Оркестърът на двореца Шьонбрун-Виена изнася Гала в София

Оркестърът на двореца Шьонбрун-Виена изнася Гала в София
Оркестърът на двореца Шьонбрун-Виена изнася Гала в София

Оркестърът на двореца Шьонбрун – Виена се връща в България с концерт под открито небе. Гала вечерта е посветена на творчеството на австрийската музикална династия Щраус. 

Събитието ще се проведе на 8 август на площад „Св. Александър Невски“ и се осъществява с подкрепата на Столична община. То е и част от Календара на културните събития на София.

Началният час на концерта е 20:30 ч. В продължение на два часа и половина 24 музиканти и 2-ма солисти ще потопят публиката в музикалния свят на фамилия Щраус. Специално светлинно-визуално шоу ще допълни магията под звездите. В антракта между двете концертни части присъстващите ще имат възможност да се насладят на чаша Sekt или освежаваща напитка.

             За коледните празници през 2021г. Дворцовият оркестър на Шьонбрун – Виена изнесе два Коледни концерта в България – София (Зала 1, НДК) и Пловдив (зала С. И. Л. А. ). Концертите преминаха при препълнени зали и силно очарована публика.

Това е и мотивацията през лятото на 2022г. оркестърът да се завърне в България с обогатена и значително по-широко обхватна програма за  концерт под открито небе, изцяло съставена около произведенията на династията Щраус. 

Коледните концерти на оркестъра през декември 2021г., в България, бяха организирани в концепцията на най-известния в света и обичан от любителите на класическата музика Новогодишен концерт на Виенската Филхармония.

Планираният летен концерт в България е в концепцията на второто най-значимо събитие за Виенската филхармония – летния концерт под открито небе, който се провежда в пъстрите градини на забележителния дворец Шьонбрун. 

Дворцовият оркестър на Шьонбрун – Виена има дългогодишен опит в работата с изпълнители на оперетна музика и неслучайно точно той, вече над 25 години е привилегирован да свири в един от най-красивите и романтични замъци в света. 

Оркестърът на двореца Шьонбрун – Виена има интернационален състав. Сформиран е през 90-те години на миналия век. Замислен като туристическа атракция в началото, той бързо натрупва популярност. През годините прави успешни гастроли в Швеция, Финландия, Дания, Япония, Китай, Германия, Испания, Русия, Южна Америка и Дубай, където е посрещнат възторжено от местната публика.

Репертоарът на Оркестъра включва произведения на В. А. Моцарт, династията на Щраус и техни съвременници. Верен е на виенския музикален стил и интерпретирането на композиторите на виенската класика, поради което няма конкуренция в австрийската столица.

Билети могат да се закупят и в мрежите на Ticketportal.bg , Eventim.bg и  https://bit.ly/3MtTkpL . При невъзможност за провеждане на събитието, парите на всички, които са закупили билети, ще бъдат възстановени.

***

Интернет страница на дворцовия оркестър: https://www.schoenbrunnorchester.com

Организатор: Vienna Trend Events :  http://www.vienna-trend-events.com/

 Видео:

https://bit.ly/2VxA036

https://bit.ly/2VxQgB9

https://bit.ly/2xax6be

https://bit.ly/2Kw4iNl

Фейсбук страница на събитието в София.  https://fb.me/e/1Dafgu2zj

Диви лози пазят сянка на трамвайни и автобусни спирки

Виена тества озеленяването една година

С разнообразни мерки Виена се бори срещу градските топлинни острови, свързани с изменението на климата, като се обособят колкото се може повече „зелени острови“. Градското озеленяване, което е полезно за въздуха и микроклимата, радва сетивата и практически не струва нищо. То има огромен потенциал, ако бъде стимулирано правилно и стане масово.

От вчера навесите над пет трамвайни и автобусни спирки в австрийската столица са покрити с увивни растения. Те трябва да пазят сянка и да охлаждат. За тази цел специалисти са избрали дивата лоза, която е един от най-използваните видове за т.нар. вертикално озеленяване и не е капризна към почвени условия. Стъблата ѝ достигат дължина от 20-30 м., а трилистните им удебелени листа образуват гъста корона. Освен че ще пазят сянка, те ще украсяват допълнително градската среда, тъй като при разлистването си имат пурпурен цвят, през лятото са зелени, а през есента се обагрят в жълто-червено.

