Петя Илиева рисува български черги върху омански дворци

В Оман тъкат български черги и правят парфюм с Роза Дамасцена
В Оман тъкат български черги и правят парфюм с Роза Дамасцена

В Покана за пътуване на 9 май 2021 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30 часа: Пустинниците в Израел говорят веднъж седмично. Индийските махараджи  превръщат дворците си в хотели

В Оман тъкат български черги и правят парфюм с Роза Дамасцена – художничката Петя Илиева

В последно време за българите султанатът Оман не звучи толкова непознато. Това може би се дължи на сравнително достъпните круизи в Персийския залив, които задължително акостират в столицата Маскат.

Въпреки това страната, управлявана мъдро в продължение на 50 години от султан Кабус, си остава далечна и дори екзотична.

Художничката Петя Илиева е посещавала Оман неколкократно, рисувала е там и е представяла българските шевици.

В Оман тъкат български черги и правят парфюм с Роза Дамасцена

Разговарях с нея в Южния парк. Наложеното от пандемията интервю сред природата ни позволи да преживеем за минути няколко сезона – от проливен дъжд, пред пронизващ вятър до ведро слънце.

В Оман, обаче времето се дели предимно на горещо и много горещо, освен в тучната област Салала, където зеленината надвива традиционния за страната лунен пейзаж. 

Художничката Петя Илиева, която неотдавна изрисува с колажи от Белгия трамвай и облепи с мотиви от културното наследство на  България и още 21 държави тролейбус в София, разкрива още подробности за нравите и забележителностите на арабския султанат.

Днес Оман е символ на благоденствие, а преди управлението на султан Кабус бин Саид в страната е имало едва 10 км асфалтирано шосе и е липсвала социална политика в медицината и образованието.

Сега и в най-затънтените кътчета на ветровитите и каменни пустини, които са основният релеф в държавата, има училища и супермодерни болници, обучението до края на гимназията е задължително и безплатно.

А всеки който иска да учи в странство е достатъчно да  напише аргументирано писмо до специална организация, за да получи щедра стипендия.

Художничката Петя Илиева не спира да ни удивлява със спомените си от Оман.  Въображението не е в състояние да измисли толкова драстичен контраст!

Столицата Маскат прилича на сватбена торта, пльосната в каменна кариера. Забулени жени свещенодействат с компютри. Сковани без нито един пирон, древни ладии „дау“ акостират до многоетажни круизни кораби. Мъже със затъкнати в белите роби ножове – ханджар управляват петролни рафинерии от пултове като на космически кораб…

В султаната нарочно  не развиват масов туризъм, за да запазят природата си. Идеята им е не да дойдат 300 000 туристи, които да оставят по 300 долара. Предпочитат да пристигнат само 300, които да похарчат по $300 000.

Петя не е запозната с държавната политика, но пък е имала безценни срещи и се е потопила в местния колорит. И го е нарисувала!

Художничката, която разнася славата на българските шевици по света чрез картините си е вградила нашенски елементи и в платната, които е рисувала в Оман. А пък приятелствата, създадени в арабския султанат е вградила в сърцето си.

Винаги си струва човек да посети Светите земи. Не само на поклонническо пътуване, ами и за да види пустинята. Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало решиха да съчетаят двете и тръгнаха по пътя на отшелниците в Юдейската пустиня.

При пустинниците в Израел
При пустинниците в Израел

ФЕНЯ: Удобни, затворени обувки, шапка с голяма периферия, слъцезащитен крем и много, ама много вода. Така изглеждаше подготовката за похода по ждрелото на река Прат в юдейската пустиня.

Някога тук е било морско дъно. Все още много неща напомнят подводен пейзаж, но вместо риби се стрелкат птици. Скалите са почти отвесни и надупчени като сирене с пещери.

Първата ни цел е най-голямата пещера в района, която носи името на първият пустинник тук – Харитон. Той е роден в турския град Коня. Там е бил преследван за християнската си вяра и решил да се премести по-близо до Йерусалим.

Но по пътя бил пленен от разбойници. Те го довели в своята пещера сред пустинята и се готвили на следващия ден да се разправят с него. Вечерта имали запой. Харитон пламенно се молил Богу за помощ. Тогава видял как змия се промъква в пещерата и излива своята отрова в съда с вино. Разбойниците пили от него и на сутринта всички били мъртви.

Харитон се оказал в пригодена за живеене пещера при това пълна с всякакви съкровища. Решил с тях да построи манастир. Към него имало и училище за подготовка на отшелници.

При пустинниците в Израел
При пустинниците в Израел

ИСКРА: Само на пръв поглед изглежда много просто да се живее в пещера насред пустинята. Още повече, че пустинниците нямали право да общуват с останалите отшелници в друг ден, освен в неделя.

Не са можели да разчитат на помощ в делничните дни. Трябвало някой да научи пришълците как да оцеляват, защото повечето пустинници не били местни люде.

Оказва се, че и в най-сухата пустиня има растения, които могат да се ядат.

По цвета на определен вид буболечки може да се разпознае дали има плитка подпочвена вода и дали тя не е солена.

ФЕНЯ: Разбойническата пещера била преобразувана в църква за неделната обща молитва. Наложило се кандидат-пустинниците на заучат доста текстове от евангелията наизуст, а също така и всички псалми на Давид и химни от Стария завет. Тяхното пустинничество, което започва в трети век от нашета ера е предшествано от подобно оттегляне от света на евреи.

Например пророкът Свети Илия е обитавал пещера, която и до сега се смята за свещена и е част от манастира Свети Георги – едно бижу насред Юдейската пустиня. До него се спускаш по изключително стръмна и тясна стълба изсечена в скалите.

Пещерата на свети Илия е част от параклиса на най-високия етаж. В пещера е живял и Йоан Кръстител. Неговото убежище е било близо до град Йерихон. Точно над града е друга пещeра – „на изкушението“, където се е усамотил Христос, преди да тръгне за Йерусалим.

Там Сатаната се е опивал да го съблазни с богатство, с власт и с …милосърдие.

