Израелската джаз-певица Дафна Леви: При мен импровизацията идва естествено

Израелската джаз-певица Дафна Леви: Да пея пред публика след пандемията е като да се върна към живота
Израелската джаз-певица Дафна Леви: Да пея пред публика след пандемията е като да се върна към живота

Дафна Леви е израелска джаз-певица с невероятен усет за импровизации и майстор на контрастите. Тя концертира по целия свят като правилото й е винаги да използва местни музиканти в проектите си.  На джаз-фестивала в Банско изпълнителката пя с Тамир Милер (пиано), Асаф Сиркис (ударни), Венци Благоев (тромпет) и Михаил Иванов (контрабас и бас-китара).

Израелската джаз-певица Дафна Леви: Да пея пред публика след пандемията е като да се върна към живота
Израелската джаз-певица Дафна Леви: Да пея пред публика след пандемията е като да се върна към живота

Дафна, моля, разкажете малко повече за себе си. Вие ли избрахте джаза или той ви избра?

Израснах, слушайки джаз у дома. В моето семейство няма музиканти, но всички са влюбени в музиката. И аз някак си естествено избрах джаза, защото за мен той е символ на свобода.

Бяха ли доволни родителите ви или искаха да имате „сериозна“ професия?

За тях това беше сбъдната мечта. Те обожаваха музиката, но не са могли да й се посветят.

Вие много пътувате по света. Как възприемат музиката ви в Съединените щати, където се е родил джазът?

Честно казано, в щатите не са с толкова отворено съзнание, колкото в Европа. Не всички, но някои фестивали са твърде стриктно посветени на характерната американска музика. Но всичко зависи от мястото, хората. Понякога гледат с недоверие чужденците, които изпълняват джаз. По-лесно възприемат проекти с етно-джаз или такива, които съчетават различни видове музика.

Смесвате ли понякога типична израелска музика с джаз?

Много често в своите композиции. Това може да се каже, че е мой специалитет. Аз често кръстосвам класически джаз с характерна юдейска музика.

Чували ли сте български народни ритми?

Да. Имам студент, роден в България и той често ми пуска фолклор, а аз се опитвам да броя тактовете (смее се). Обичам тези ритми!

Как ви се стори българската публика в Банско?

Страхотна! Получих от нея толкова много любов, разбиране, съпричастност. Хората искаха още и още и концертът ми продължи повече от два часа. Мнозина дойдоха след това да ме поздравят, да ми кажат, че това е бил най-добрият концерт на фестивала.  Те съпреживяваха  музиката, разбрах че доста от тях идват в Банско всяка година.

Вие имате група. Как решавате кои точно песни да изпълните? Вие ли взимате решенията?

Да, повечето проекти са мои, но творчеството е колективен процес. Аз правя музиката и аранжимента, но търсим заедно най-доброто звучене.  Често смесваме класическа музика с джаз. Разбира се, и много импровизираме, но се отнасяме с уважение към класиката. След голямата пауза на пандемията и кризата, музикантите сякаш избухват с нова сила и тръгват по света.

Работя много с местни музиканти, защото навсякъде ние си помагаме, обменяме идеи. От миналия септември насам пътувам само с един музикант и се колаборираме с колеги на местата където гостуваме. Така се запознах с великолепни изпълнители. Пътят, по който вървя, доста често избирам инстинктивно, под влиянието на някаква мисъл, асоциация. Сядам на пианото или с баса, изсвирвам мелодията и започвам да работя върху нея, за да я споделя и с други музиканти.

Израелската джаз-певица Дафна Леви: Да пея пред публика след пандемията е като да се върна към живота
       Израелската джаз-певица Дафна Леви: Да пея пред публика след пандемията е като да се върна към живота

Използвате ли и местни инструменти в композициите си, които са различни от класическите?

Разбира се, стига да е оправдано от музиката.  Те придават автентично звучене, създават разнообразна мелодика.

Трудно ли им е на класическите музиканти, с които работите да „скочат в джаза“?

Понякога да, защото трябва да освободят съзнанието си и да са склонни към експерименти. 

Понякога не казват ли, че импровизациите им идват много?

За мен импровизацията идва естествено, не ми се струва нещо изключително. В света на джаза има прекалено виртуозни импровизации или соло изпълнения, които наистина звучат сякаш „Прекалено“. Аз се опитвам да запазя баланса, да спазвам мярката, според собствения си вкус.

Слушах в YouTube ваши изпълнения на класически джаз-парчета. Има ли хора, които не ги одобряват като „прекалено излезли от стандарта“?

Сигурно  има. Но, слава Богу, повечето хора са прекалено възпитани, за да ми го кажат (смее се).  В Банско пях една стара израелска песен, много популярна, от един стар филм. Публиката я хареса невероятно много. Казаха ми, че сякаш са разбирали текста, макар да не знаят езика. Но са почувствали емоцията и енергията. Обаче на онези, които знаят първоизточника на песента, моят аранжимент ще се стори прекалено радикален.   Съзнавам, че за някои е трудно да възприемат прекалено различната трактовка. Но това е моят път и моят начин.

Какво правихте по време на пандемията?

От една страна беше много трудно за човек, свикнал да бъде пред публика. Но същевременно за мен беше изключителна възможност да остана задълго у дома, да свиря на пианото или на баса, да изпробвам нови мелодии или хрумнали ми теми. Натрупах много  материал, идеи, аранжименти. Когато се върнах отново към турнетата и изпълненията, бях готова. Усещам, че аудиторията е гладна за култура, за музика.

По време на пандемията в Италия, а и в България бяха популярни „балконските концерти“. Известни изпълнители пееха от терасите си на съседите, докато бяха под карантина. Или правиха концерти в зуум.

Аз живея в къща извън града и нямам съседи, не съм се сетила да пея на трите си кучета (смее се) или на чакалите.

Ще издадете ли „пандемичен албум“?

Вече казах, че материалът е готов, остава само да намеря бюджет и издател. Надявам се с моя мениджър от Дъблин да направим нещо.

Пяхте ли на концерта в България някои от написаните по време на Ковид-19 песни?

Да, моята програма съчетава авторски композиции и аранжирани от мен джаз-стандарти и класически парчета. Случва се да променя реда на песните и да добавя нови по време на концерт в зависимост от аудиторията и реакцията на публиката. Да изпълнявам отново моята музика с банда е като да се върна отново към живота.

Очевидно вие и българската публика сте се харесали взаимно. Ако имате възможност бихте ли се върнали в България.

Разбира се. Знам, че има много джаз фестивали. Не само във Варна. За първи път съм у вас, но имам доста турнета на Балканите. Следващите ми концерти ще са в Хърватия, Албания и Черна гора. Отново ще свирим с местни музиканти. Турнето е по инициатива на израелските посланици, също както и гостуването ми у вас.  