Засега озеленяването се тества само на пет спирки и една година проектът ще бъде наблюдаван и оценяван. Той се осъществява от общинското транспортното предприятие „Виенски линии“ и рекламната агенция, която поддържа спирките. Озеленяването на една спирка струва 5000 евро. Целта е в бъдеще всички нови спирки да се строят с озеленени навеси.

Снимки: Официално откриване © PID/Christian Fürthner, © Eurocomm-PR

Плаж и парти в центъра на Виена – шезлонгите и слънцезащитният крем са безплатни

Лятото в големия град може да бъде нещо много приятно – особено ако сте във Виена. На 2 и 3 август един от най-красивите площади във Виена, Карлсплац, ще се превърне за втора поредна година в истински летен оазис. Прохлада и развлечения ще могат да намерят всички, които са избрали или просто трябва да останат през почивните дни в града. Празникът ще премине под мотото „Парти в жегата“ и е организиран от общинското транспортно предприятие „Виенски линии“, а посетителите ще дойдат най-вероятно с градския транспорт. Гостите ще могат да се насладят на всевъзможни водни атракции като сърф родео, водна бомба „Микадо”, водни струи и др. На площада ще бъдат разположени шезлонги за отмора, на които човек може да се попече през деня или да си почине вечерта с коктейл в ръката и на фона на спокойна музика. А за да няма изгорели от слънцето, организаторите ще раздават безплатно слънцезащитни кремове.

„Виенските линии“ правят много за виенчани, но и виенчани ценят транспортните услуги в града. На специални щандове за фен артикули желаещите ще могат да си купят нови модели бански, плажни кърпи и чехли с логото на общинската фирма.

Снимка: © Wiener Linien

90-килограмово бебе щапурка из зоопарка в Шьонбрун

Във Виенската зоологическа градина се роди 90-сантиметрово женско слонче

Бебето се е родило през нощта срещу 13 юли. Последните седмици служителите на зоопарка дежуреха непрекъснато в очакване на новото попълнение, което е третото дете на 27-годишната майка, Нумби. Тя пристига във Виена през 2009 г. от Вупертал, Германия.

Новата рожба на Нумби е резултат на изкуствено осеменяване с материал от див слон от южноафрикански резерват. Само часове след раждането си слончето вече прави първи стъпки и се опитва да върви с темпото на майка си. Това е особено важно при новородените сред дивата природа. Там цялото стадо се движи със скоростта на движение на малките.  Новата „виенчанка“ все още няма име, но то ще бъде съобщено, когато майката и новороденото бъдат представени официално пред посетителите. А дотогава Нумби има време да се порадва на спокойствие на рожбата си.

Снимки: © Daniel Zupanc

В Покана за пътуване: Вечеря навръх Виенското колело

На 7 юли 2019 от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: С 80 долара около света – израелски журналист превърна ешкъна в професия. При жените-жирафи в Чианг Май

Знаете ли коя европейска забележителност има съдба, подобна на тази на Айфеловата кула? Не? О, качвали сте се на нея поне веднъж в живота си. Ако не на оригинала, то със сигурност на някой от клонингите, които проскърцват във всеки себеуважаващ се лунапарк. Става дума за виенското колело, разбира се.  

Riesenrad, както е официалното му име на немски,  е построено за Световното изложение през 1897 г. и също като Айфеловата кула се е предполагало, че ще бъде разглобено след като отшуми събитието. А то продължава да се върти и вече 212 години да хвърля коси погледи към Виена отвисоко. Милена Хлебарова е експерт по етикет и протокол, но в следващите минути няма да критикува обноските ви, ами ще събуди детето у вас. Със своя разказ за Пратера във Виена.

С 80 долара около света. Не, това не е лукав прочит на Жул Верн, а един от проектите на следващия ни гост – израелският журналист Игал Цур. Той е авантюрист, писател и водач на туристически групи. Кореспондентът на БНР в Тел Авив Искра Декало го срещна в… Тайван и не устоя на изкушението да го разпита. Не всеки ден се докосваме до човек, превърнал екшъна в професия.

