищаваха. Изразите и поведението й бяха постоянна тема в разговорите на театралите. Неподправени или украсени, те влизаха в историята на българския театър и ако питате мен, те са сред най-интересното и колоритното в същата тази история… Петя обаче просто не забелязваше младите актриси.“

Дори недоброжелателите признават, че голямата актриса никога не се съобразява с конюнктурата и не ласкае когото и да било, за да извлече полза. Всички знаели кого обича и кого мрази. И в любовта си е толкова постоянна, колкото и в ненавистта. Затова не връзва кусур на мъжа си дори когато й кръшка със студентките си от Висшето театрално училище. Понеже винаги се връща при нея, макар цяла София да е уведомена за авантюрите му. Герганова никога не помисля да напусне Стаматов и го подкрепя в най-трудните му моменти, когато е обвиняван, че не е в тон с официалната политическа идеология след 9 септември 1944 г. Следва временно затопляне през 1949 г.,когато Стаматов получава титлата професор в създаденото от него Висше театрално училище. Студентите и колегите му го обичат заради спокойния му характер и чувството му за хумор. Мрачните дни за актьора обаче идват в средата на 50-те години, когато след серия от доноси той е уволнен от театъра и от ВИТИЗ, забранено му е да играе и да режисира.

На гости на изпадналия в немилост актьор и режисьор не смеят да отидат и най-близките му приятели. Единствен драматургът Лозан Стрелков се отбива почти всеки ден в дома му да играят шах.

Заради репресиите срещу съпруга й Петя Герганова не е свалена от сцената официално, но не я разпределят в нови пиеси. В този тежък период тя не получава нито една роля, но никога не обвинява мъжа си за това, а се опитва всякак да му вдъхне кураж и да поддържа духа му. Заради него Герганова влиза в конфликт дори с лиричния поет Николай Лилиев, който по това време е артистичен секретар на Народния театър. Тя мисли, че той я лишава от роли, без да подозира, че забраната за участието й в постановки е спусната от най-високо място. Един ден актрисатавлетява в кабинета на Лилиев иизкрещява: „Кога ще се явя на сцената? Моята публика ме чака!”. Без капка ирония поетътвдига поглед към неяи спокойно отвръща: „Госпожо Герганова, вашата публика е в Белене.”

След няколко години в изолация Стаматов е реабилитиран и му е позволено отново да упражнява любимата си професия, но отношението към него остава хладно. Годините, прекарани в изолация, го съсипват. Той се затваря в себе си и с дни не излиза от дома си. Георги Стаматов си отива от този свят през 1965-а на 73 години. Петя Герганова го надживява с близо две десетилетия.

До кончината си тя запазва и достолепната си фигура, и още по-достолепното си държание. Но пък лафовете й са пиперливи и запомнящи се. Когато Стаматов купува една от първите в София спортни коли „Рено Алпин“, Петя възкликва така, че оглася целия първи етаж на ЦУМ, където продавали автомобилите: „О, Жорж! Толкова пари пропиля по жени, само таз пича въшка успя да купиш! С обувалка да ме вкарваш,с тирбушон да ме изкарваш!“

“Аз не обичам скуката. И в живота ми днешният ден не трябва да прилича на утрешния. Артистите (ще изключа себе си) са страшни романтици в живота. Аз съм безусловен реалист. Единствено романтиката ни с Жорж успях да съхраня в сърцето си“, казва Герганова в едно от редките си интервюта.

Адриана Будевска се връща там, където е предала Богу дух – в Къщата на София

Откриването на изложбата е на 2 април от 19 часа в Къщата на София, а на 10 април в Театралните потайности Магдалена Гигова ще разкрие любовния свят на Адриана Будевска и на други изумителни актьори.

Арт пространството Къщата на София връща духа на голямата актриса Адриана Будевска там където е изживяла последните си дни – на ул. Миджур 12 в столичния квартал Лозенец. След завръщането си от доброволно изгнание в Аржентина, колосът на Народния театър отсяда при племенниците си. Будевска изживява втори триумф,  когато е на 70 г. Неин горещ почитател е Георги Димитров, който кани българската Сара Бернар, както я наричат, да се прибере в родината, за тържествено честване. На 22 юни 1948 г.  в Народния театър Адриана получава златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството.
Животът я напуска на 9 декември 1955 г.

Тъкмо в дома, където е била щастлива сред роднините си, почитателите  на театъра ще могат да видят част от експозицията на къщата-музей на актрисата в Добрич. Чрез снимките и документите ще се докоснат до изумителните й превъплащения, а проф.д-р Мирослава Кортенска ще произнесе слово.

Откриването на изложбата е на 2 април от 19 часа в Къщата на София, а на 10 април в Театралните потайности Магдалена Гигова ще разкрие любовния свят на Адриана Будевска и на други изумителни актьори.

