От НИМ върнаха на Турция ценни археологически находки

За втори път тази година България прави този жест към комшиите

С подписването на двустранен протокол в Националния исторически музей България официално предаде на Турция общо 38 броя културни ценности и съвременни имитации с археологически произход. Ценните предмети са били конфискувани от българските митнически и правоприлагащи органи през 2007 г. на ГКПП – Капитан Андреево при опит за незаконен внос на нашата територия.

Културните ценности са с различна датировка, като най-старинните между тях са бронзови брадви тип „Нестор“ от около 1800 г. пр. Хр. Сред артефактите фигурират още скулптурен портрет от мрамор на император Адриан, мраморна глава и конзола, керамична статуетка на седнала богиня, бронзови, сребърни, медени, каменни и стъклени битови предмети.

Процедурата по връщане на движимите културни ценности, изнесени от територията на Република Турция в нарушение на турското законодателство се осъществява на основание на Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности (Париж, 1970 г.).

Турския съветник по култура и туризъм Джемал Текканат и доц. д-р Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей
Турския съветник по култура и туризъм Джемал Текканат и доц. д-р Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей

Културните ценности бяха връчени официално на турския съветник по култура и туризъм Джемал Текканат от доц. д-р Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей, където те бяха изложени до момента. На събитието присъстваха представители на Министерството на културата на Република България и Посолството на Република Турция у нас.

Малко по-рано тази година България върна на Турция 63 броя движими културни ценности, от които 56 златни, сребърни и бронзови антични, римски и византийски монети, 6 бронзови антични апликации и 1 бронзова антична фибула.

Още интересни четива на https://magdalenagigova.blogspot.com/

За овластяване на учителите и повече съвместни проекти с държавна подкрепа призоваха директори на училища от България и Р. Северна Македония

За овластяване на учителите и повече съвместни проекти с държавна подкрепа призоваха директори на училища от България и Р. Северна Македония
За овластяване на учителите и повече съвместни проекти с държавна подкрепа призоваха директори на училища от България и Р. Северна Македония

 Учителите да имат по-голяма роля в изготвянето на  плановете и програмното съдържание в училищата и правителствата на двете държави да подкрепят повече съвместни проекти между учебните заведения от двете страни на границата – около тази позиция се обединиха над 30 директори на училища от  гранични общини в България и Р. Северна Македония.

За овластяване на учителите и повече съвместни проекти с държавна подкрепа призоваха директори на училища от България и Р. Северна Македония
За овластяване на учителите и повече съвместни проекти с държавна подкрепа призоваха директори на училища от България и Р. Северна Македония

Ръководителите на основни и средни училища взеха участие в първата двустранна регионална среща под мотото „Образователна свързаност за по-добра европейска перспектива на младите“, която се проведе в Банско. Срещата се организира от Фондация Българска Памет с подкрепата на Министерство на образованието и науката на Р. България, а целта е да бъде установена традиция за ежегодно провеждане на подобни срещи, улесняващи и подпомагащи трансграничното сътрудничество в реални измерения и в дългосрочен план.

За овластяване на учителите и повече съвместни проекти с държавна подкрепа призоваха директори на училища от България и Р. Северна Македония
За овластяване на учителите и повече съвместни проекти с държавна подкрепа призоваха директори на училища от България и Р. Северна Македония

Акцент в дискусията бе ефективната колаборация между училищата от Р. България и Р. Северна Македония. В рамките на форума се родиха идеи и предложения за съвместни проекти, които да развият в по-голяма степен партньорските взаимоотношения между образователните институции в двете държави и да се разгърнат в ефективна мрежа за сътрудничество с подкрепа от страна на ресорните министерства на България и Р. Северна Македония. 

Д-р Милен Врабевски с участници във форума
Д-р Милен Врабевски с участници във форума

В рамките на 3-дневната среща директорите от двете държави обмениха добри практики и очертаха идентични предизвикателства, пред които се изправят – претоварено учебно съдържание, теоретични знания без практическа основа и демографската криза. Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта  учителите да имат по-широко участие при изработването на учебните планове и програми с адекватно за възрастта на учениците съдържание.

В рамките на форума по покана на г-н Ивайло Златанов, началник на РУО – Благоевград, директорите от Р. България и Р. Северна Македония посетиха на място най-старото училище в гр. Банско НУ „Св. Паисий Хилендарски“ за обмяна на опит на терен. Те се запознаха с базата и добрите практики на училището, които са интегрирани в учебно-възпитателния процес. 