Имаме път и към Златния триъгълник между Бирма, Лаос и Чианг Май. Името на втория по големина град в Тайланд се премята в устата като сладък бонбон, пардон спомен.

Неотдавна се завърнах от Чианг Май и нямам търпение да ви разкажа. Поне за мен, това винаги е „по-вкусната” част от приключението.

Чианг Май е културното сърце на Страната на усмивките, отдалечено на  700 км от столицата. Сгушен в подножието на Хималаите в долината на река Пинг, Чианг Май е строга противоположност на всеобщата представа за Тайланд –  няма нито копринени плажове, нито квартали с червени фенери, нито толкова „пипнати” травестити, че биха могли да заблудят и най-прецизния мачо.

До там може да стигнете по два начина – през която и да било световна столица до Банкок, където можете да направите кратка опознавателна спирка или през Доха. От София до катарската столица полетът е около пет часа, а от там до Чианг Май се лети малко над 6.

Чианг Май означава нов град и през 1296 година наистина е бил такъв, когато крал Менграй решава да пренесе столицата на кралство Лана от Чианг Рай. По онова време в неговия храм Уат Чеди Луанг е и местожителството на изумрудения Буда, край който днес се тълпят туристите в кралския дворец на Банкок.

Старият град, където са струпани повечето забележителности, е заключен зад мощни и непристъпни крепостни стени, издигнати във вид на квадратна мандала с пет порти. До началото на ХХ век селището е било изолирано от външния свят, защото до него е можело да се стигне само по реката или на слонове.

С риск да засегна чувствата на будистите, ще вметна, че според мен божеството приживе  е имало поне десетина глави, няколко реда зъби, водопад от коси и безчет крайници, съдейки по останките от тялото му, които се съхраняват в хиляди храмове из Азия. С подобни реликви се гордее обилно декорираният със злато Уат Пра Тат Дои Сутхеп –  храм, до който се стига по 309 стъпала, охранявани от щедро инкрустирани змейове, окупирани от дечица в традиционни носии, които се снимат с туристите срещу дребни стотинки.

Сребърният храм не е помпозен като златния си събрат, но внушава изисканост и поразява въображението. Отвън и отвътре Уат Шри Супхан е покрит с посребрени металопластики и релефни картини. Дори да попаднете там в мрачен ден,  постройката поразява с дискретния си лунен блясък.  А може би усещането идва от стаената, но осезаема енергия на мястото, чиито строеж е започнал през 1495 година. По нова време бил изграден от чисто сребро, но при бирманските нашествия бил разграбен неколкократно.

И докато сме на храмова вълна, не мога да пропусна Уат Ронг Кун – на около 150 км в Чианг Рай. В сравнение с побратимите си Белият храм е презрително млад, но докато сребърният прилича на ковчеже за бижута, този е като сцена от „Замръзналото кралство”. Особена на снимка –  изящни фигури, подобни на дантела кули и арки, сякаш изляти от фино стъкло. Нищо подобно. Материалите са цимент и пластмаса.

Решил художникът и скулптор Чалемчай са издигне частно светилище по собствен вкус и през 1997 година прерязал лентата за посетители. Авантюрата му струвала 40 млн. бата – около 1 млн. евро. Идеята му била да върне тайландците в будисткия храм, във всякакъв смисъл, да създаде място за медитация, размисъл и изучаване на свещени текстове.

Всички сме ахкали пред снимките на жените-жирафи, които удължават вратовете си с метални пръстени и сме ожалвали трудната им участ. Племената, за които форма на красота и извисяване до бога са безкрайните шии живеят в Мианмар, Тайланд и Африка. За черния континент се съмнявам, но се оказа, че падонг от Бирма и палонг от Тайланд са изключително близки роднини. Според легендата, първоначално жените слагали метални пръстени на шиите си, за да се предпазят от ухапвания на тигри. Друг мит раздипля, че племето произхожда от женитбата между женски дракон и вятъра. Когато той узнал, че съпругата му е бременна започнал да кръжи около нея, докато тя не родила пашкул, от който излязъл първият представител на племето. В чест на щастливото кръжене палонките сложили на шиите си спираловидни пръстени.