ИСКРА: Три пещери се конкурират да бъдат признати за истинската обител на отшелник Харитон. Една от тях е втората по големина пещера в Израел, след тази в Содом. Тя има 55 различни по големина зали. Проникването в тях е по-скоро за пещерняци. На посетителите раздават каски с лампи. Проходите са проучени и всеки има и карта.

В самата пещера се изсечени стъпала или има стълби. Но на някои места трябва да си припомним уроците за катерене по въже от часовете по физкултура от училища. Въпреки че са му направени възли, не е особено лесно по него да се достигне до ниша на по-висок етаж.

Най-трудно обаче е през тунела, наречен „делфина“. Човек се чувства се точно като в търбуха на риба. Изисква се доста гъвкавост, за да се изпълзи пред този тесен проход.

ФЕНЯ: Освен всичко друго, треперя да не заседна някъде. Все пак не съм на монашеска диета, която предполага ядене само веднъж на ден – сутрин. И никаква животинска храна. Само сезонни плодове. Или зеленчуците, които отшелникът сам си е отгледал, като най-напред е издълбал тераса в скалата. Насипал е почва, донесена често пъти от доста далеч, а вода се намира чак през десет баира.

Всичко се гризе сурово, защото се е сметало за грях да се пали огън. Пещерата с много зали е доста атрактивна, но ми се струва, че освен в двете най-близко до тясната пътечка на открито, едва ли някоя от вътрешните зали са били използвани от пустинниците.

ИСКРА: Втората пещера носи името Пещерата с леглото и също се смята за убежище на Харитон. Най-интересен е камъкът, с който в лошо време или при опасност, пустинникът се затварял в подземието.

Наричат го „скрижал“ и той настина има такава форма.

Третата пещера, която също претендира да е на Харитон, е просторна с ниша, в която може да се постави сламеник. В предното помещение човек може да чете свещените книги. В скалата до пещерата е изсечена тераса, на която са отглеждали зеленчуци.

При пустинниците в Израел
При пустинниците в Израел

Мястото е подходящо и за лозница, но една от разликите между обикновени монаси и отшелници е в отношението към гроздето.

Пустинниците не само, че не пият вино, но не вкусват грозде или стафиди.

Освен в събиране или отглеждане на плодове и зеленчуци, трудовата им дейност се изразявала в различни занаяти: плетене на въжета, правене на кошници и рогозки.

ФЕНЯ: Шестчасов е маршрутът, за тези като Искра, които се спускат по супер тясната пътечка по ждрелото към реката. Аз избрах да стигна с кола по виещия се път, до рекичката Прат. Ако има рай на земята, то това е този оазис. Многобройни смокинови и маслинови дървета растат от двете страни на рекичката.

Те сякаш са изникнали направо от скалата. Във вировете на потока има риба, която е забранено да се лови. Рибките пристигат и се заемат с педикюра на всеки, който реши да гази във водата.

При пустинниците в Израел
При пустинниците в Израел

Изкушението, наречено фиш-СПА  е страхотно. Скалите се нагряват до 70 градуса. А рекичката е винаги прохладна и мамеща. На по-високото, където няма туристи, част от водата е каптирана. Може би само в детството си, когато носех стомни с вода от извор под калето на Провадия, съм пила нещо толкова вкусно.

ИСКРА: Около реката също има пещери. Не се съмнявам, че в тях са живели пустинници. Мястото за усамотение може да конкурира  хотел с 5 звезди. Край реката има тераси за отглеждане на зеленчуци и дори жито.

Коприва има колко си искаш така, че и чорбата е осигурена. Тук, до водата, е и църквичката, която се отваря само в неделя.

Пътеката между пещерите и храма се нарича лавра. Това е начинът да се свържат веднъж седмично всички отшелници от района. Такава са правилата: 6 дни всеки е съвсем самотен, но в неделния ден всички се молят заедно. Тогава желязната врата е отворена.

При пустинниците в Израел
При пустинниците в Израел

ФЕНЯ: Не са в особен във възторг, че пристигат жени-богомолки за молитвата, но стискат заби. Има задължителни неща за посещението на всяка обител, но тук е още по-строго: скромно облекло, което предполага затворена до брадичката и до китките риза, дълга до земята пола (не панталон) и кърпа на главата, която да закрива не само косата, но и врата.

Отвесна дървена стълба води до параклиса, който също е в пещера, но доста по-високо от пътеката. В него с много труд могат да влязат 5-6 човека.

Пришълките обикновено само се причестяват и излизат. На службата присъстват само отшелниците. Всеки е донесъл по нещо за общата трапеза: ядки, покълнала пшеница, диви плодове, мед, защото е позволено да имат кошери.

ИСКРА: Тази част на реката е част от национален парк-резерват. Пристигат десетки семейства с децата и кучетата си. Повечето се къпят с дрехите, но има и по бански. Точно до църквичката, в пуста пещера децата с радост се катерят и предизвикателството е част от игрите ми.

На масите на около половин километър от църквата, хората си хапват абсолютно забранени за отшелниците ястия.

Е, има и злоезичник сред гидове, който твърди, че новият отшелник Харитон, който е от Белорус, не е толкова праведен.

Някъде в селото на върха на ждрелото имало луксозна кола, чиито ключове били у него и когато му писвало да бъде пустинник я подкарвал към Йерусалим… Но това може изобщо да не е вярно.

ФЕНЯ: Продължаваме към друго място в Юдейската пустиня, което се слави с интересни истории за отшелници. Около автентичното място на покръстването на Христос от Йоан Кръстител има два православни манастира и доста пещери. Единият от манастирите носи името на отшелника Герасим.

Не мога да определя колко е бил самотен, щом през живота си е подготвил около 90 свои следовници.

Пустинниците накрай реката Прат са направо свободни пред ограниченията, наложени от Герасим.

Той е ядял сух хляб и фурми и пиел само вода. Отшелникът нямал право на никаква собственост освен на дрехата на гърба си. Дори книгите били забранени. Всички молитви и свещени текстове трябвало да запомни наизуст през подготовката, която трае от няколко месеца до дълги години.