Израелската джаз-певица Дафна Леви: Да пея пред публика след пандемията е като да се върна към живота
Израелската джаз-певица Дафна Леви: Да пея пред публика след пандемията е като да се върна към живота

Гид възражда кулинарията на пазара „Талпиот“ в Хайфа

Хайфа е третият по големина град в Израел и е прочут не само с Бахайските градини, ами и с верската си толерантност. Единствено тук в събота, на шабат работи градският транспорт, а преди нова година се честват празниците и на четирите  монотеистични религии – юдаизъм, ислям, христянство и бахайство.

Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало имаха късмет гидът им да е не само добър за познавач на града и пазарите му, но да е и прочут майстор-готвач. Той избрал продуктите на място и ги сготвил пред очите на „бутиковата групичка“.

Екскурзовод в Хайфа готви направо на сергиите в пазара "Талпиот"
Екскурзовод в Хайфа готви направо на сергиите в пазара „Талпиот“

ИСКРА: Шеф-готвач Гай Бажур ни води през пазара „Талпиот“, възникнал през трийсете години на миналия век, по време на големите арабски погроми, когато евреите не са можели да търгуват в по-големия и уреден „турски пазар“. Създават не само чаршия, но модерното за времето си съоръжение закрит пазар. В момента сградата е в руини, но кметицата на Хайфа, архитект по образование, е решила да я реконструира и да върне величието на района, който запада през 80-те години на миналия век.

Екскурзовод в Хайфа готви направо на сергиите в пазара "Талпиот"
Екскурзовод в Хайфа готви направо на сергиите в пазара „Талпиот“

Възвръщането на доброто име на пазара започва с дюкянчета и бутикови ресторанти. Затова готвачът приготвяше много бързо, буквално на улицата, специалитети от купени в момента, от сергиите, съвсем пресни продукти.

Екскурзовод в Хайфа готви направо на сергиите в пазара "Талпиот"
Екскурзовод в Хайфа готви направо на сергиите в пазара „Талпиот“

ФЕНЯ: Чаршията е почти до самия морски бряг и в няколко от дюкянчетата се продава рибата и морските дарове, разтоварени от рибарските лодки. Те, както, няколкото рибни дюкяна се държат от три поколение на семейство Камалуда. Продават риба на най-луксозните ресторанти на Хайфа и на домакини, които не жалят пари за добра суровина за манджите си.

ГАЙ: Много обичам да приготвям разядката „Сабиче“ , в най-различни варианти. Този път блюдото е със сурови филета от лаврак, зелен и червен лук и ….не много сладка диня (може също така манго, папая). Всички продукти до тук са на средно големи кубчета. Зелении, които купихме на път към магазинчето: пресни мента, кориандър и чубрица. Рибата се поръсва с океанска сол, смесена със сушена люта чушка, зехтин, прясно изцеден лимон. Заливката е смути от диня, подправено с люта чушка. Засякохте ли. Стана за 7 минути.

Екскурзовод в Хайфа готви направо на сергиите в пазара "Талпиот"
Екскурзовод в Хайфа готви направо на сергиите в пазара „Талпиот“

ФЕНЯ: Готвачът приготви всичко пред погледа ни . Вкусихме го в ладийки-чинийки от палмови листа. Има неочакван солено-сладък, кисел вкус. Леко е лютичко. Не е лесно да се избере на пазаря Талпиот. Два пъти на ден предлаганата стока се обновява.

От околните кибуци и мошави пристига в джипове пресен зарзават. Огромни дини, елегантни пъпеши се предлагат до череши и ягоди, та дори толкова редките в Израел вишни. Изброихме 7 вида чушки – различни по форма и цвят. Чери-доматите ги надминават по разнообразие. Цветът им е от почти бял през розов и червен, виолетов до почти черни. Тиквичките също са няколко вида, а патладжаните са от теменужени до съвсем бели.

Зелето и карфиолът също са разнообразни, както и авокадото. Екзотичните видове плодове, на които дори не знам имената се кипрят до кошнички с черници, също няколко цвята. Най-силно ни впечатли големината на китките от зелени подправки. В България от една биха направили минимум 4. Присъстваме на смяната на стоката по обяд.

Все още непродадените плодове и зеленчуци, заредени сутринта, се местят на долна поличка и цените им падат на повече от половина. А на тезгяха се разполага по-прясна стока.

Набраните през нощта плодове и зеленчуци са стояли на температура от близо 30 градуса. Новите са откъснати не повече от 2 часа преди да попаднат на тезгяха. Рибата и месото също се обновяват на всеки 6 часа.

ИСКРА: Следващата ни спирка е бутиковият ресторант Талпиот. Там Гай е бил шеф-готвач, преди да стане готвач-екскурзовод. По време на пандемията, когато магазините за плодове, зеленчук, месо и риба са били отворени, а ресторантите – затворени, опитал да води по магазините малки групи – до 10 човека и да им показва как да избират продукти.

Хрумнала му идеята не в ресторант, а в самите дюкяни, много бързо да сготви нещо. Тогава усетил, че не му се ще да бъде „зад кадър“- в кухнята, когото приготвя специалитетите си. Харесвало му всичко да става пред очите на публиката и да приема аплодисменти. Още докато бил готвач в бутиковия ресторант, сменяли цялото меню 2 пъти в месеца.

Това стимулирало изобретателността и усъвършенстването му. Ресторантът се разраствал и за 3 години станал 4 пъти по-голям. Сега реконструират и дюкянчетата от другата страна на улицата, за да направят общ голям ресторант. Но готвачът-екскурзовод се изявява на пещ, поставена на тротоара.

ГАЙ: За 20 минути могат да бъдат приготвени 3 блюда: рибени кюфтенца върху сос сезики (нещо като салата Снежанка, но с царевични зърна): Рибното филе се накълцва с остър нож ( в никакъв случай не се минава през мелачка) посолява се и напиперва, добавя се копър, сол, кимион и смлени ананасови  семена. Нарямва се на ситно зелен и червен лук, бял хляб се накисва в мляко. Всичко се размесва и се оформят кюфтенца с големината на топки за пинг- понг.

Изсушават се за около 20 минути в загряна фурна. Поднасят се върху сос сезики. Друго себиче е от пресносолна риба върху зелени листа от салата, спанак и лапад на ивици, с едри парчета домати. Има вариант да се прибавят и парченца от октопод, но той не се приготвя на улицата. Нужни са му поне 3 часа варене с различни подправки, като най-важната е бахар. Ако се прибавят калмари, най-добре е да са печени на скара.