Mароканско-българската търговско-промишлена палата с мащабен проект – Фабрика за космически храни

Подем в отношенията между Кралство Мароко и България

В Резиденцията на Кралство Мароко в София бяха обявени актуалните новини свързани с развитието на отношенията между Мароко и България. Новосъздадената  смесена Mароканско-българска търговско-промишлена палата (МБТПП) е в основата на активизирането на отношенията между двете страни. Дейността на палатата стартира с мащабен проект – Фабрика за космически храни.

Това стана ясно по време на официална пресконференция, в която участваха: Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи – извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в Република България; Мохамед Хмидуш – вицепрезидент на Мароканската асоциация на износителите (ASMEX), който е и зам.-председател на МБТПП; Аспарух Карастоянов – председател на Мароканско-българската търговско-промишлена палата и проф. д.н. Любомир Стойков – зам.-председател на Мароканско-българската търговско-промишлена палата и водещ на пресконференцията.

В самото начало Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи представи многообразието на Кралство Мароко и обяви предстоящото отбелязване на националния празник – Празника на Трона, с който на 30-ти юли тази година ще бъдат отбелязани 20 години от възкачването на трона на Крал Мохамед VI. Тя подчерта значимостта на политическата стабилност в Кралство Мароко, която допринася за икономическото развитие на страната и също така дава възможност Мароко да подкрепя други африканкси икономики. По време на пресконференцията Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи съобщи също, че новият почетен консул на Кралство Мароко в България е г-н Аспарух Карастоянов.

Участниците в пресконференцията представиха благоприятния бизнес климат в Мароко, очертаха възможностите, предимствата и дадоха яснота относно големия потенциал за развитие на търговско-икономическите отношения между двете страни. Мохамед Хмидуш обяви, че първият проект на смесената палата – Фабрика за космически храни, се очаква да заработи през май 2020 г., като от мароканска страна са осигурени земята и оборудването, а от българска – уникалната технология.

Mароканско-българската търговско-промишлена палата ще стимулира българските производители и износители, като сред основните й цели е създаването на успешен реекспортен модел. „България може да се превърне в хъб за марокански стоки и да експортира за цяла Югоизточна Европа, а Мароко да е мост за реекспорт към Централна и Западна Африка.“, обясни Аспарух Карастоянов. Той очерта и основните проблеми, възпрепятстващи търговско-икономическите отношения – липсата на директен транспорт между Мароко и България и визовият режим, който спира туризма и стратегическите инвестиции.

Агробизнесът, земеделието, хранително-вкусовата, леката промишленост, инженеринга – създаването на предприятия на територията на Мароко, текстилната, фармацевтичната индустрия и туризма са част от секторите, в които има голям потенциал за развитие на търговско-икономическите отношения между двете страни.  Мароко изнася торове, мед, цинк, индустриално оборудване, арматурно желязо и стомана, хладилници, миални машини, арганови масла, риба, фуражи и др. В момента голяма част от стоките, които България изнася за Мароко се реекспортират през други страни, а в търговско-икономическо отношение се използват не повече от 2–3% от целия експортен потенциал между двете страни.

Младежи от България, Северна Македония и Албания се обучават как да преодоляват радикализацията и престъпленията от омраза

Фондация Българска Памет (България) в партньорство със Сдружение за Македонско-Българско приятелство (гр. Битоля, С Македония) и Дружество за българско-албанско приятелство (Албания) стартираха съвместен проект за насърчаване на младежкото включване, междукултурния и междурелигиозния диалог. Основна тема в него ще бъдат споделените ценности на свобода, толерантност и зачитане на човешките права в контекста на преодоляване на радикализацията и престъпленията от омраза. Проектът на Фондацията е съфинансиран по програма „Еразъм +“, Ключова дейност 1 „Образователна мобилност за граждани“.

Проектът ще се осъществи в рамките на 5-дневен обмен в гр. София, България и си поставя за основна цел чрез методите на неформалното образование да развие у 60 младежи на възраст 15-24 г. социални и граждански компетенции, необходими на младите хора за предаване на общите фундаментални обществени ценности с цел:

     • Преодоляване на социалната изолация;

     • Насърчаване на разнообразието, стимулиране на междукултурния
        и междурелигиозния диалог;

     • Превенция на радикализацията.

Участниците от България, Северна Македония и Албания ще усвоят различни аспекти на социалните и гражданските компетенции, а именно познания за обществените и политически концепции и структури, умения като лидерство, работа в екип, увереност в собствените си възможности, социално компетентна комуникация, способност за общуване в мултикултурна и мултирелигиозна среда.

Те ще се научат как да изграждат поведение за избягване на радикализацията, какви са кодексите на поведение и как националната културна идентичност взаимодейства с европейската идентичност.

Проектът „Насърчаване на младежкото включване, междукултурния и междурелигиозния диалог, споделените ценности на свобода, толерантност и зачитане на човешките права в контекста на преодоляване на радикализацията и престъпления от омраза“ е съфинансиран по програма „Еразъм +“, Ключова дейност 1 „Образователна мобилност за граждани“, No 2018-3-BG01-KA105-061001.

България върна на Турция ценни археологически артефакти

На церемония в Националния археологически институт с музей при БАН, в присъствието на българския зам.-министър на културата г-н Румен Димитров и турския зам.-министър на културата и туризма г-жа Йозгюл Йозкан Явуз, България официално предаде на Турция историческите ценности с археологически произход, които българските митнически органи на ГКПП – Капитан Андреево конфискуваха през 2016 г. при опит за незаконен внос от турски гражданин.

Ценните артефакти са общо 63 броя, от които 56 златни, сребърни и бронзови антични, римски и византийски монети, 6 бронзови антични апликации и 1 бронзова антична фибула. Сред най-интересните ценности са Златни монети от времето на византийския император Йоан II Комнин и източноримския император Ираклий.

За тяхното връщане, Турция е отправила до нашето Министерството на културата официално искане с приложена експертиза, чрез която турски специалисти представят доказателства за произход на културните ценности от територията на Република Турция. Представени са и доказателства за незаконен износ, както и информация за статута на археологическите културни ценности като държавна собственост, съгласно турското законодателство.

Процедурата по връщане на незаконно изнесени културни ценности се осъществява на основание на Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности (Париж, 1970 г.) и Споразумението за забрана и предотвратяване на незаконния внос, износ, транзитно преминаване и прехвърляне на собствеността на културни ценности, сключено между Република България и Република Турция през 2012 г.

„През последните 10 години благодарение на активното сътрудничество с редица страни като Канада, САЩ, Италия, Кипър, Германия, Финландия, Украйна и др., в това число и Република Турция, България има реализирани няколко успешни процедури по връщане на културни ценности. Реализирането на процедурите е свързано с изграждането на стабилна основа за бъдещи съвместни дейности, двустранен обмен на информация, но най-важно е взаимното уважение между страните и зачитането на международно утвърдените принципи за опазването и представянето на наследството и културната идентичност на всяка страна.“, каза зам.-министър Румен Димитров.

„Опазването на културното наследство без съмнение е един от най-важните приоритети за всеки един от нас. Несъмнено, приносът на тези исторически ценности за науката и за цялото човечество не би могъл да се отрече.“, заяви от своя страна в словото си зам.-министър Явуз и отбеляза че министерствата на двете страни работят в много добро сътрудничество. Тя уточни, че има и други артефакти, за чието връщане в Турция, като страна на произход, са се обърнали към българските власти и по чиито случаи текат процедури. По думите й Турция е върнала на България ценни предмети от римския период последно през 2012 г. Към настоящия момент няма други постъпили искания от България за връщане на такива обекти.

Успешното сътрудничеството между България и Турция се потвърждава и през 2017, когато в съвместна мащабна международна акция е неутрализиран нелегален канал за трафик на културно исторически ценности. Действията са реализирани едновременно в България, Турция и Франция със съдействието на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа /SELEC/.

 Явуз изказа благодарност от името на Република Турция на българските власти за залавянето на артефактите и за уведомяването на турската страна, на всички длъжностни лица, които имат принос за връщането на културните ценности, на служителите на Националния исторически музей за стопанисването и опазването им, и най-вече на министъра на културата Боил Банов, когото нарече „наш приятел“.

През 2020 г. ще честваме 50-та годишнина от Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, благодарение на която хиляди културни и исторически ценности са били върнати в страните, на които принадлежат.