Забранено било  не само да се пали огън, но и свещи. Освен това обетът на мълчание не се нарушавал дори в неделя.

ИСКРА: Докато всички мълчал по време на молитвата, един четял задължителните за седмицата текстове от Светото писание. Освен със строгите инструкции, отец Герасим е известен и с историята с лъва.

Вървели няколко отшелници, когато на тясната пътечка,  която се нарича „лавра“, срещу тях се приближил лъв, който виел страховито. Всички се изплашили, освен Герасим. Той се досетил, че лъвът вие от болка. Приближил се и видял, че в лапата му се е забил трън. Отшелникът го извадил и излекувал възпаленото място с треви от пустинята.

Лъвът така се привързал към своя спасител, че често го навестявал. Дори му пазел магарето от други хищници.

ФЕНЯ: Мисля, че съвременните пустинници са подложени на много изкушения. Сега на мястото на кръщението на Христос, пристигат туристи от цял свят. Те се потапят в река Йордан и откъм израелския, и откъм йорданския бряг на реката.

В самата нея „границата“ е една тънка жица над която кръщаващите се, често си подават ръце.

Тези туристи умират от желание да остават храна или пари на пустинниците, без да си дават сметка, че това им е забранено. Според съвременните нрави на отшелниците е позволено да работят в съседните на пещерите ферми.

Ако получават пари за труда си – те отиват в касата на близкия манастир или за църквата им. По-често заплащането е в продукти – най-вече плодове,  зеленчуци, хляб и фурми.

Със сол могат сами да се снабдяват. По дъното на Мъртво море тя е на едри буци.

В Индия яйце да хвърлиш на махараджа ще падне. А ако пропусне, ще уцели я набаб, я малик, я махарао – все титли на владетели и велможи.

Макар да нямат абсолютна власт от 1947 г., когато Индия обявява независимостта си от Британската империя, бившите местни монарси продължават да са на почит. Към тях се обръщат за помощ и съвета, за разрешаване на конфликти и за представляване пред институции.

Махараджите пък взимат присърце грижите на бившите си поданици. А понеже и те трябва да ядат и да плащат сметки, най-често превръщат дворците си в хотели.

Махараджата на Джамнагода Махарана Викрамсинхджи е молил съученика си Раджив Ганди за едно-единствено ходатайство – премиерът на Индия да обяви владенията му за резерват, защото там се въдят леопарди и над 300 вида птици.

Областта Чампанер, където се намира поовехтелия му палат, е вписана в съкровищницата на ЮНЕСКО.  Докато съседите на Махарана правели пачки от изсичането на тиковите си гори, той предпочел да няма с какво да поправи покрива на двореца си, но да запази природата.

Махараджата на Джамнагода Махарана Викрамсинхджи и неговият дворец
Махараджата на Джамнагода Махарана Викрамсинхджи и неговият дворец

Той приема в къщата си любители на дивите животни или на екстремната екзотика, жена му ги гощава с ястия, създадени по рецепти, предавани в семейството й от векове. А синът им поддържа сайта, през който гостите си правят резервациите и тича като момче за всичко.

В двореца „Джамнагода” няма петзвездни луксове, но мебелите са най-малко на век с приказни балдахини, гоблените по стените разказват древни легенди.

Махараджата на Джамнагода Махарана Викрамсинхджи и неговият дворец

А кожите пред камините са от тигри и леопарди, застреляни собственоръчно от собственика. Питомни животинки също не липсват. Семейството на махараджата има шест кучета, а в двора се разхождат гъски и пауни.

Близо до индийския град Джодпур има хотел само от девет апартамента, но въпреки скромният брой всеки от тях е по 500 кв.м. и разполага със собствена кула, увенчана с джакузи под открито небе.

Името на бутиковия хотел в превод означава "Слънчева крепост”
Името на бутиковия хотел в превод означава „Слънчева крепост”

Тези романтични екстри са класирали преустроеният палат на второ място в топ 10 на най-екзотичните места за меден месец в света. На върха в класацията е Фишер айлънд, Флорида. Името на бутиковия хотел в превод означава „Слънчева крепост”.

Името на бутиковия хотел в превод означава „Слънчева крепост”

Той е съграден върху свещената дюна Мали Натджи ка Дора, посветена на бога на войната в пустинята Тар.

Прозорците на просторните спални  гледат на Запад и Изток, което позволява на гостите да се наслаждават на незабравими изгреви и залези.

Във всеки апартамент като контрапункт на древността са разположени високотехнологични джаджи. Цените от 350 до 750 долара на нощ включват  храна и безалкохолни напитки. Плюс персонално обслужване от жив принц.

Извън романтиката, палатът, превърнат в хотел е твърде практичен и екологичен. Единствените му строителни материали са камъни, глина и дърво.  Всяка капка дъжд се събира в специален резервоар със сребърни стени.

Името на бутиковия хотел в превод означава „Слънчева крепост”

Градината с дъхави франджипани и бугенвилии се напоява с преработена отпадъчна вода, слънцето се използва за добив на електроенергия.

Хотелът разполага с конюшня за 12 коня от местната порода марвари и за ездитни камили.

За да не умрат гостите им от скука в лукса, махараджата и съпругата му, които са наследници на двореца, организират кралски пикници, посещения в околните села за уроци по танци, везане и грънчарство или фотосафари в близкия резерват с тигри и леопарди.

Махараджата е лице на хотела, той е част от перфектното обслужване. Задължително посреща всеки гост, знае го по име, оказва му специално внимание.

Името на бутиковия хотел в превод означава "Слънчева крепост”
Името на бутиковия хотел в превод означава „Слънчева крепост”

Мадона, например, която с целия си  антураж е отсядала там, държала да язди коне от породата марвари и да я придружава принц.