И накрая една вегетарианска рецепта. Тънко нарязани ивици от патладжан, след отцеждането на горчивата вода се поставят да омекнат във фурната. Приготвя се плънка от ситно нарязани (не смлени) орехи, ситно нарязани магданоз и кимион и цели червени боровинки. Правят се ролца, които се поднасят, върху крем от моркови и тиква.

ИСКРА:   Битката на всички, които работят в района на пазара е да сменят имиджа на Талпиот. До неотдавна това е било място обитавано от престъпници и наркомани. Гай разказва, че собственикът на ресторанта, където работел, не се е боял от конкуренция, а е помагал с всичко възможно на други готвачи или продавачи да създават своя бизнес на това място.

Мечтата му е тук да продават най-пресните плодове и зеленчук, риба и месо, да се приготвят ястия за всеки вкус и да пристигат любители на гурме-кухнята дори от други градове. Освен търговци в тази идея са включили и други бизнеси. Например, в доскоро пустеещата сграда наблизо сега има разсадник за дворни растения и серия от архитектурни бюра.

А на терасата на покрива се организират семейни тържества. Все още околните сгради са евтини. Собственикът на ресторант Талпиот си е купил триетажна, почти рухнала, къща и с помощта на местните архитекти я е направил като от журнал. Всичко тава му е струвало колкото двустаен апартамент в луксозните квартали. Хайфа е особен град.

В него се сменят модите: кои квартали са престижни или не. През седемдесетте години най-търсени са били домовете в средата на града. Там са вилите във френски или немски стил до Бахайските градини. През деветдесетте години – престижен е бил квартала на билото на планината Кармел. Сега се влагат средства в преустройството на крайморската част на града, която до скоро е била много запусната.

Надеждата е, че скоро ще дойде и реда на района Талпиот, който е достатъчно колоритен и близък до морето.

Грети Гарсия – съседка на Ръсел Кроу в Сидни

Австралия - Сидни
Австралия – Сидни

В Покана за пътуване на 17.01.2021 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30 часа: Международен гид на спасяването от махмурлук. Голи хипита скандализирали Аскона. НДФ „13 века България“ подкрепи издигането на паметник на Кирил и Методий в Цариброд

Слава Иванова

Австралия е единственият континент-държава и най-малкият материк на земята. На нея липсват действащи вулкани, а геологичните данни показват, че там никога не е имало ледников период. А като прибавим, че от 300 милиона години не е разлюлявана от земетръс, направо  звучи като рай. Само дето е  на 7 хиляди километра от България. По права линия.

Австралия
Австралия - Сидни
Австралия – Сидни

 Бизнесдамата Грети Гарсия ни е разказвала за Перу и Еквадор, разхождала ни е из тайните кътчета на Барселона, а сега с нея ще обиколим Австралия, без да ставаме от дивана.

Грети Гарсия
Грети Гарсия

От разказа на Грети, представител у нас на луксозната испанска козметика Natura Bisse Barcelona, научаваме, че в Австралия  няма само кенгуру и коали.

В Сидни тя и съпругът й Агостин са съседи на Ръсел Кроу, чиято яхта, акостирала пред входа им е по-висока от къщата.

Австралия
Австралия

Пътешествието из Австралия продължава с нашия сладкодумен гид и с  гостуването й в истинско имение накрай света.

Австралия

 Кореспондентите на БНР в Израел Искра и Феня Декало близват алкохол единствено от антропологичен интерес. Затова и любопитството им към темата за прекаляването с пиене и махмурлука след него е чисто… кулинарно.

Двете дами започнали своето „изследване“ в Грузия, където журналистическото пътуване им отредило неколкодневен престой в хотел, където всяка сутрин им поднасяли една и съща закуска.  Направило им впечатление, че гостите със „снощни физиономии“ получавали бонус – разнообразие в менюто. Закуската за махмурлии изглеждала толкова апетитна, че Феня и Искра решили да демонстрират сутрин мрачни лица. Много им харесала разядката от алча (нещо като слива) с люти и кисели подправки.https://www.youtube.com/embed/zLVvNYyzcX0?feature=oembed

От тогава при всяко пътуване Искра и Феня проучват какво сервират сутрин в дадената страна на любителите на алкохола. И ако си струва, се присламчват към програмата на тяхното изтрезняване.

ФЕНЯ: Да си помислим трезво какво и на пияна глава не бих опитала. Например в Монголия предлагат доматен сос със сюрприз – мариновано око от овца, което трябва да бъде гавътнато на екс. Не знам какви са му питателните свойства, но само от мисълта за изпитателния поглед на нещастното добиче в чашата, ще ме накара да изтрезнея. 

Махмурлук
Махмурлук

В Северна Америка вариантът е със сурово яйце и доматен сос. Но и коктейлът Бъди Мери не ми се понрави много, въпреки лютите подправки, които би трябвало да го направят поносим. Сурови охлюви на гладно също не ме изпълниха с възторг. Това е рецепта останала от Древен Рим.

Мравки ме побиват, като си спомня как в Африка ми предложиха чай от зелени мравки. В Южна Корея изтрезняващите кулинарни шедьоври са много и дори има песни за тях. Корея беше от страните, които си бяхме планувани да посетим миналата година, но ни мина Ковид път.

От тематичните блюда там бихме се въздържали да опитаме джан-гуг – супа за „избиване“ на махмурлука от соеви зърна, варени в бича кръв. Другите варианта със соеви кълнове в говежди бульон, с много люти подправки звучат по-приемливо.

ИСКРА: По-различно бе отношението ни към идеята във Франция да се изядат за закуска 12 сурови стриди. Там не опитахме това блюдо, защото не ни беше по джоба. Но това лято в Дубровник, по-точно в една ферма за „каменици“ както ги наричат там, решихме да се пробваме. Стридите са вкусен деликатес, но 12 една след друга идват множко дори за любители на деликатесите като нас. Отказахме се след петата или шестата, макар да бяха обилно залети с лимонов сок.

Стриди
Стриди

Морските дарове са част от изтрезвителните закуски на много страни. В Калгари през 1969 г. е изобретена напитка „кървавия Цезар“ –  смес от смлени домати в бульон от океански мекотели, подправени с Табаско и сос Уорчестър. В Северна Корея предложението е  гореща супа от подсолени скариди със сурово яйце и чесново пюре. Студеният вариант от провинция Улждин е от сос от сьомга с калмари,  безброй подправки и кубчета лед.

За тази година по „стратегическата ни програма“ трябваш да пътуваме из Латинска Америка. Но ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му своите планове… Предварително бяхме проучили, че в Перу „изтрезвителят“  се нарича  Севиче – асорти от морски продукти с червен лук и джинджифил, добре наръсени с пипер и поднесени върху батат или маниока, мариновани в сок от лайм.