Ето и текстът на Магдалена Трифонова, който вдига завесата към творчеството на голямата актриса.

Превъплътителката Адриана Будевска

Дейността на Адриана Будевска е свързана със зараждането и утвърждаването на професионалния театър у нас в края на 20. век. Заедно с бележитите си колеги Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Христо Ганчев, Гено Киров, Маня Икономова, Васил Кирков, Вера Игнатова и др. тя отдава младост, сили и талант за създаване на драматичното изкуство в България.

Изложбата е посветена на 140 години от рождението на знаменитата драматична актриса. Акцент представляват седем знакови роли, в които Будевска се превъплъщава:  Дездемона от „Отело“ на Шекспир, Мария Магдалина от „Юда“ на Константин Мутафов, Акулина от „Силата на мрака“ на Толстой, Амалия фон Еделрайх от „Разбойници“ на Шилер, Рада от „Под игото“ на Вазов, Елени от „Боян Магесникът“ на Кирил Христов и Далила от „Самсон и Далила“ на Владимир Мусаков.

Деликатното присъствие на словесните театрални портрети на Адриана Будевска в таблата разкрива една слабо позната страна от жизнения и творчески път на актрисата. Включените спомени от детството и студентските ѝ години, фрагменти от анализите на нейния репертоар, афоризми, извадки от критически статии по въпросите на театъра свидетелстват за втората ѝ дарба – писателската. Мненията и отзивите на нейни колеги артисти, режисьори, театроведи и драматурзи извайват обаятелния образ на една чувствителна натура, поетична по душа, дарена с грацията и финеса на професионализма.

 Целта ни е да представим упорития и непрестанен труд на създателката на Народния театър, която по никакъв начин не е жалела сили и време за своите творчески превъплъщения.

За по-малко от 25 години Будевска пресъздава с голямо художествено майсторство и дълбоко психологическо проникновение незабравими образи от световната и българската драматургия, подготвя повече от сто роли, които влизат в златния фонд на българския театър. Дълъг е списъкът с пресъздадените образи: Луиза от „Коварство и любов“ на Шилер, Вишневска от „Доходно място“ на Островски, Нора от едноименната пиеса на Х. Ибсен, Настя Филиповна от „Идиот“ на Достоевски и др.

За даровитата актриса напредъкът на българския театър е немислим без родната драматургия. Затова тя с голяма обич и майсторство изгражда силни роли от български пиеси: Мария от „Иванко“ на В. Друмев, Мила от „В полите на витоша“ на Яворов, Цена от „Змейова сватба“ на П. Ю. Тодоров, Костанда от „Свекърва“ на А. Страшимиров и др.

Животът на Будевска е свързан с Добруджа. Родена е на 10 декември (28 ноември ст. ст.) 1878 г. Както сама споделя, още от 5-годишна възраст започва нейната кариера, когато с помощта на близки и роднини изработва първите си кукли и е разсмивала с талантливите си импровизации своята публика.

Може би най-точно Кръстьо Сарафов улавя актьорското майсторство на Будевска: „Който не е виждал Адриана Будевска на сцената, мъчно би могъл да си представи какво очарование излъчваше нейната артистична игра, какви вълшебни мрежи изплиташе за сърцата на зрителите нейният прекрасен глас.“

Адриана Будевска е незаменим художник-творец от изключителен мащаб. Досега тя няма равна на себе си като творец на българската сцена, като писател-театрал, като изкусен майстор на актьорското превъплъщение, на поетическо и художническо виждане.

На будителя – с любов!

мг в къщатаНа будителя – с любов! Този лайтмотив ще избродира в канавата на разговора навръх 1 ноември в Къщата на София журналистката Магдалена Гигова.

Надсловът „Лозенец – кварталът на будителите“ уж казва всичко за темата на вечерта, но изпод него надничат легендите, с които е  обрасъл Българският Монмартр.

Гостите в дома на ул. Миджур 12, където е издъхнала голямата българска актриса Адриана Будевска, ще научат неизвестни и любопитни факти от историята на легендарния софийски квартал.  Ще разберат и как Евлия Челеби още през 17-и век споменава в пътеписите си местността Курубаглар, в превод „сухите лозя“, откъдето идва и името на Лозенец.

AB-21

Когато човек се разхожда из приветливите и усмихнати улички около площад Журналист и Римската стена, човек всъщност крачи из алманаха „Кой кое е“ в историята на изкуството, литературата, музиката и театъра от началото на 20-и век.

Тук в почти всяка къща е живял истински будител! Личност, оставила следа!

Ненапразно наричат шеговито Магдалена Гигова (автор на „Шепот от стари дантели“ и още 7 книги) Шехеразада от Лозенец. Тя самата е прекарала част от детството си в този квартал и е научила някои от историите от изначалните обитатели или техните потомци.