Мадона язди коне от породата марвари
Мадона язди коне от породата марвари

Българин с рекорд на Гинес за бягане назад в Индия

Стартът на бягането заднишком за рекорд на Гинес с Татеос Татеосян
Стартът на бягането заднишком за рекорд на Гинес с Татеос Татеосян

В Покана за пътуване на 14.02.2021 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30: Поздрав за Китайската Нова година от Сян Фанли, програмен директор на Китайския културен център. Изненадващият Мексико-сити

Българин е участвал в рекорд на Гинес по бягане назад в Индия. Който не вярва може да види сертификатът му. А който вярва, да слуша разговора ми с Татеос Татеосян. Той в момента живее във Варна, но иначе е гражданин на света. Работил е като бижутер в САЩ, притежавал е ювелирна фабрика в Мексико и е управлявал завод за накити в Мумбай.

Сертификатът на Тетеос Татеосян от Книгата на рекордите Гинес
Сертификатът на Тетеос Татеосян от Книгата на рекордите Гинес

Татеос споделя не само как е поставил в Индия рекорд на Гинес за бягане назад, ами се е класирал първи. Нищо учудващо – той продължава да тича по 10 км всеки ден.

Квартал Хиранандани в Мумбай - снимката е правена от апартамента, в който Татеос е живял.
Квартал Хиранандани в Мумбай – снимката е правена от апартамента, в който Татеос е живял.
Знамената на държавите,в които е живял Татеос
Малка част от гостите на индийска сватба
Мумбай
Мумбай
Татеос в Раджастан
Татеос в Индия
Татеос в Индия

Навлязохме в Годината на Металния вол според китайския зодиак.

Легендата разказва, че Нефритеният император решил да подреди зодиите според реда на явяването пред него. Волът щял да влезе пръв, но Плъхът го помолил да го качи на гърба си и да го заведе. Когато стигнали до двореца, гризачът скочил и пръв се поклонил пред величеството. Така Волът се оказал втори. По характер той е трудолюбив и упорит.

Затова 2021-а ще е времето, в което работата и усилията ни ще бъдат възнаградени. Обаче и ще изпитаме цялата тежест на отговорностите си. Ще са нужни двойно повече усилия, за да постигнем желаното.

Но да не си говорим за предстоящи трудности, ами да чуем поздрава по повод азиатската нова година специално за нашето предаване от Сян Фанли, програмен директор на Китайския културен център. С превода помага Джина Баларева.

Сян Фанли

Mексико сити – 22 милиона души (заедно с предградията), смрад, тежък трафик, смог, раздираща битова престъпност. От всички наслоени в съзнанието ни твърдения все още валидно за мексиканската столица е само едно – тя продължава да е третият по гъстота на населението град в света.

Още за Мексико сити четете тук: https://dromomania.bg/2021/02/03/%d0%bc%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%b8%d0%ba%d0%be-%d1%81%d0%b8%d1%82%d0%b8-%d0%b3%d0%bc%d0%b5%d0%b6-%d1%81%d0%bc%d0%be%d0%b3-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d1%8a%d0%bf%d0%bd%d0%be%d1%81/

Индийската посланичка е приятно изненадана от нашия евродепутат Цветелина Пенкова

Н.Пр. Пуджа Капур връчи на Диана Дафова сертификат за за принос към българо-индийските отношения

Цветелина Пенкова и Н.Пр. Пуджа Капур

Посланичката на Индия увери единствения представител на българските евродепутати на партито за националния празник на милиардната страна –  Цветелина Петкова, че е приятно изненадана от наличието на толкова млади и интелигентни хора в състава на Европейския парламент.

В резиденцията на  Н. Пр. Пуджа Капур двете дами разговаряха дълго и се договориха за следваща среща, на която да обсъдят теми за ползотворното сътрудничество между двете държави.

Международната дейност на Цветелина Пенкова като част от групите за приятелство със Сърбия и Япония стартира още преди да е започнала същинската дейност на Европейския парламент. Тя е член и на три комисии – по бюджетен контрол, по вътрешни пазари и защита на потребителите и на комисията за регионално развитие. Евродепутатът отбеляза, че един от основните приоритети, по които лично ще работи, е по какъв начин „да създадем условия за по-добър стандарт на живот в страни като България и за привличане на повече инвестиции, за да може младите хора да намират реализация в страната“.

На тържеството по повод националния празник на Индия певицата Диана Дафова получи сертификат за принос към развитието и утвърждаването на българо-индийските отношения. Посланието в творчеството на Диана е общочовешко, с дълбока духовна насоченост. Последният й авторски проект „Един свят в хармония” призовава за любов, мир, толерантност и световно единство в многообразието.

Преди време в писмо лично до нея от външния министър на Индия, Дафова получи огромната благодарност от правителството в Делхи за видеоклипа й към песента-молитва от 15-и век  Махатма Ганди – „Vaishnav Jan To”(Добрият човек”), с която той започвал всеки свой ден.

Алена: Ретроградният Меркурий и Сатурновата дупка не пречат на пътешествието

В Покана за пътуване на 12 май: Красоти, кулинария и история във Фетие,  Световен шампионат по фойерверки в Панагюрище, Джнагат Пури – градът на фестивала на колесниците

Отлагате ли пътуването си, защото сте в Сатурнова дупка? Обвинявате ли Ретроградния Меркурий за проваленото пътешествие? Боите ли се да не промените асцендента си, ако не посрещнете рождения си ден в посочената от някой гадател държава?Ако сте от хората, които настройват живота си според астрологичната прогноза, наострете уши. Ако пък сте от онези, които се отнасят иронично – отново се заслушайте. Астрологът Светлана Тилкова-Алена днес развенчава предубеждения и суеверия.

Първият ми въпрос бе: Вярно ли е, че по време на Сатурнова дупка не бива да се возим дори в трамвая, камо ли да тръгваме на път. Алена ни успокоява, че няма нито логична, нито астрологична връзка между мястото, където посрещаме рождения си ден и състоянието на духа и тялото ни в последствие. А що се отнася до животрептящия въпрос за „всеобщия злодей“, наречен Ретрограден Меркурий, единственият й съвет е през дните на владението му да не си купуваме билети за самолет, влак или какъвто и да е транспорт. Иначе пред пътешествията пречки няма. Единственото препятствие е самовнушението…

Чували ли сте за Фетие, за Кайякьой и Далян? Този вилает от Югозападна Турция може да не е много познат за българите, но останалата част от света отдавна почива там. А над 20 хиляди англичани са избрали заливите, където Средиземно море се прегръща с Егейско за свой постоянен дом.