Севиче
Севиче

ФЕНЯ: Коктейлът „Млякото на тигъра“ е съчетание от три вида риба , например тон, сьомга и сибас, с манго, драконов плод, папая, помело и круши. В Холандия ни предложиха селда, а в Германия неустоими рулца от херинга с лук и местни билки. В Испания би трябвало „да се отрезвим“ с риба треска с чесън в картофено пюре или върху триъгълно хлебче, но я бяха заменили с аншуа. Явно им изглеждахме твърде свежи. А и под прозореца вече бибиткаше нашата приятелка Росио Аврамов, която ни отведе в замъка Ескориал и ни показа градчето около него, което е не по-малко романтично и пълно с тайни.

В Гърция се предлагат всякакви мазни риби в „бульон трезве“, но ние предпочетохме печени на жарава или пържени гаруси – рибени дреболии, най вече хайвер и дробчета.

ИСКРА: Тайланд е просто „планетата на изкушенията за небцето“. В графата „изтрезвители“ ни предложиха кисело люта сос Том ям, съчетан с кралски скариди, рибен сос Нам пла, лютата паста Нам прик пао, в една чиния с някакви местни гъби, вишни, джинжифил, лайм,  кориандър и лимонова трева. Предложиха да  залеем изброеното с кокосово мляко, но ние се въздържахме. Да не забравяме, че дори при мисълта за Том ям в очите се появяват сълзи.

Тайландска супа
Тайландска супа

ФЕНЯ: Шкембето и всякакви карантии във вид на обилно подправена с чесън и лют пипер чорба са сред запазените марки след бурна нощ в България.  Подобни специалитети има и в съседните държави. В Румъния от говежди дреболии варят супа де бурта, в Гърция пацас, отговаря почти на нашата шкембе чорба. А в Турция просто се казва така. Там направо на улицата продават кокорец – червца на скара и други дреболийки. След първата хапка човек само си повтаря израза на Мечо Пух „ Господи защо си ми дал две очи и само едно коремче?“

В Боливия специалитетът се нарича „възкръсване на мъртвите“ и би трябвало да е рагу от задушено свинско с чили, царевична каша, ким и други  подправки върху фрикасе.

ИСКРА: Безброй са ястията против махмурлук. Част от тях пробвахме, други още не сме. Но има и напитки, които служат точно за това. Не говоря за формулата „клин, клин избива“, въпреки че в един от големите петербурски заводи е имало отговорник по „пробуждането“, който наливал по 50 гр. водка на работниците , на които сутрин им треперели ръцете… Има далеч по-безобидни начини.

Според ръкописите на Софокъл и Еврипид лавровият венец служел не само за награда или за готвене с дафинов лист. Напитка от него помагала за утринна бодрост след тежка нощ.

За съвременните италианци лекът е кафе, толкова силно, че да ти се изправи лъжичката в него, съчетано с един банан. Англичаните предпочитат краставична трева, на която у нас казват вълчо цвете или пореч, но не казват дали се пие преди или след омлета с бекон и печения фасул. В Испания предлагат силно кафе с щипка сол, съчетано с гаспачо. В Япония след тежка нощ пият смути от кисели  мариновани сливи или праскови умебоси. Това е чудесно средство срещу злоупотреба със саке.

За китайците зеленият чай е панацея срещу всяко неразположение, включително и утринното. Употребява се в съчетание със задължителната гимнастика. Това вдига захарта в кръвта и било сигурно средство срещу израза „никога повече“!

Зелен чай
Зелен чай

Пред грохнала дървена къща ме посреща още по-антична старица с живи сини очи. Тъкмо пламъчето в тях ме убеди, че историите, които ми разказва, са истина и през 1870 г. тук са основали комуна първите хипита.  По онова време градчето на швейцарските милионери Аскона била бедно рибарско селце с почти никакъв поминък и бащата на един от „комунарите”, немски фабрикант, купил цял хълм за шепа стотинки.

Повече за първите хипита четете тук https://dromomania.bg/2021/01/12/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%85%d0%b8%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%84%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%87%d0%b5%d0%b4/embed/#?secret=RsASbov4ws

Рубриката ни „50 места от българската история отвъд България“

обикновено описва съществуващи вече сгради, паметни плочи или монументи, но този път ще ви разкажем за важен за нас паметник в аванс. Този на светите братя Кирил и Методий в Цариброд, Република Сърбия.

Така ще изглежда паметникът
Така ще изглежда паметникът

Той ще бъде изграден в двора на най-голямото българско училище в пограничния град, което носи името на  просветителите. В школото на майчиния си език – българския, се обучават 240 деца.

Идейният проект за паметника е дело на арх. Гордана Ранчев, а автори на скулптурата са проф. Валентин Старчев и Камен Старчев. Бронзовата фигура с височина 230 см ще бъде отлята в леярната на скулптора Марин Марков.

В мащабната кампания за сбиране средства за монумента се включи и Националният дарителски фонд „13 века България“, сподели пред Покана за пътуване изпълнителният му директор Слава Иванова.

Слава Иванова
Слава Иванова

В Покана за пътуване: Вечеря навръх Виенското колело

На 7 юли 2019 от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: С 80 долара около света – израелски журналист превърна ешкъна в професия. При жените-жирафи в Чианг Май

Знаете ли коя европейска забележителност има съдба, подобна на тази на Айфеловата кула? Не? О, качвали сте се на нея поне веднъж в живота си. Ако не на оригинала, то със сигурност на някой от клонингите, които проскърцват във всеки себеуважаващ се лунапарк. Става дума за виенското колело, разбира се.  

Riesenrad, както е официалното му име на немски,  е построено за Световното изложение през 1897 г. и също като Айфеловата кула се е предполагало, че ще бъде разглобено след като отшуми събитието. А то продължава да се върти и вече 212 години да хвърля коси погледи към Виена отвисоко. Милена Хлебарова е експерт по етикет и протокол, но в следващите минути няма да критикува обноските ви, ами ще събуди детето у вас. Със своя разказ за Пратера във Виена.

С 80 долара около света. Не, това не е лукав прочит на Жул Верн, а един от проектите на следващия ни гост – израелският журналист Игал Цур. Той е авантюрист, писател и водач на туристически групи. Кореспондентът на БНР в Тел Авив Искра Декало го срещна в… Тайван и не устоя на изкушението да го разпита. Не всеки ден се докосваме до човек, превърнал екшъна в професия.

Имаме път и към Златния триъгълник между Бирма, Лаос и Чианг Май. Името на втория по големина град в Тайланд се премята в устата като сладък бонбон, пардон спомен.