На чаша червено вино „Арапница“ от Дринк импорт пред камината в Къщата на София, журналистката ще пресъздаде неповторимата атмосфера на  свободен бохемски дух и неукротима творческа енергия на будители, изиграли най-ярките образи, написали най-значимите литературни произведения, създали незабравима музика.

В Долен Лозенец негласно са се надпреварвали най-добрите архитекти, получили образованието си в странство. Затова старите къщи намигат със закачливи балкончета,  усмихват се с гиздави еркери и дори грохнали греят със специфична красота.

Знаете, ли че:

  • ресторантът „Под липите“ е построен от генерал, герой от Първата световна война, кръстник на заведението е Елин Пелин, а над него под наем е живяла Дора Габе по времето, когато е имала връзка с Яворов?
  • Къщата на Валери Петров на улица Елин Пелин в началото е принадлежала на Адриана Будевска и съпруга й, актьорът Христо Ганчев?
  • Разсадникът на придворния градинар Антон Краус е озеленил по комшийски повечето дворове по улицата, която днес носи името на архитект Йордан Миланов – автор на доста от къщите и кооперациите наоколо?
  • Ще разберете и защо актьорът Кръстьо Сарафов се е женил четири пъти и то все за актриси и как в дома му на ул. Елин Пелин са съжителствали първата и четвъртата му съпруга. А също така и че композиторът Парашкев е би кум на седмата си половинка, с която е щастлив на ул. Зелено дърво.
  • На 1 ноември от 19 часа в Къщата на София, където легендите оживяват.

 

 

Стилиян Иванов преподава телевизия и астрология в Истанбул и в София

44672358_581084608989773_7796432112684367872_nПрез учебната 2018-2019 г., в Българското училище в Истанбул, режисьорът Стилиян Иванов ще преподава “Телевизия и кино”. Меценат на проекта е бизнесдамата Гергана Ташкова.

Проектът предвижда децата, а и техните родители, да усвоят базови знания и умения по правоговор и поведение пред публика и камера; драматургия и журналистика – умението да се пише, разказва и води разговор; операторско майсторство и монтаж; създаване на звукова и музикална картина; режисура. В края на учебната година учениците ще получат сертификат според положения изпит.

През тази учебна година, в Къщата на София продължават ежемесечните курсове по “Астрлогия на себепознанието”, в които участниците се обучават как, разчитайки хороскопите си, да намерат отговор на въпросите:

кой съм аз?

какъв е смисълът на моя живот?

как да бъда щастлив?

кога и какво е най-спешно да правя?

с какво съм уникален?

къде мога лесно да бъда излъган?

какво наистина харесвам…

В края на септември се проведе първият интензивен курс по Астрология. Методологията на преподаване предполага група от малък брой участници. Ето защо, поради големия интерес, се сформира втора група, за която продължават записванията.

Срещата ще бъде в събота и неделя (27 и 28 октомври) от 10:00 до 18:00 ч. в “Къщата на София”. Записване на тел. +359 88 4330360 Дина Темелкова

44613581_180715402839934_6199652869344329728_n.jpg

Алжирец рисува София с импресионистичен френски привкус

P_20181005_185226_1_p_1

Във въртопа на разгорещените страсти за грозната градинка пред „Свети Седмочисленици“ и проваления ремонт на „Графа“ с акварелите си алжирецът Илиес Белкайд ни показва, че София е красива. Зависи  от очите, с които я гледаме. А той я вижда трептяща, изящна, романтична.

P_20181005_183617_1_HDR_p_1

Това поне излъчват картините му, които ще останат в Къщата на София до 14 октомври. В Дома на ул. „Миджур“ 12, където е издъхнала голямата актриса Адриана Будевска, платната на Илиес Белкайд  чар към типичната атмосфера на столицата от времето, когато е била духовно средище на интелектуалния елит на България.

Илиес идва у нас, следвайки любовта си. Той е женен за българка и след много перипетии семейството успява да се събере.

P_20181005_183524_1_p_1.jpg

Художникът е роден на 16.09.1981 г. в Ел Уеди, Алжир. Той израства между платната и калиграфските писания на своя баща, също художник, но сърцето го тегли към акварела.

През 2016 г. участва в Международно триенале „Духът на акварела“ в България, гр. Варна и в международните изложби „Фабриано“ и „Урбино“ в Италия. Частни колекции в Алжир, Англия, Холандия, Белгия, Франция и България притежават негови картини.

В Къщата на София има произведения със сюжети от родния му Алжир, от Венеция, но преобладаващите теми са чисто софийски. Обаче нарисувани така, че силно напомнят импресионизма на типичните парижки сюжети. Светлината струи по особен начин, който омагьосва градския пейзаж и го превръща в урбанистична приказка.

P_20181005_183835_HDR.jpg