Неотдавна се завърнах от Фетие – мястото, където синьото око на водата ме убеди защо цветът тюркоаз е кръстен на Турция.  За турците закуската е онова благословено ядене, което се сервира по всяко време чак до ранния следобед и има задачата да засити глада и да даде сили за остатъка от работния ден. Затова трапезите са тучни и малцина се задоволяват само с глътка кафе и залък набързо. В Далян към дъхавия хляб, ароматните маслини и тоновете чай прибавят и щипка история с природни красоти – колкото поеме. Това кулинарно приключение изживяват всички, имали късмета не само да кацнат на летището в Даламан, недалеч от курортите Мармарис и Фетие, а и да попаднат при туристическа агенция Посейдон и Фатош и Илхан. Те ме заведоха в Далян.

DCIM\100MEDIA\DJI_0171.JPG

 Недалеч е и заливът Изтузу, където достигащите до 1 метър дължина морски костенурки карета от векове идват да снасят яйцата си. През 1995  Плажът на костенурките печели приза за най-доба пясъчна ивица в света. Но ако той е притегателен най-вече през октомври, когато еколозите дават дежурства за опазване на ценните яйца от хищници и бракониери, ликийските гробници са неизменно в скалите от 400 години пр. Хр. насам. 

И тъкмо те са вкусната подправка към пищната закуска в ресторанта на брега на реката. За да се наслаждавате едновременно на каменните релефи и лишените от всякакви ГМО местни гозби заведението е със стъклени стени.  Ликийските гробници са издълбани филигранно на 150 метра нависоко в непристъпните скали. Така душата на мъртвия щяла да полети директно към небето. Архитектурата им силно напомня на каменните приказки на набатейците в древния град Петра.

Закуската в нозете на ликийския цар на брега на река Далян е не само ритуал, тя е кантата за небцето: няколко вида сирена, масло с аромат на бабина приказка, сладко от зелени орехчета с карамфил и канела, восъчна пита с типичния за района боров мед, дебел колкото палец каймак в чинийка, яйца с нереалистично оранжев жълтък, бюрек, банички с тахан, маслини, хрупкав топъл хляб, несметни количества чай…

Любителите на нови вкусови усещания могат да рискуват и с шалгам – сок от лилав морков, който се родее с нашенската армеева чорба, но ако се вярва на диетолозите изчиства токсините в организма, регенерира клетките, подобрява функциите на стомаха и черния дроб.

Боровият мед също е с неповторим вкус. Единствено в местните гори се въдят полезни буболечки, които разцепват кората на дърветата и пчелите пируват наволя със сладката им смола. От съседна Анталия се опитали да заселят гадинките и в техните лесове, но те категорично отказали. И така прочутият чам бал – в превод боров мед, си останал типичен за Фетие.

Почитателите на историята (и на… Дядо Коледа) могат да отскочат до скалните гробници в град Мира, които са в същия вилает –  близо до Анталия. Скалните ниши са издълбани в отвесна скала  през 4-3 век пр.Хр., заобиколени са от буйна растителност и гледат  директно срещу амфитеатър от римско време.
Ако се чудите каква е връзката с Дядо Коледа по никое време – изключително пряка е. Негов прототип е Свети Николай.  Той проповядвал християнската вяра в Мира до смъртта си през 345 година и от там идва името му Мирликийски. В памет на безсребърника, дал първообраза на Дядо Коледа, всяка година през декември хиляди туристи от цял свят се стичат в Мира, за да получат благословия и да прекарат Рождество Христово на слънчевия бряг на древна Ликия.

През лятото курортите Мармарис и Фетие примамват далеч не само със закуската в подножието на ликийски гробници, ами с ласкавото море, вкусната храна, отличните хотели и възможността за пълна почивка с emerald travel.

http://emeraldbg.com/pochivki-v-Turcia.html

След като ви изненадах с нови приключения и усещания при комшиите, ще ви поднеса сюрприз и с български адрес: другата седмица Панагюрище е домакин на световния шампионат по фойерверки за осма поредна година. Свързахме се по телефона с един от организаторите – Иван Иванов. Толкова много работа имат покрай обезопасяването, уведомяването на Въздушен контрол и съпътстващите зарята концерти, че сигурно от ушите му изскачат огнени хризантеми – един от любимите на пиротехниците светлинни ефекти.

От 17 до 19 май в Панагюрище всяка вечер ще има концерти на известни изпълнители, но те ще са само „подгряващи“ на състезателите, които ще получат еднаква по килограми и вид пиротехника и от уменията им ще зависи пищността на зарята.

В предишното издание на Покана за пътуване ви срещнахме с арх. Веселин Веселинов, създател на пасивни къщи и фотограф, който след поклонническо пътуване по свещени места в Индия, прави благотворителни изложби и подпомага местни училища. Разговорът с продължение започна миналата неделя с  град Маяпур, през който се смята, че преминава космическата ос на Вселената.  Днес Веселин ще ни отведе до Джаганат Пури едно от най-старите селища в източната част на Индия. То е сред четирите свещени места, които индусите трябва да посетят  в живота си. Там се организира пищният фестивал на колесниците Ратха Ятра. Същевременно Джаганат Пури и красив морски курорт на брега на Бенгалския залив.

В Покана за пътуване: С Деляна Маринова-Джуджи до Италия и Южна Африка

На 5 май от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: Арх. Веселин Веселинов за свещения за индийците Маяпур, градски легенди от Лозенец, парапсихологът Ивайло Илиев за чудесата на Свети Георги

Пътуването се измерва по-добре в приятели, отколкото в километри. Всеки пътешественик би се подписал под тези думи на Великото Кенгуру, легендарният австралийски футболист Тим Кейхил.