Факт е, че на принципа „трай, бабо, за хубост” те травмират тялото си с по 15 кг метал – не само около врата, ами на ръцете до лактите и под коленете. Рентгенови снимки, които могат да се видят и в селището на Акха до Чианг Рай, показват, че не толкова вратовете се удължават, колкото гръдният кош се сляга от тежестта.

Първите си пръстени момиченцата получават на пет годинки. Първоначално са широки 1 см и могат да се свалят. После през определен период от време добавят по още няколко. П Казват, че ако мъжът им ги хване в изневяра, просто реже пръстените и съпругата умира от бавно и мъчително задушаване, защото мускулите на шията са атрофирали и не могат да държат главата изправена.

Най-дългият регистриран шиен прешлен е наброявал 25 ринга и тежал 8 кг. Най-дългата шия, вписана в рекордите на Гинес е висока 40 см.

Ако сте предозирали с екзотика, запознайте се с една народна певица, която прави докторат по почти непозната за българите тема. Със сигурност сте слушали Дарина Славчева Славова, защото солистката на ансамбъл Тракия има записани повече от 100 песни и с оркестъра на националното радио. 

Неотдавна Дарина издаде сборника „Кога запее, гора оглася“, който се превърна в ценно помагало, за ученици и студенти с фолклорна насоченост. Той съдържа 89 песни, издирени, дешифрирани и нотирани от родния край на майка й село Генерал Инзово, Ямболско. Доста хора от там се изселват в Гърция през 1924 г. съгласно междудържавната спогодба за размяна на населението. Потомците им и днес живеят  край Солун.

Не забравяйте да посещавате  и страницата ни във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/

Виена показва естетиката на българския „брутализъм“, в сграда, опакована от българска художничка

  На 27 юни във виенската изложбена зала Рингтурм се откри изложба, посветена на творчеството на българската архитектка Стефка Георгиева

Резиденция Бояна ©Ivan-Pastoukhov

Настоящата изложба във Виена представя архитектурните творби на Стефка Георгиева, които са сред най-ярките примери за универсален архитектурен език, използван от архитектите през втората половина на ХХ век, независимо от коя страна на Желязната завеса са работили. Изложбата може да бъде посетена до 27 септември. По същото време сградата ще бъде „опакована“ от българската художничка Даниела Костова.  

Зала за тенис „София“ ©Archiv-Stefka-Georgieva

Архитект Стефка Георгиева, макар и не особено известна на широката общественост, се счита за най-важния представител на българската архитектура през втората половина на ХХ век, която е оставила траен отпечатък върху развитието на архитектурата в България. Като признание за нейния талант, през 1973 г. тя е назначена за ръководител на група в Главпроект, а от 1981 г. е ръководител на отдел в Софпроект. По това време това са двете най-важни държавни служби в областта на градското проектиране.

Стефка Георгиева следва от 1942-1944 г. архитектура в Техническия университет в Мюнхен, но прекъсва следването си в Германия поради Втората световна война. По-късно продължава в София, където през 1947 г. завършва Държавната политехника. По нейни проекти са построени много обществени и жилищни сгради и комплекси, сред които хотелите „Люляк“ и „Мак“ в курорта „Златни пясъци“, спортната зала за тенис „София“ жилищна група с 3 високи блока за дипломатическия корпус в София, хотелски комплекс „Фрегатата“ и други хотели и ресторанти в курортен комплекс „Слънчев бряг“, хотел на Държавния съвет в правителствена резиденция „Бояна“, в София, вили резиденции за Държавния съвет в Парк Евксиноград  и др. Проектира много български павилиони на изложения в чужбина. В края на 70-те години Стефка Георгиева се ориентира професионално към Африка. За съжаление, разработените от нея проекти за големи спортни зали, търговски центрове и хотели в Нигерия, остават неосъществени поради нестабилната политическа обстановка в страната.

Ресторант Воденицата ©Ivan-Pastoukhov

Изключителния усет за работа с материалите и детайлите Георгиева е развила по време на следването си в Мюнхен при именития немски архитект Ханс Дьолгаст. Работейки в държавните институции на социалистическа България, тя успява да включи оригинален прочит на дръзкото архитектурно движение, наречено „брутализъм“. В социалистическа България „брутализма“ се насърчава от правителството, но за разлика от страните в Западна Европа у нас той е „използван“ преди всичко в построяването на важни обществени сгради или жилищни сгради за номенклатурата.

Виенската филхармония изкушава с лятно приключение в синьо

Под звездното небе Виенската филхармония и тази година ще поднесе на меломаните традиционния си „Концерт в лятна нощ“ – този път под мотото „Рапсодия в синьо“.

Сред звездите на вечерта на 20 юни 2019 са венецуелският диригент и цигулар Густаво Дудамел и виртуозната китайска пианистка Юджа Уонг. В програмата на вечерта са включени произведения на Ленард Бърнстейн, Йохан Щраус (син), Джордж Гершуин, Макс Щайнер, Джон Филип Соуса, Самюъл Барбър, Карл Михаел Цирер и Антонин Дворжак.

От самото си начало през 2004 г. концертите се провеждат на открито в приказния бароков парк на двореца Шьонбрун, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Първият по рода си се провежда на 25 май под мотото „Концерт за Европа“ и е посветен на разширяването на Европейския съюз. Диригент е Боби Макферин, а в програмата са събрани произведения на композитори от осем европейски нации. Оттогава всяка година между фонтана на Нептун и сградата на двореца за всеки „Концерт в лятна нощ“ обичайно се стичат около 100 000 души, за да се насладят на виртуозните изпълнения на филхармониците. Целта на тези концерти е популяризирането на класическата музика. Те са „подарък от Виенската филхармония за жителите и гостите на града“ и входът е безплатен. Места не могат да бъдат резервирани и затова зрителите предпочитат да отидат на място по-рано, за да заемат хубави позиции.

Дори и дъждът не може да попречи на провеждането на събитието – ако времето на 20 юни е лошо, концертът ще се състои на следващия ден.

Представлението ще се излъчва по австрийската обществена телевизия ORF 2 пряко от 20.45 ч. местно време и на запис на 23 юни.

Снимка Header: © Gustavo Dudamel/pbs.org/Julius Silver/Christine Tinnacher

Снимка Sommernachtskonzert 1: © Julian Silver

Снимка Sommernachtskonzert 2: © Julian Silver

„Умни“ светофари във Виена разпознават желанията на пешеходците

Linie 62 Karlsplatz, Wiedner Hauptstraße Fahrtrichtung Kärntner Ring

През есента на 2019 г. във Виена ще бъдат монтирани нови „умни“ светофари, които ще разпознават пешеходците и ще спират автомобилния поток по улиците.

Проектът „Оптична детекция“ беше представен по време на Дните на Виена в София още през 2017 г. След приключване на тестовата фаза „мислещите“ светофари последователно ще заменят около 200 стари устройства с бутони, които превключват сигналите от червено към зелено. Новата система ще бъде включена и в пакета за сигурност на училищата, разработен от Община Виена. Технологията увеличава безопасността на децата ни по пътя към училището, казва заместник-кметът по транспорта Мария Василаку. Местата за „умните“ светофари ще се определят след консултации с отделните райони и общинската служба, отговаряща за транспорта. Технологията е  разработена и тествана от Техническия университет в Грац в сътрудничество с Виенската община. На бъдещите „умни“ светофари ще има монтирана видеокамера, свързана с компютър, която ще сканира пространство на височина около четири метра и на разстояние от около осем метра. Алгоритъмът на софтуера ще анализира за секунди предполагаемия по-нататъшен ход на пешеходеца и ще определя дали той се кани да пресече улицата или не, след което ще препраща тези данни към светофара. В момента, в който пешеходецът достигне светофара, червеният сигнал веднага ще бъде сменен със зелен.

Общината подчертава, че техническите средства се използват изключително само за разпознаване на движенията и не могат да бъдат използвани за наблюдение. Всички данни се обработват на място и веднага след това се изтриват.

Снимки: © Kromus/PID © Manfred Helmer

Българка опакова емблематична сграда в центъра на Виена

Арт инсталацията „Мечти за бъдещето“ ще бъде открита в края на юни

За 12-а поредна година една от емблематичните сгради на Дунавския канал във Виена, известна като Рингтурм, ще се превърне в огромна арт инсталация. Тази година специално жури е избрало проектът да бъде реализиран от българската художничка Даниела Костова, която живее и работи в Ню Йорк. Арт инсталацията с площ от 4000 кв.м. е наречена „Мечти за бъдещето“ и в момента се монтира на фасадата. Върху нея е изобразено дете в скафандър, а на каската му е кацнал бял гълъб с разперени криле. Птицата, която може да се види върху много емблеми на космонавтиката, символизира мечтата на човека да лети. Малкото дете открива и изучава света и още преди да проходи, то мечтае. От другата страна на сградата се вижда неговата играчка – въртележка с летящи небесни тела, която показва планетата Земя, погледната отдалече. От тази перспектива бъдещият свят на нашите деца  изглежда изключително крехка. Инсталацията ще бъде открита в края на юни и ще остане там до края на октомври.

Рингтурм е първата висока офис сграда във Виена и е открита през 1955 г. Тя е построена на мястото на разрушено от бомбардировки здание и до днес се възприема от виенчани като символ на възстановяването на Виена след Втората световна война.

Даниела Костова е родена през 1974 в София. От 2003 живее и работи в САЩ. През 1998 завършва магистратура по живопис в НХА, София, а през 2005 магистратура по електронни изкуства в Rensselaer Polytechnic Institute, Трой, Ню Йорк, САЩ. От 1996 до момента има множество самостоятелни изяви и участия в общи изложби в България и по света, много от които са представителни за страната ни. Печелила е награди и стипендии в областта на съвременното изкуство. В периода 2000-2003 е директор и куратор на галерия „Ирида‛, София

Снимки © Wiener Städtische Versicherungsverein_Daniela Kostova_Versand.jpg

УниБИТ съгради мост на науката и културата между България и Австрия в Дом „Витгенщайн” във Виена

13-ият Международен пътуващ семинар на УниБИТ събра учени, хора на изкуството, дипломати и приятели в българския културен институт в сърцето на Виена.

Виенският храм на българската култура „Дом „Витгенщайн” отвори гостоприемно врати за академичната общност на УниБИТ и техния 13-и Международен пътуващ семинар „Съвременни измерения на европейското образователно и научно пространство. Българо-австрийски културни общувания”. Преподаватели, докторанти, студенти и гости, сред които автрсийски учени, дипломати и представители на обществеността в австрийската столица се събраха на 27. май, за да открият уникалната изложба  „Българските читалища на границата между Европа и Азия“.

„За мен е чест да Ви посрещна тук – в Българския културен институт, няколко дни, след като отбелязахме най-тържествения празник на хората на духа – Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.  Отдадохме заслужена почит на светите братя – великите християнски учители, равноапостоли Кирил и Методий, и техните ученици, опазили духа на България чрез азбука и език. А сега се залавяме за работа – да представим научната си продукция, нашите търсения на полето на познанието и сред междуинституционалните връзки с представителите на държавността у нас и в чужбина.“, с тези думи проф. д.ик.н. Стоян Денчев – председател на Общото събрание на УниБИТ се обърна към присъстващите в дом „Витгенщайн”. Той предаде щафетата да пререже лентата на изложбата и да даде символичен старт на Семинара на ректора на Университета – проф. дн Ирена Петева.

Колеги, всички ние, от една страна осъзнаваме отговорността на традицията, а от друга – задължението, което имаме към младите хора от нашата страна, да пазим и да развиваме българския дух, не само в границите на Родината, но и извън нея, каза в словото си проф. Петева.

Специални приветствия за вернисажа бяха поднесени от името на г-н Боил Банов – министър на културата на Р България и от името на г-н Красимир Вълчев – министър на образованието и науката на Република България. Доц. д-р Румяна Конева – директор на Българския културен институт (БКИ) „Дом Витгенщайн“ във Виена, Австрия, изтъкна огромната роля на УниБИТ за съхраняване на историята чрез наука и изрази своето задоволство и това на екипа си от факта, че УниБИТ и Регионалния център за нематериално културно наследство под егидата на ЮНЕСКО градят мостове между култура и наука, между учени, изследователи и поколения.

Негово Превъзходителство доц. д-р Светослав Спасов – Посланик към международните организации във Виена (2012 – 2019), подчерта ролята на УниБИТ като партньор в различни благородни каузи и инициативи, които издигат имиджа на България в Европа.

Един от акцентите на откриването на изложбата бе връчването на почетен плакет и почетна грамота за принос в популяризирането на културно-историческото наследство на България във Австрия на доц. д-р Румяна Конева.

Да разгледат изложбата „Българските читалища на границата между Европа и Азия“ пристигнаха десетки българи и австрийци, впечатлени от уникалния български феномен – читалищата. 

На следващия ден – 28. май  Дом „Витгенщайн” се превърна в своеобразен аудиториум на науката и културата. Учени и гости изпълниха залата, за да дадат заедно старт на 13-я научен форум „Съвременни измерения на европейското образователно и научно пространство. Българо-австрийски културни общувания”.  Стартът бе даден от проф. дн Ирена Петева – Ректор на УниБИТ, и доц. д-р Румяна Конева – Директор на  БКИ „Дом Витгенщайн“, Виена. За значимостта на този форум в международен план недвусмислено говорят десетките поздравителни адреси, които проф. д.ик.н. Стоян Денчев представи пред аудиторията. Сред тях са красивите думи от Президента на Р България, Председателя на Народното събрание на Р България, Председателя на комисията по културата и медийте, Зам.-министър председателя и Министър на външните работи, Министъра на образованието и науката, Министъра на културата, Н. Пр. Д-р Иван Сираков – Посланик на България в Р Австрия, проф. д-р Андреас Шварц – Президент на Дружество „Приятели на Дом Витгенщайн“, д-р Антоанета Чолакова – вице-президент на Дружеството, както и проф. Мартин Щигер от Университета в Аленбах.

УниБИТ като „владетел на познанието” пред публиката бе представен от  гл. ас. д-р Диана Стоянова – Директор на Университетското издатество на УниБИТ. За „Дом Витгенщайн като мост между България и Австрия“ говори доц. д-р Румяна Конева. Докладчици в пленарната сесия  бяха проф. Мартин Щигер, с доклада си “The European Qualifications Framework – European Vocational Education and Training – European Credit Transfer System – three great opportunities for our young people”,  доц. д-р Веселин Чантов с разработката “The Concepts of ‘Hard Skills’ and ‘Soft Skills’ in the Context of the Modern Paradigm of Higher Education and the Competence Approach”,  доц. д-р Яница Димитрова със „Corporate Culture as a Prerequisite for Innovation in Companies” и доц. д-р Васил Загоров, който представи доклад на тема „Vienna and Bulgarian Revival Book Publishing”.

По традиция официалната част на Научния семинар завърши с обща снимка на участниците.

Следобедното заседание продължи със заседания в три секции – „Културно-историческо наследство“, „Съвременна образователна среда“, „Науки за информирането“, в които бяха поставени акценти върху ролята на информационните технологии за предефиниране на концепциите за културно наследство, Елиас Канети като културен мост между България и Австрия, състоянието на православните паметници, скулпторните симпозиуми в Австрия, ролята на библиотеките за опазване и социализация на документалното културно наследство, ролята на студентите в научноизследвателските екипи, лидерството в образованието, царската библиотека и др.

Двудневният маратон на науката и културата завърши с премиерата на поетичната книга на проф. д-р Евгени Велев – „Атрофия на сетивата“. В заключение проф. Петева подчерта, че за 13-и път УниБИТ защива каузата, да образова младите хора на България, като ги възпитава в духа на общочовешките ценности и им дава възможност да почерпят опит от хора и институции, утвърдени пазители на познанието, мъдростта и хуманността, като УниБИТ дава пример как се разпространява българската наука и култура и как се градят мостове между поколения и мултинационални общности.