Неотдавна се завърнах от Чианг Май и нямам търпение да ви разкажа. Поне за мен, това винаги е „по-вкусната” част от приключението.

Чианг Май е културното сърце на Страната на усмивките, отдалечено на  700 км от столицата. Сгушен в подножието на Хималаите в долината на река Пинг, Чианг Май е строга противоположност на всеобщата представа за Тайланд –  няма нито копринени плажове, нито квартали с червени фенери, нито толкова „пипнати” травестити, че биха могли да заблудят и най-прецизния мачо.

До там може да стигнете по два начина – през която и да било световна столица до Банкок, където можете да направите кратка опознавателна спирка или през Доха. От София до катарската столица полетът е около пет часа, а от там до Чианг Май се лети малко над 6.

Чианг Май означава нов град и през 1296 година наистина е бил такъв, когато крал Менграй решава да пренесе столицата на кралство Лана от Чианг Рай. По онова време в неговия храм Уат Чеди Луанг е и местожителството на изумрудения Буда, край който днес се тълпят туристите в кралския дворец на Банкок.

Старият град, където са струпани повечето забележителности, е заключен зад мощни и непристъпни крепостни стени, издигнати във вид на квадратна мандала с пет порти. До началото на ХХ век селището е било изолирано от външния свят, защото до него е можело да се стигне само по реката или на слонове.

С риск да засегна чувствата на будистите, ще вметна, че според мен божеството приживе  е имало поне десетина глави, няколко реда зъби, водопад от коси и безчет крайници, съдейки по останките от тялото му, които се съхраняват в хиляди храмове из Азия. С подобни реликви се гордее обилно декорираният със злато Уат Пра Тат Дои Сутхеп –  храм, до който се стига по 309 стъпала, охранявани от щедро инкрустирани змейове, окупирани от дечица в традиционни носии, които се снимат с туристите срещу дребни стотинки.

Сребърният храм не е помпозен като златния си събрат, но внушава изисканост и поразява въображението. Отвън и отвътре Уат Шри Супхан е покрит с посребрени металопластики и релефни картини. Дори да попаднете там в мрачен ден,  постройката поразява с дискретния си лунен блясък.  А може би усещането идва от стаената, но осезаема енергия на мястото, чиито строеж е започнал през 1495 година. По нова време бил изграден от чисто сребро, но при бирманските нашествия бил разграбен неколкократно.

И докато сме на храмова вълна, не мога да пропусна Уат Ронг Кун – на около 150 км в Чианг Рай. В сравнение с побратимите си Белият храм е презрително млад, но докато сребърният прилича на ковчеже за бижута, този е като сцена от „Замръзналото кралство”. Особена на снимка –  изящни фигури, подобни на дантела кули и арки, сякаш изляти от фино стъкло. Нищо подобно. Материалите са цимент и пластмаса.

Решил художникът и скулптор Чалемчай са издигне частно светилище по собствен вкус и през 1997 година прерязал лентата за посетители. Авантюрата му струвала 40 млн. бата – около 1 млн. евро. Идеята му била да върне тайландците в будисткия храм, във всякакъв смисъл, да създаде място за медитация, размисъл и изучаване на свещени текстове.

Всички сме ахкали пред снимките на жените-жирафи, които удължават вратовете си с метални пръстени и сме ожалвали трудната им участ. Племената, за които форма на красота и извисяване до бога са безкрайните шии живеят в Мианмар, Тайланд и Африка. За черния континент се съмнявам, но се оказа, че падонг от Бирма и палонг от Тайланд са изключително близки роднини. Според легендата, първоначално жените слагали метални пръстени на шиите си, за да се предпазят от ухапвания на тигри. Друг мит раздипля, че племето произхожда от женитбата между женски дракон и вятъра. Когато той узнал, че съпругата му е бременна започнал да кръжи около нея, докато тя не родила пашкул, от който излязъл първият представител на племето. В чест на щастливото кръжене палонките сложили на шиите си спираловидни пръстени.

Факт е, че на принципа „трай, бабо, за хубост” те травмират тялото си с по 15 кг метал – не само около врата, ами на ръцете до лактите и под коленете. Рентгенови снимки, които могат да се видят и в селището на Акха до Чианг Рай, показват, че не толкова вратовете се удължават, колкото гръдният кош се сляга от тежестта.

Първите си пръстени момиченцата получават на пет годинки. Първоначално са широки 1 см и могат да се свалят. После през определен период от време добавят по още няколко. П Казват, че ако мъжът им ги хване в изневяра, просто реже пръстените и съпругата умира от бавно и мъчително задушаване, защото мускулите на шията са атрофирали и не могат да държат главата изправена.

Най-дългият регистриран шиен прешлен е наброявал 25 ринга и тежал 8 кг. Най-дългата шия, вписана в рекордите на Гинес е висока 40 см.

Ако сте предозирали с екзотика, запознайте се с една народна певица, която прави докторат по почти непозната за българите тема. Със сигурност сте слушали Дарина Славчева Славова, защото солистката на ансамбъл Тракия има записани повече от 100 песни и с оркестъра на националното радио. 

Неотдавна Дарина издаде сборника „Кога запее, гора оглася“, който се превърна в ценно помагало, за ученици и студенти с фолклорна насоченост. Той съдържа 89 песни, издирени, дешифрирани и нотирани от родния край на майка й село Генерал Инзово, Ямболско. Доста хора от там се изселват в Гърция през 1924 г. съгласно междудържавната спогодба за размяна на населението. Потомците им и днес живеят  край Солун.

Не забравяйте да посещавате  и страницата ни във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/

В Покана за пътуване: Мистерии и исторически загадки около смъртта на първия израелски космонавт

На 30 юни 2019 от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: Ружка Николова за българите в Аржентина, които са над 100 хиляди. Светослав Марков за Баку

Тиерра дел Фуего, Аржентина
Перито Морено, Аржентина
Аржентинските Анди

Вие бихте ли пътували 16 часа, за да преподавате български без пари? Можете ли да преведете книга, ей така, за идеята? Склонни ли сте да избродирате 40 носии, за да ги подарите? Всичко това накуп го прави първата ми гостенка от далечна Аржентина. Ружка Николова бе обявена през 2016-а за Българка на годината от Държавната агенция за българите в чужбина и вместо да приеме званието като знак за почетна почивка, тя се разтича да уреди издаването на спомените на д-р Хорхе Мичофф, потомък на емигранти от Борован, и лично придружи изложбата  „Да обиколиш света за 270 дни“ от Буенос Айрес до България.