Ако имате телевизор и го пускате от време на време, познавате първата ми гостенка. Деляна Маринова, по-известна като Джуджи. На сърцето й трайно са легнали две държави Южна Африка и Италия. Убеждението на моята гостенка е, че до Кейптаун не си струва да отскочиш за по-малко от две седмици, но винаги можеш да си откраднеш няколко дни на Ботуша. И тя непрекъснато го прави. И открива неподозирани съкровища.


С широка душа и още по-широка усмивка Деляна Маринова-Джуджи ни разказва за новите си открития в уж познатата Италия.
Открита, забавна,  ведра Деляна Маринова признава, че е пристрастена към красотите на Южна Африка и зеленината около Кейптаун. Освен това, тя също като мен обича животните и винаги е готова на… среща със симпатичен пингвин край нос Добра надежда.

От любов към Кейптаун Деляна Маринова Джуджи е обзавела дома си с африкански мебели и всеки ден чрез любимото си кресло се пренася натам.
Неведнъж журналисти, членове на българската секция на ФИЖЕТ – световната федерация на пътуващите писатели, са представяли в Покана за пътуване новия си проект – сайта, в който публикуват неизвестни легенди за различни кътчета от родината ни. Днес е мой ред. Аз няма да ви водя вдън гори тилилейски, а ще раздипля факти и митове за… софийския квартал Лозенец. 

Наричат Лозенец Софийският Монмартр. И до днес малките улички в долната му част са своеобразна енциклопедия „Кой кой е” в българската литература, журналистика и изкуство от началото до средата на ХХ век. Самоназначавам се за ваш пътеводител из обраслия с градски легенди квартал.

„Местността Курубаглар, която се намира между Витоша и София, е една от най-прочутите в турските, арабските и персийските земи“, пишеоще през 17 век османският пътешественик Евлия Челеби, посветил на България значителна част от третата книга на своя 10-томен „Пътепис“. Не е ясно дали името на хълма означава „лозя в гората“ или „сухите лозя“.

Всъщност, сегашният престижен квартал в началото на ХХ век се е водел „трета извънградска зона” и все още е носел турското си название Курубаглар. Никой не го е кръщавал официално. Просто хората превели името в разговорен вариант. И както по хълмовете, залесени навремето с всякакви саморасляци нямало грозде за цяр, така и емблемата на Долен Лозенец – Римската стена, изобщо не е римска.  Проучванията показват, че тя е османски религиозен паметник от XVI век. И понеже за почти всяко нещо у нас има няколко мнения, едни изследователи твърдят, че  т.нар. Римска стена е част от „намазгяф“ – мястото, където ходжата четял молитва преди тръгване на хаджилък. Наредените край зида големи камъни служели на бъдещите хаджии да се метнат по-лесно на конете си. Други учени се кълнат, че тук преди освобождението от турско робство имало мюсюлмански гробища и стената е паметник на някой богаташ.

Малцина дори сред „кореняците“ лозенчани знаят, че в квартала им е открит ширнал се върху 3000 кв.м. раннохристиянски храмов комплекс с базилика от IV-VI в. и античен мавзолей.  За жалост, по-голямата част от руините на светилището през 90-те години на XX в. са бетонирани  под основите на жилищен блок. Оцеляла гробница с три солидни каменни саркофага, която е разкопана и проучвана от прочути  български учени като проф. Богдан Филов, д-р Иван Велков и сина му проф. Велизар Велков.

В Лозенец се гуши и още една скрита пред очите на всички тайна забележителност, чието официално име е парк „Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков”. 300-годишните дървета са късче зелено спокойствие, заобиколено от детска градина, училище и жилищни блокове. Навремето изселник турчин завещал гората на Петко Рачов Славейков, Тогава тя е около 10 дка, засадена с вишни, дюли, диви сливи, череши и дъбове, а в средата – с голям, клонест орех.  

Между вековните дървета с изворче край тях събратята по перо на възрожденския поет и общественик разхлаждали яростните книжовни спорове помежду си. Там се разхождал Иван Вазов, бродели Алеко Константинов, Тодор Влайков, Александър Божинов, Яворов и д-р Кръстев, Пенчо Славейков и музата му, поетесата Мара Белчева. Благодарение на задружния отпор на съкварталците в момента, макар и опърпана, Славейковата гора е около 8 декара бял дроб сред градската гмеж.

Изначалният замисъл е районът да бъде предпазен от прекомерно застрояване. Парцел се давал с изрична уговорка: до 5 години собственикът да вдигне поне 25 процента от сградата, а до 10 г. да я е изградил изцяло, но общата й площ да не надвишава 250 кв.м. В периода 1920-1938 г.  се появяват кокетни сгради с красиви градини, проектирани от известни архитекти като Георги Овчаров и Йордан Миланов, Иван Васильов и Димитър Цолов. Всеки се стремял да изпъкне почеркът му, да не повтаря вече правеното.

На ул. „Мосул” (сега арх. Миланов) била оранжерията на придворния градинар Антон Краус, който по комшийски консултирал съкварталците как да оформят градините си. А те били наистина важни – социалният живот от ранна пролет до късна есен се въртял на двора.
Вечер пък жените прекрасно знаели къде да търсят окъснелите си съпрузи – в ресторант „Под липите”.  

Там от обяд засядали писателите Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Сирак Скитник, Елисавета Багряна и често нахвърляли произведенията си между две кани вино. По пантофи притичвал актьорът Кръстьо Сарафов, чиито дом бил на отсрещния ъгъл. Нерядко след лов наминавал и цар Борис III, близък приятел на Елин Пелин. Майсторът на късия разказ настоявал наоколо да бъдат засадени липи, а една вечер, омаян от упойващия им аромат, станал кръстник на ресторанта.

Елиза, италианската съпруга на историка на българската журналистика Георги Николов създала в Лозенец първия приют за кучета и котки. 

В Покана за пътуване парапсихологът и специалист по езотерика Ивайло Илиев разкрива секретите на параклиса „Свети Георги” в Кремиковския манастир и за какви болежки е лековита енергийната мощ на Троянската обител. Най-вече за борът отпред, който помага на бездетни жени да заченат. Разбира се, най-важна е вярата, а ритуалът ако не помогне, няма да навреди – дамата трябва да спи няколко нощи върху нечетен брой житни зрънца, да се помоли на Богородица Троеручица в църквата, а после да хвърли житото в основата на дървото като ясно си представи как ще изглежда бъдещото й бебче. 

Маяпур, островът на духовната любов, Джаганат Пури, едно от четирите сакрални места за индуистите, Вриндавана – където на всеки 10 човека се пада по един храм, Ришикеш… От пътешествието по свещените за индийците места на Веселин Веселинов на българите познато звучи само Джайпур. Архитектът на пасивни къщи е запленен от индийската философия и религия дотолкова, че се върна по същите места и прави благотворителни фотоизложби за закупуване на храна за  учениците в местно училище.  

В  Покана за пътуване пътешествието към в свещените за индийците места е от първо лице. На архитект Веселин Веселинов, който продължава разказа си за Маяпур и светецът с непроизносимо от мен име на санскрит. Е, няма как! Не успяхме да обиколим всички свещени за индийците места. При този речовит събеседник пътешествието трябва да продължи – следващия път към Джанагат Пури. А на 7 май от 19 часа ще можете да посетите изложбата и благотворителната лекция на Веселин в Къщата на София на Миджур 12.

В Покана за пътуване на 28 април: Сватба със завързани младоженци в Израел

Четири българки на лудо пътешествие в Индия. По планинските пътеки на Витоша с ТЕС  

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

„Господ е написал обещанието за Възкресението си не само в книгите, но и във всяко листенце през пролетта“. Да започна Покана за пътуване с тази мисъл на Мартин Лутър Кинг е моят начин да ви кажа „Честито Въкресение Христово, уважаеми слушатели“.

В съвместната продукция на програма Христо Ботев и Интелиджънт мюзик  навръх Великден разчупваме калъпа на деня и вместо с боядисани яйца, ще ви черпим с мъдри мисли и приключенски посоки.

Древна индийска мъдрост гласи: Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае, и не харчи всичко, което има.  Ние с музикалния редактор Сибила Лилова, обаче сме готови да дадем и последния си грош, за да отидем отново в Индия.  Затова  днес тя няма да подбира вълнуващи песни, а ще споделя вълнуващи случки – за Джайпур и Дармасала, Амритсар и Тадж Махал, за Гоа и ритуал на границата между Индия и Пакистан. 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Където  и да ходим, винаги намираме повод да се вгледаме и в българската история, на която е посветена и книгата „50 места от българската история отвъд България” от Светослав Марков и Теодор Борисов.  Този път, обаче с италиански привкус и Вазовски апломб.

Знаете ли какво е ТЕС? Не, не става дума за романа Тес от рода Д’ Ъбървил от Томас Харди. Зад абревиатурата се крие Техника за емоционална свобода. Звучи някакси… освобождаващо. Но дали това означава просто да отидем сред природата и да крещим срещу някой водопад, докато ни мине яда от шефа. Ще разберем от Дарина Гаврилова, която всеки уикенд организира ТЕС-разходки, кои са любимите й места и дали ги подбира, заради енергийния им заряд. Или по други причини. Дарина се занимава с енергийна психология от 2010 г. Тя е сертифицирана за процесор и практик по прилагане на ТЕС и Пренареждане на матрицата – техники за активиране потенциала на енергията на тялото и емоциите, предназначени за всеки човек с обичайни умствени, психически и физически способности.

А ако се присъедините към групата във Фейсбук ТЕС-разходки, можете да попивате живителните сокове на природата под нейно ръководство .

Сватба със завързани младоженци, тайни подземия, масонски ритуали и …българска гайда се преплитат в репортажа от „българския“ град на Светите земи – Яфо  на кор. на БНР в Израел Феня и Искра Декало.

Да привържеш младоженци от глава до пети един за друг, та било то и с панделка е …неочаквано, но такъв е ритуалът от 17 век. Възстановили са го по стари ръкописи.

За това разказва Великият майстор на Египетско-Израелската ложа „Мемфис“ Ариел: ”Това е езотерична ложа. Там където се събираме в Яфо е едно от местата в света, където се присъждат най- високи звания при свободните зидари. То е свято за всички религии, защото е посечено преди повече от 3 000 години от архитект Орперан, когото сам цар Соломон е избрал да проектира и ръководи строежа на Първия храм в Ерусалим.

Ние изследваме традициите от времето на Калиостро и Казанова, които също са били масони, но и на шотландските бойци, Египетските и на северните народи. Тази сватба е възстановка по точно описание на такъв ритуал от 17-ти век. В нашите книги може да се намери формулата на вечната любов и тези сватба е част от нея”, завършва майсторът-зидар. 

Всички сватбари пристигат маскирани в средновековни одежди. Единствено гостите не са предупредени.  Строги стражи разпознават по някакъв знак, който масоните правят и пропускат посветените. Входът е през една от многобройните малки художествени галерийки на Старо Яфо. Домакините твърдят, че през него се минава по непознат проход от пристанището към площада, който носи името на Наполеон (също масон). Той е завоювал и опустошил града, след като не успял да превземе Ако (Акра).

Но и от Яфо се е наложило панически да избяга с група офицери, защото войниците му мистериозно заболяват от холера.

Още с влизането в прохода,  всички масони завързват престилки върху празничните си дрехи. Независимо от цвета и кройката, на тях е изрисуван или избродиран равностранен триъгълник с върха нагоре , в който е вписано око, което в някои от вариантите много прилича на слънце. С престилки върху ритуалните дрехи са и младоженците, като на жениха е черна,  а бялата престилка на булката се слива с бялата и мини рокля. Тя няма було. На главите и на двамата поставят по един венец от живи рози – на него червени, а на нея –бели.  На  ревера на всички сватбари също има рози. Членовете на израелската ложа са влезли първи и те са строени в две редици пред парохет (стенен килим или златото везано върху кадифе перде) в една от нишите , който прилича от далеч на зид с изписани по него йероглифи. Осветлението е само от свещи, а и маските пречат да се видят каквито и да е било лица. Стражи скръстили два жезъла ,подобни на изобразяваните в гробниците на фараоните пропускат да минат Великите майстори на израелската и на българската ложа и да престъпят към нишата-олтар младоженците. Те минават под арка от вдигнати за поздрав шпаги на местните масони. Ложата е смесена и това я отличава от средновековните. След потвърждението и от двамата млади, че искат да встъпят в брак и изричането на пожеланието да са си верни и да са заедно докато смъртта ги раздели, панделката бива развързана и новобрачните тръгват към изхода. Зад тях от ръка на ръка се предава кутия, наричана „корубата на вдовицата“. Всеки може да пусне в нея, колкото реши, че е необходимо пари или (забележете) да вземе от нея, ако сметне, че има нещо неотложно, с което не си струва да занимава цялата ложа. Когато се вземат пари от „корубата на вдовицата“, обаче те се връщат двойно или тройно.  Парите са  за благотворителност.

Този път изходът е към площада на Наполеон. Младоженците са посрещнати нещо неочаквано: писва гайда и освен тях на хоро се хващат голяма част от масоните и гостите. Ритъмът е на пиринските песни. Според свободните зидари, има танци, носещи енергетика да сплотяват и българското хоро е от тях. Става ясно, че български масони, пристигнали за ритуала, са от ложа обхващаща изцяло или части на няколко съвременни Балкански държави. Най-общо ни изгледаше като територии в рамките на Санстефанска България.  Ето како разказа младоженеца: „Аз съм от Македония, майка ми е украинка. Двете ни страни са братски и трябва да си помагаме във всичко – в бизнеса, в отношенията, в Европейския съюз”.

Можеш да откъснеш всички цветя, но няма да спреш идването на пролетта. С тази жизнеутвърждаваща мисъл на Пабло Неруда за неотменността на красотата и свежестта ви подсещам, че на страницата ни във Фейсбук пътешествията нямат край https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

В Покана за пътуване: Принцеса-палеонтолог показва динозавърски запъртък в Гуджарат

Горчиво, лютиво и правдиво за Гватемала със Соня Момчилова. Музикалната редакторка Албена Велева – с дете на Благоевград Блус&Джаз

Казват, че Гватемала на езика нахуат означава „място с много дървета”. В Централно американската държава, където живеят най-голям брой преки потомци на маите,  има повече от 30 действащи вулкана. Като добавим факта, че от Втората световна война чак до 1996 година страната е била във вихъра на  системни размирици, започваме да се чудим с кой акъл пиарът Соня Момчилова е тръгнала натам.  И дали трите исторически паметника, включени в списъка на ЮНЕСКО са достатъчен аргумент да си причини подобно приключение.

Би Би Си неотдавна съобщи за голямо археологическо откритие там. Лазерна технология със сензори е помогнала за разкриването на повече от 60 000 къщи, дворци, пътища и укрепителни съоръжения на древните маи. Според National Geographic това доказва, че в Централна Америка е имало развита цивилизация, която не е отстъпвала на Древна Гърция или Китай

Онези, които слушат системно Покана за пътуване, със сигурност помнят гастрола на редактора Ани Маринова за джаз-феста в Сараево. Тогава се зарекохме да разказваме за музикалния и фестивален туризъм на Балканите. Този път е ред на музикалния редактор Албена Велева да изпъкне като ерудит с репортаж от Международния фестивал Благоевград блус и джаз, където освен стиловете от заглавието звучаха още камерна опера и балкански  ритми.
Тя успя да направи интервю с Васко Кръпката, но и разказа от личен опит колко е хубаво да заведеш детето си на събитие с интелигентна атмосфера и качествена музика.

При броденето си по света човек вижда не само необичайни неща, ами среща и забележителни хора. Като например принцесата-палеонтолог, с която се запознах в индийския щат Гуджарат. Аалая Султана Баби Баласинор е малката стопанка на 125-годишната къща. Когато човек  я види, изпънала до пръсване дънките,  с каубойска шапка на главата, заровила в пръстта на динозавърския парк ръце, никога няма да предположи, че има благороднически произход. Аалая е решена да превърне 7-те различни вида вкаменелости на древни влечуги, открити в земите на баща й, в палеонтологичен атракцион. Засега най-голямата забележителност е огромна морена, през която минава гръбнакът на динозавър.  Но принцесата е поръчала праисторически фигури в естествен размер, поканила е 50 палеонтолози от цял свят да се произнесат за откритията и се надява да организира пикници под сянката на възродените вкаменелости.

В хола на двореца „Баласинор” всеки може да пипне и претегли  в ръка част от пищял на тиранозавър рекс или да счука подправки с яйце от динозавър. Нищо чудно! Аалая така го намерила – една бабка от селото млатела масалата си със запъртък на 67 млн. години.  Докато щерката създава парка си, майка й вече е кулинарна звезда в Индия.  Непрекъснато гостува в различни шоу-програми или изготвя менютата за ВИП-гощавки. Дори я поканили да организира сватбата на „Мис Свят” Айшвария Рай.

Титлата на Аалая е „набаб сиди”, което ще рече щерка на местния мюсюлмански владетел. Преди няколко години тя е избрана да участва в британското риалити Secret Princes, „принцеса под прикритие”. Взимат три синьокръвни наследнички от различни краища на света, изпращат ги в къща в Есекс, където ги оставят да се оправят сами, без прислуга и цяла Англия им гледа сеира по телевизора.  Аалая се справила без проблем, защото в Баласинор помага в домакинството от тийнейджърка. В замисления от нея „джурасик парк” най-зашеметяващата вкаменелост е на близо 70 млн. години. Динозавърка, захапала змия, в мига, когато атакува яйцата й. За жалост, там видях копието.   Целият каменен блок – 3,5 метра дълъг, е отнесен в музея в Бомбай, след като е проучен в университета в Бостън.

Аалая обаче всеки ден е в динозавърския парк и със сигурност ще открие още нещо интересно за немногобройните засега посетители. И принцесите трябва да си плащат сметките.