Платната на Стела Сиди, показани в залата на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказват за нейното пътуване от София през  Багдад – Басра – Карачи – Бомбай – Шанхай – Хонконг – Хонолулу и Ню Йорк до Буенос Айрес. Като представители на еврейско семейство 4-годишната през 1942-а художничка и майка й не са можели да се придвижват из Европа. Стела Сиди изгледа тържественото откриване по скайпа, но Ружка Николова, която от 30 години живее в Буенос Айрес, отговори на въпроса ми знае ли се колко точно са хората с български корен в Аржентина. Статистика липсва, но по изчисления ли трябвало да са над 140 хиляди.

От Ружка Николова, вицепрезидент на Българо-аржентинската фондация Буенос Айрес, сензационно научихме и, че у нас положението е доста по-добро, отколкото в Аржентина и много от емигрантите се връщат.

Кореспондентите на Националното радио в Израел Искра и Феня Декало любопитстват за българска следа при всяко пътешествие и доста често успяват да я открият. Досега, обаче, не бяха я търсили в… Космоса. Нееее, сестрите Декало все още не са полетели. Не, че биха отказали, но не са им предлагали. Засега. Те просто присъстваха на откриването на изложба в Ерусалим за израелската космонавтика. На нея бе показан дневникът на първия (съвременен) израелски астронавт Илан Рамон. 8 ситно изписани в космоса страници, оцелели по чудо при пожара на борда на космическата совалка Колумбия. Предполага се, че ги е държал в скута си.

Оцелял лист от дневника на Илан Рамон

В огъня загиват израелският астронавт и шестимата му спътника. Останките от космическия кораб преминават през най-горния слоя на атмосферата и се разпръскват в радиус от около 5 километра в диаметър, недалеч от американско селище, носещо названието Палестина. То е основано от европейски евреи, бягащи от антисемитските погроми в началото на миналия век, чиято мечта  била да се заселят в бъдещата еврейска държава в Светите земи. Твърдят, че врачка спряла бъдещият израелски астронавт и му предсказала, че ще загине в …Палестина.

Откриват дневника му, който е на хартиен носител и е изписан с молив, няколко седмици след падането на останките от космическия кораб на Земята. Сред калта, защото през времето от катастрофата до откриването на записките са се вихрили силни бури. Намирали са лист след лист. В началото мислили, че знаците са технически параметри, но се оказват дневник, писан на иврит. В него се разказва как при подготовката за пътешествието не е било позволено да се носят лични вещи, освен фотографии на семейството и дребни предмети, свързани с религията на астронавта. Затова той, въпреки че не е особено отдаден на юдаизма, Илан е взел на космическия кораб миниатюрен свитък на Тората, оцелял в хитлеристкият концлагер Берген-Белзен, където е загинала Ане Франк. За жалост, той не е открит след катастрофата.

Светослав Марков, познат от рубриката „50 места от българската история отвъд България“, призна, че е търсил нашенски дири в Азербайджан, но открил само природни феномени, типично азиатски стар град и главозамайваща съвременна архитектура в Баку.

В Покана за пътуване: Грузия – ски, море и вино!

На 19 май от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете интервю с посланика на Грузия, ще научите откъде идва името Пампорово, какви са еко къщите от кирпич за милионери на Мъртво море, как се прави шунка в асфалт по швейцарски

За българите Грузия звучи приятелски и близка по дух, но я да се замислим какво всъщност знаем за тази страна на източния бряг на Черно море! За мнозина това е държавата на безкрайните тостове и хубавото вино, сервирано в рог. Така не можеш да го оставиш на масата, преди да си го пресушил до капка. Доста от нас свързват Грузия с напетите левенти, които танцуват на палци. Запленените от историята помнят, че там е родното място на Сталин, а киноманите цитират „Не тъгувай“ и „Покаяние“.

Но каквато и асоциация да предизвиква Грузия, тя рядко е свързана с туристическа дестинация. И грешим. Според британско издание близо 8 милиона души са я посетили през миналата година. Разговорът ми с посланика на Грузия Тамара Лилуашвили в нейната резиденция започна с най-наболелия въпрос – липсата на директни полети  от и до България.  

Основната причина бе визовият режим между Грузия и европейските страни, но сега той отпадна и много грузинци пътуват зад граница. Също така има голям брой общи проекти между Грузия и Европа и се динамизира потока от пасажери. Надявам се това да бъде индикация за авиокомпаниите, че е необходимо да има директна линия и до България. Интересна опция е полет Кутаиси-Букурещ-София“, заяви  Нейно превъзходителствоТамара Лилуашвили. Тя  възприема като лично предизвикателство малкия брой туристи от България и е амбицирана това да се промени. За целта вече е организирала посещение на български журналисти в Грузия, предвиден е десант на туроператори от Тбилиси у нас. През есента винопроизводители от двете страни ще се срещнат в лозарските региони, за да научат тънкостите на грузинската специфична технология.

Освен традиционният от 10 години насам гастрол на ансамбъл „Сухишвили“, ще се радваме на уникалния марионетен театър „Габриадзе“, известната джаз певица Мая Бараташвили ще пристигне в България за празненствата по отбелязването на Деня на независимостта на Грузия…

Споделих с посланик Лилуашвили, че уж знаем за високите над 5000 метра кавказки планини в родината й, но някак си не ги свързваме със ски писти и се учудваме, че имат страхотни зимни курорти.

„Грузия има уникален климат. През студените месеци е великолепна дестинация за зимни спортове в Кавказките планини и е много популярна сред почитателите на екстремното каране.  Но и черноморските ни курорти са отлични през лятото. Държавата е западно ориентирана и модерна на границата между Изтока и Запада и е интересно да се види необичания синтез между източната и западната култура. Мисля, че Грузия е взела най-доброто и от двете   и просто има нужда да се популяризира като туристическа посока.

Да, миналата година имахме над 7 млн. посетители, а през тази те със сигурност ще нараснат. Хората от по-младите поколения обезателно ще харесат Грузия.  Особено в столицата Тбилиси нощният живот е много пъстър и интересен с автентични ресторанти, с места, където се прави типичният грузински хляб, вече има и специални хотели, където се предлага.

Ще бъде любопитно за гостите да се потопят в културата, да преживеят красотите на страната. В Грузия наистина има какво да се види!“, завърши Тамара Лилуишвили, която е убедена, че нейните сънародници пък много ще харесат България.

Вероятно любопитните родолюбци очакват с нетърпение рубриката „Тайната България“. В нея ви разказваме неизвестни легенди за различни кътчета от родината ни. Неведнъж журналисти, членове на българската секция на световната федерация на пътуващите писатели, са представяли в Покана за пътуване новия си проект – сайта, в който публикуват тези митове. Може и да сте се замисляли откъде идва името на Пампорово, но едва ли някога сте свързвали планинския ни курорт с кораб. Разказва Милена Димитрова, която е научила историята от потомък на „кръстника“ – журналиста от Смолян Георги Пампоров,  праправнук на легендарния търговец Райчо Хаджибелев. Според нея планинският курорт е можело да се казва Божидарица, Бунева или Орфеева планина, но е претърпял и още превъплъщения.

Как е изглеждала централната банка на Римската империя? Не е необходимо голямо въображение, за да си я представите. Достатъчно е да погледнете Мъртво море. На римските войници са плащали със…сол, а то е най-голямата солница в света.  Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало посетиха по-непознатата северна част на единственият водоем под морското равнище: „Всеки знае, че в Мъртво море се влиза само с чехли или гуменки. Солните кристали от дъното, се врязват във всяко непокрито стъпало.

Сега част от тези соли са на сушата. Водата се е отдръпнала, заради хищното използване на водите на Йордан – единствената река, която го зарежда. Средата й, която на това място прилича на вада, има опънато въже и няколко шамандури. Това е държавната граница между Израел и Йордания. Там могат да си подадат ръце поклонниците, дошли да се потопят в реката на най-автентичното място – третото по святост след Божи гроб и Витлеем.

Недалеч от православния манастир, на самия морски бряг, е курортното селище Бианкини, едно от вълшебните места на Мъртво море. Наименованието му идва от италиански евреин-военачалник. Във ваканционното селище в екологични къщи от кирпич и камъни летуват супер богати хора от цял свят.

За тях това е съприкосновение с природата. За средната класа има луксозни бунгала. Младежите, които обикалят пустинята с раници на гръб предпочитат къмпинг за палатки, или туристическа спалня.

Тук смятат, че са открили отново растението, от което се е правило маслото, с което Клеопатра поддържала външността си. Тя далеч не била красавица, но с интелигентността си въздействала неустоимо върху мъжете. Растението сега се отглежда отново, но е изчезнала рецептата на маслото. Археолозите се надяват да я възстановят чрез бъдещите си находки“, разказват кореспондентките на националното радио в Израел Феня и Искра Декало.

Изненадата в рубриката „Пътеводител на гастономическия стопаджия“ е шунка, печена в асфалт! Звучи отблъскващо, но е невероятно вкусно, защото мръвката става сочна и дъхава, повита в пелена от восъчна хартия и пашкул от черната субстанция. Специалитетът се сервира в асфалтовата мина „Ла Преста” във Вал де Траверс, Швейцария.  Само един километър от подземните галерии е превърнат в туристическа атракция, макар тунелите за времето от началото на 18-и век до 1986 г., когато мината е закрита, да се гънат на повече от 100 км под земята. С продукцията на „Ла Преста” са застлани улиците в центъра на Париж в ерата на  прочутия архитект Осман, оформил облика на днешния център. С безценния швейцарски асфалт е покрит и мостът „Голдън гейт” при създаването си.

След като почувства странната тръпка на броденето из галериите и се запознае с трудното добиване на ценната настилка, посетителят сяда да се подкрепи с „минния” специалитет – шунка, печена в асфалт, и сладоледена нуга с абсент.

В Покана за пътуване на 28 април: Сватба със завързани младоженци в Израел

Четири българки на лудо пътешествие в Индия. По планинските пътеки на Витоша с ТЕС  

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

„Господ е написал обещанието за Възкресението си не само в книгите, но и във всяко листенце през пролетта“. Да започна Покана за пътуване с тази мисъл на Мартин Лутър Кинг е моят начин да ви кажа „Честито Въкресение Христово, уважаеми слушатели“.

В съвместната продукция на програма Христо Ботев и Интелиджънт мюзик  навръх Великден разчупваме калъпа на деня и вместо с боядисани яйца, ще ви черпим с мъдри мисли и приключенски посоки.

Древна индийска мъдрост гласи: Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае, и не харчи всичко, което има.  Ние с музикалния редактор Сибила Лилова, обаче сме готови да дадем и последния си грош, за да отидем отново в Индия.  Затова  днес тя няма да подбира вълнуващи песни, а ще споделя вълнуващи случки – за Джайпур и Дармасала, Амритсар и Тадж Махал, за Гоа и ритуал на границата между Индия и Пакистан. 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Където  и да ходим, винаги намираме повод да се вгледаме и в българската история, на която е посветена и книгата „50 места от българската история отвъд България” от Светослав Марков и Теодор Борисов.  Този път, обаче с италиански привкус и Вазовски апломб.

Знаете ли какво е ТЕС? Не, не става дума за романа Тес от рода Д’ Ъбървил от Томас Харди. Зад абревиатурата се крие Техника за емоционална свобода. Звучи някакси… освобождаващо. Но дали това означава просто да отидем сред природата и да крещим срещу някой водопад, докато ни мине яда от шефа. Ще разберем от Дарина Гаврилова, която всеки уикенд организира ТЕС-разходки, кои са любимите й места и дали ги подбира, заради енергийния им заряд. Или по други причини. Дарина се занимава с енергийна психология от 2010 г. Тя е сертифицирана за процесор и практик по прилагане на ТЕС и Пренареждане на матрицата – техники за активиране потенциала на енергията на тялото и емоциите, предназначени за всеки човек с обичайни умствени, психически и физически способности.

А ако се присъедините към групата във Фейсбук ТЕС-разходки, можете да попивате живителните сокове на природата под нейно ръководство .

Сватба със завързани младоженци, тайни подземия, масонски ритуали и …българска гайда се преплитат в репортажа от „българския“ град на Светите земи – Яфо  на кор. на БНР в Израел Феня и Искра Декало.

Да привържеш младоженци от глава до пети един за друг, та било то и с панделка е …неочаквано, но такъв е ритуалът от 17 век. Възстановили са го по стари ръкописи.

За това разказва Великият майстор на Египетско-Израелската ложа „Мемфис“ Ариел: ”Това е езотерична ложа. Там където се събираме в Яфо е едно от местата в света, където се присъждат най- високи звания при свободните зидари. То е свято за всички религии, защото е посечено преди повече от 3 000 години от архитект Орперан, когото сам цар Соломон е избрал да проектира и ръководи строежа на Първия храм в Ерусалим.

Ние изследваме традициите от времето на Калиостро и Казанова, които също са били масони, но и на шотландските бойци, Египетските и на северните народи. Тази сватба е възстановка по точно описание на такъв ритуал от 17-ти век. В нашите книги може да се намери формулата на вечната любов и тези сватба е част от нея”, завършва майсторът-зидар. 

Всички сватбари пристигат маскирани в средновековни одежди. Единствено гостите не са предупредени.  Строги стражи разпознават по някакъв знак, който масоните правят и пропускат посветените. Входът е през една от многобройните малки художествени галерийки на Старо Яфо. Домакините твърдят, че през него се минава по непознат проход от пристанището към площада, който носи името на Наполеон (също масон). Той е завоювал и опустошил града, след като не успял да превземе Ако (Акра).

Но и от Яфо се е наложило панически да избяга с група офицери, защото войниците му мистериозно заболяват от холера.

Още с влизането в прохода,  всички масони завързват престилки върху празничните си дрехи. Независимо от цвета и кройката, на тях е изрисуван или избродиран равностранен триъгълник с върха нагоре , в който е вписано око, което в някои от вариантите много прилича на слънце. С престилки върху ритуалните дрехи са и младоженците, като на жениха е черна,  а бялата престилка на булката се слива с бялата и мини рокля. Тя няма було. На главите и на двамата поставят по един венец от живи рози – на него червени, а на нея –бели.  На  ревера на всички сватбари също има рози. Членовете на израелската ложа са влезли първи и те са строени в две редици пред парохет (стенен килим или златото везано върху кадифе перде) в една от нишите , който прилича от далеч на зид с изписани по него йероглифи. Осветлението е само от свещи, а и маските пречат да се видят каквито и да е било лица. Стражи скръстили два жезъла ,подобни на изобразяваните в гробниците на фараоните пропускат да минат Великите майстори на израелската и на българската ложа и да престъпят към нишата-олтар младоженците. Те минават под арка от вдигнати за поздрав шпаги на местните масони. Ложата е смесена и това я отличава от средновековните. След потвърждението и от двамата млади, че искат да встъпят в брак и изричането на пожеланието да са си верни и да са заедно докато смъртта ги раздели, панделката бива развързана и новобрачните тръгват към изхода. Зад тях от ръка на ръка се предава кутия, наричана „корубата на вдовицата“. Всеки може да пусне в нея, колкото реши, че е необходимо пари или (забележете) да вземе от нея, ако сметне, че има нещо неотложно, с което не си струва да занимава цялата ложа. Когато се вземат пари от „корубата на вдовицата“, обаче те се връщат двойно или тройно.  Парите са  за благотворителност.

Този път изходът е към площада на Наполеон. Младоженците са посрещнати нещо неочаквано: писва гайда и освен тях на хоро се хващат голяма част от масоните и гостите. Ритъмът е на пиринските песни. Според свободните зидари, има танци, носещи енергетика да сплотяват и българското хоро е от тях. Става ясно, че български масони, пристигнали за ритуала, са от ложа обхващаща изцяло или части на няколко съвременни Балкански държави. Най-общо ни изгледаше като територии в рамките на Санстефанска България.  Ето како разказа младоженеца: „Аз съм от Македония, майка ми е украинка. Двете ни страни са братски и трябва да си помагаме във всичко – в бизнеса, в отношенията, в Европейския съюз”.

Можеш да откъснеш всички цветя, но няма да спреш идването на пролетта. С тази жизнеутвърждаваща мисъл на Пабло Неруда за неотменността на красотата и свежестта ви подсещам, че на страницата ни във Фейсбук пътешествията нямат край https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

В Покана за пътуване: Петър Пунчев за книгата си „Вие сте тук“, с гей-гид из Ерусалим

кайзершмарнВ неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР още: как да стигнем до Дойран и историята на сладкиша „Кайзершмарн“

Започваме „Покана за пътуване“ с новата ни рубрика „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“. В Австрия не е много трудно да изпаднеш в кулинарен амок. Все пак те са дали на света виенския шницел, тортата Захер и щруделът. Като силно пристрастена към сладкишите, ще си призная, че моят личен кулинарен първенец е кайзершмарн. На пръв поглед – нищо особено. Дори не изглежда привлекателно – нахвърляно тесто със сливи, посипано с пудра захар. Все едно някой немарлив готвач е изсипал направената вече палачинка.

тирол.jpgОказа се, че историята на десерта е подобна. Но първо да изясним произхода на думата. Кайзер е ясно – император. А шмарн има няколко значения – нещо смачкано, размазано, натрошено – в буквален смисъл, и глупост, простотия или лудост в преносен.

Рецептата ще откриете на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук след излъчването на предаването в неделя привечер.

Разговорът с първия гост определено ще остане в историята на предаването като първият в цели четири части. Ама какво да направя като Петър Пунчев е толкова интересен събеседник! Много е пътувал – в над 80 държави, още повече е преживял, а срещите му със стойностни личности са като алманаха Кой кой е за световни знаменитости.

Петър ПунчевВ БНР е като у дома си, защото дълги години е бил репортер, радиоводещ и е един от създателите на Нощния Хоризонт. Той е и съосновател на първото частно радио у нас.

Животът му, пъстър като момински чеиз, го е отвел през детските години в Дамаск. Там учи във френския лицей, в който е изкласил и сегашния президент на Сирия Башар ал Асад. Младостта му преминава в Москва, където завършва с отличие университета Ломоносов. Поводът да го поканя е втората му книга „Вие сте тук“.

В нея радиожурналистът казва:  „Признавам, съдбата беше щедра.   Дотук и досега. Откри пред мен възможности, за които съм можел само да мечтая. Или дори не бих могъл“.

Родолюбивата рубрика „50 места от българската история отвъд България“ отвежда слушателите в едно от най-разтупкващото войнските сърца свята място – Дойран.

В Ерусалим екскурзиите са по вкус и интереси – общообразователни за старините, тематична според съответната религия, по отделните квартали и занаяти, такива, които включват и Витлеем. На най-необичайния тур, обаче, попадна нашата кореспондентка в Израел Искра Декало. Тя  обиколи Ерусалим с гледна точка от “другия бряг“ и с екскурзовод Моди Шошан от …гей общността.  

Искра признава: „Когато получих покана за пресконференция на членовете на трите монотеистични религии с нестандартна ориентация, се изкуших да отида. Още по-интересно бе, че веднага след нея ни предложиха екскурзия из стария град на Ерусалим по местата, доказващи, че тези отношения не са от вчера. Първото място, където отидохме бе голямата катедрала на…Божи гроб. Въпреки, че сградата неколкократно е била опожарявана или части от нея са били унищожавани, се знае, че по времето на кръстоносците голямата тераса на покрива, където сега си съперничат да водят богослужение етиопската и копската църкви, е била място за големите пирове на хората около императорите Балдуин и Ричард.

Подсещам любопитните кулинари да търсят рецептата на кайзершмарн на страницата ни във Фейсбук. Любителите на пътешествията пък си знаят, че там посоките нямат чет https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks