В Занзибар дъвчеш кардамон и полицаите не те хващат, че си пил

Тайните на възродената Александрийска библиотека с Айше Сали
Тайните на възродената Александрийска библиотека с Айше Сали

В „Покана за пътуване“ на 16 май 2021 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30 часа:  Тайните на възродената Александрийска библиотека

Жени събират водорасли в Занзибар
Жени събират водорасли в Занзибар

Александрийската библиотека от античността е била напълно унищожена през 48-а година от н.е. Тя е била е най-голямото приключение за човешкия ум, защото преди нея са съществували  коренно различни библиотеки в Египет и в Елада. Но Александрийската е първата, събрала универсалното познание като са превеждали трудове от един на друг език.

Там, например, за първи път Старият завет е бил преведен от иврит на гръцки.

Защо ви ги разказвам тези неща? Ами понеже с репортерката от националната телевизия Айше Сали в „Покана за пътуване“ ще разгледаме новата Александрийска библиотека и ще научим още неизвестни факти за древната й посестрима.

Тайните на възродената Александрийска библиотека с Айше Сали
Тайните на възродената Александрийска библиотека с Айше Сали

 „Мъдростта на Александрия“ се нарича филмът, който отвежда журналистката от БНТ Сали в Египет.

В древността в Александрия се стичали ученици и учени от целия свят – поети, математици, астрономи, философи за да работят и спорят заедно. Малцина знаят, че Аристархос от Самос е първият в света, който е казал, че Земята се върти около Слънцето. Точно 1800 години преди Коперник.

За жалост, неговите трудове не са оцелели, но ние знаем за тях от ироничните забележки и унищожителните критики на неговите колеги, които го наричали „Лудия Аристархос”. 

Айше Сали ни връща в онези времена, но чрез разказа си за възродената Александрийска библиотека, която отново е събрала световната мъдрост, обаче в дигитален вариант.  

Тайните на възродената Александрийска библиотека с Айше Сали
Тайните на възродената Александрийска библиотека с Айше Сали

От телевизионния екип извадили късмета да надникнат навсякъде в книжовното светилище, но и да се разходят из египетския  град, без задължителния за туристите полицейски ескорт.

В съвременната Александрийска библиотека работят 15 научноизследователски института,  преди пандемията са организирали над 700 културни събития годишно.

Тайните на възродената Александрийска библиотека с Айше Сали
Тайните на възродената Александрийска библиотека с Айше Сали

Тогава са имали близо милион и половина посетители годишно плюс 3 млн. справки в сайта на ден. Във филма си за културно-просветното средище Айше Сали преплита достоверни исторически факти и съвременни събеседници.

От разговора ни стана ясно, че за възродителите на Александрийската библиотека важни са свободата на изразяване на мнения, обменът на научни познания, диалогът и разбирателството.

Филмът „Мъдростта на Александрия“ можете да гледате тук https://bnt.bg/bg/a/v-kadr-mdrostta-na-aleksandriya

Засега дългите полети са само спомен или ярка мечта, но все някога ще тръгнем отново на път. Как да понесем по-леко десетте, че и повече, часа във въздуха и как след това да не се чувстваме като парцал?

Реших да споделя с вас седем изстрадани съвета. Ако помогнат да се почувствате свежи, значи вършат работа https://dromomania.bg/2021/05/07/%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bc-%d1%85%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%ba%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b8-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-10-%d1%87%d0%b0%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%82-%d0%b4%d0%b0/embed/#?secret=LfNYxiifbR

Редовните слушатели на Покана за пътуване са забелязали, че откакто се върнах от Занзибар  периодично каня по някоя от спътничките си, защото всяка от нас има коренно различни спомени.https://www.youtube.com/embed/ayFtUxr2eQ0?feature=oembed

И докато аз се забавлявах най-много при маймунките червен колобус, които се въдят единствено на тропическия остров, Светлана Трифоновска е оставила сърцето си в плантацията за подправки Кизимбани вилидж.

Светлана Трифоновска (вляво) и Мариела Балева в Занзибар
Светлана Трифоновска (вляво) и Мариела Балева в Занзибар
"Далян" за водорасли в Джамбиани
„Далян“ за водорасли в Джамбиани

В плантацията за подправки на Занзибар научихме, че дъвченето на кардамон може да ви спаси от катаджиите ако сте пили чашка-две. Но на Светлана Трифоновска са й направили впечатление не само сензационните, ами и икономически детайли.

Знаете ли, че златното манго помага на бебетата, когато им растат зъбките, че корените от канела са по-ефикасни от ваксина срещу грип и че червеният, белият и черният пипер растат на едно дърво. Цветът се проявява при различната степен на сушене.

Всички тези работи ги научихме със Светлана Трифоновска в Кизимбани вилидж на Занзибар. Но тя бе толкова омагьосана от етеричните масла, че научи още подробности, които споделя с „Покана за пътуване“.

Плантация за подправки в Занзибар
Плантация за подправки в Занзибар

Българин с рекорд на Гинес за бягане назад в Индия

Стартът на бягането заднишком за рекорд на Гинес с Татеос Татеосян
Стартът на бягането заднишком за рекорд на Гинес с Татеос Татеосян

В Покана за пътуване на 14.02.2021 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30: Поздрав за Китайската Нова година от Сян Фанли, програмен директор на Китайския културен център. Изненадващият Мексико-сити

Българин е участвал в рекорд на Гинес по бягане назад в Индия. Който не вярва може да види сертификатът му. А който вярва, да слуша разговора ми с Татеос Татеосян. Той в момента живее във Варна, но иначе е гражданин на света. Работил е като бижутер в САЩ, притежавал е ювелирна фабрика в Мексико и е управлявал завод за накити в Мумбай.

Сертификатът на Тетеос Татеосян от Книгата на рекордите Гинес
Сертификатът на Тетеос Татеосян от Книгата на рекордите Гинес

Татеос споделя не само как е поставил в Индия рекорд на Гинес за бягане назад, ами се е класирал първи. Нищо учудващо – той продължава да тича по 10 км всеки ден.

Квартал Хиранандани в Мумбай - снимката е правена от апартамента, в който Татеос е живял.
Квартал Хиранандани в Мумбай – снимката е правена от апартамента, в който Татеос е живял.
Знамената на държавите,в които е живял Татеос
Малка част от гостите на индийска сватба
Мумбай
Мумбай
Татеос в Раджастан
Татеос в Индия
Татеос в Индия

Навлязохме в Годината на Металния вол според китайския зодиак.

Легендата разказва, че Нефритеният император решил да подреди зодиите според реда на явяването пред него. Волът щял да влезе пръв, но Плъхът го помолил да го качи на гърба си и да го заведе. Когато стигнали до двореца, гризачът скочил и пръв се поклонил пред величеството. Така Волът се оказал втори. По характер той е трудолюбив и упорит.

Затова 2021-а ще е времето, в което работата и усилията ни ще бъдат възнаградени. Обаче и ще изпитаме цялата тежест на отговорностите си. Ще са нужни двойно повече усилия, за да постигнем желаното.

Но да не си говорим за предстоящи трудности, ами да чуем поздрава по повод азиатската нова година специално за нашето предаване от Сян Фанли, програмен директор на Китайския културен център. С превода помага Джина Баларева.

Сян Фанли

Mексико сити – 22 милиона души (заедно с предградията), смрад, тежък трафик, смог, раздираща битова престъпност. От всички наслоени в съзнанието ни твърдения все още валидно за мексиканската столица е само едно – тя продължава да е третият по гъстота на населението град в света.

Още за Мексико сити четете тук: https://dromomania.bg/2021/02/03/%d0%bc%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%b8%d0%ba%d0%be-%d1%81%d0%b8%d1%82%d0%b8-%d0%b3%d0%bc%d0%b5%d0%b6-%d1%81%d0%bc%d0%be%d0%b3-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d1%8a%d0%bf%d0%bd%d0%be%d1%81/

Грети Гарсия – съседка на Ръсел Кроу в Сидни

Австралия - Сидни
Австралия – Сидни

В Покана за пътуване на 17.01.2021 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30 часа: Международен гид на спасяването от махмурлук. Голи хипита скандализирали Аскона. НДФ „13 века България“ подкрепи издигането на паметник на Кирил и Методий в Цариброд

Слава Иванова

Австралия е единственият континент-държава и най-малкият материк на земята. На нея липсват действащи вулкани, а геологичните данни показват, че там никога не е имало ледников период. А като прибавим, че от 300 милиона години не е разлюлявана от земетръс, направо  звучи като рай. Само дето е  на 7 хиляди километра от България. По права линия.

Австралия
Австралия - Сидни
Австралия – Сидни

 Бизнесдамата Грети Гарсия ни е разказвала за Перу и Еквадор, разхождала ни е из тайните кътчета на Барселона, а сега с нея ще обиколим Австралия, без да ставаме от дивана.

Грети Гарсия
Грети Гарсия

От разказа на Грети, представител у нас на луксозната испанска козметика Natura Bisse Barcelona, научаваме, че в Австралия  няма само кенгуру и коали.

В Сидни тя и съпругът й Агостин са съседи на Ръсел Кроу, чиято яхта, акостирала пред входа им е по-висока от къщата.

Австралия
Австралия

Пътешествието из Австралия продължава с нашия сладкодумен гид и с  гостуването й в истинско имение накрай света.

Австралия

 Кореспондентите на БНР в Израел Искра и Феня Декало близват алкохол единствено от антропологичен интерес. Затова и любопитството им към темата за прекаляването с пиене и махмурлука след него е чисто… кулинарно.

Двете дами започнали своето „изследване“ в Грузия, където журналистическото пътуване им отредило неколкодневен престой в хотел, където всяка сутрин им поднасяли една и съща закуска.  Направило им впечатление, че гостите със „снощни физиономии“ получавали бонус – разнообразие в менюто. Закуската за махмурлии изглеждала толкова апетитна, че Феня и Искра решили да демонстрират сутрин мрачни лица. Много им харесала разядката от алча (нещо като слива) с люти и кисели подправки.https://www.youtube.com/embed/zLVvNYyzcX0?feature=oembed

От тогава при всяко пътуване Искра и Феня проучват какво сервират сутрин в дадената страна на любителите на алкохола. И ако си струва, се присламчват към програмата на тяхното изтрезняване.

ФЕНЯ: Да си помислим трезво какво и на пияна глава не бих опитала. Например в Монголия предлагат доматен сос със сюрприз – мариновано око от овца, което трябва да бъде гавътнато на екс. Не знам какви са му питателните свойства, но само от мисълта за изпитателния поглед на нещастното добиче в чашата, ще ме накара да изтрезнея. 

Махмурлук
Махмурлук

В Северна Америка вариантът е със сурово яйце и доматен сос. Но и коктейлът Бъди Мери не ми се понрави много, въпреки лютите подправки, които би трябвало да го направят поносим. Сурови охлюви на гладно също не ме изпълниха с възторг. Това е рецепта останала от Древен Рим.

Мравки ме побиват, като си спомня как в Африка ми предложиха чай от зелени мравки. В Южна Корея изтрезняващите кулинарни шедьоври са много и дори има песни за тях. Корея беше от страните, които си бяхме планувани да посетим миналата година, но ни мина Ковид път.

От тематичните блюда там бихме се въздържали да опитаме джан-гуг – супа за „избиване“ на махмурлука от соеви зърна, варени в бича кръв. Другите варианта със соеви кълнове в говежди бульон, с много люти подправки звучат по-приемливо.

ИСКРА: По-различно бе отношението ни към идеята във Франция да се изядат за закуска 12 сурови стриди. Там не опитахме това блюдо, защото не ни беше по джоба. Но това лято в Дубровник, по-точно в една ферма за „каменици“ както ги наричат там, решихме да се пробваме. Стридите са вкусен деликатес, но 12 една след друга идват множко дори за любители на деликатесите като нас. Отказахме се след петата или шестата, макар да бяха обилно залети с лимонов сок.

Стриди
Стриди

Морските дарове са част от изтрезвителните закуски на много страни. В Калгари през 1969 г. е изобретена напитка „кървавия Цезар“ –  смес от смлени домати в бульон от океански мекотели, подправени с Табаско и сос Уорчестър. В Северна Корея предложението е  гореща супа от подсолени скариди със сурово яйце и чесново пюре. Студеният вариант от провинция Улждин е от сос от сьомга с калмари,  безброй подправки и кубчета лед.

За тази година по „стратегическата ни програма“ трябваш да пътуваме из Латинска Америка. Но ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му своите планове… Предварително бяхме проучили, че в Перу „изтрезвителят“  се нарича  Севиче – асорти от морски продукти с червен лук и джинджифил, добре наръсени с пипер и поднесени върху батат или маниока, мариновани в сок от лайм.

Севиче
Севиче

ФЕНЯ: Коктейлът „Млякото на тигъра“ е съчетание от три вида риба , например тон, сьомга и сибас, с манго, драконов плод, папая, помело и круши. В Холандия ни предложиха селда, а в Германия неустоими рулца от херинга с лук и местни билки. В Испания би трябвало „да се отрезвим“ с риба треска с чесън в картофено пюре или върху триъгълно хлебче, но я бяха заменили с аншуа. Явно им изглеждахме твърде свежи. А и под прозореца вече бибиткаше нашата приятелка Росио Аврамов, която ни отведе в замъка Ескориал и ни показа градчето около него, което е не по-малко романтично и пълно с тайни.

В Гърция се предлагат всякакви мазни риби в „бульон трезве“, но ние предпочетохме печени на жарава или пържени гаруси – рибени дреболии, най вече хайвер и дробчета.

ИСКРА: Тайланд е просто „планетата на изкушенията за небцето“. В графата „изтрезвители“ ни предложиха кисело люта сос Том ям, съчетан с кралски скариди, рибен сос Нам пла, лютата паста Нам прик пао, в една чиния с някакви местни гъби, вишни, джинжифил, лайм,  кориандър и лимонова трева. Предложиха да  залеем изброеното с кокосово мляко, но ние се въздържахме. Да не забравяме, че дори при мисълта за Том ям в очите се появяват сълзи.

Тайландска супа
Тайландска супа

ФЕНЯ: Шкембето и всякакви карантии във вид на обилно подправена с чесън и лют пипер чорба са сред запазените марки след бурна нощ в България.  Подобни специалитети има и в съседните държави. В Румъния от говежди дреболии варят супа де бурта, в Гърция пацас, отговаря почти на нашата шкембе чорба. А в Турция просто се казва така. Там направо на улицата продават кокорец – червца на скара и други дреболийки. След първата хапка човек само си повтаря израза на Мечо Пух „ Господи защо си ми дал две очи и само едно коремче?“

В Боливия специалитетът се нарича „възкръсване на мъртвите“ и би трябвало да е рагу от задушено свинско с чили, царевична каша, ким и други  подправки върху фрикасе.

ИСКРА: Безброй са ястията против махмурлук. Част от тях пробвахме, други още не сме. Но има и напитки, които служат точно за това. Не говоря за формулата „клин, клин избива“, въпреки че в един от големите петербурски заводи е имало отговорник по „пробуждането“, който наливал по 50 гр. водка на работниците , на които сутрин им треперели ръцете… Има далеч по-безобидни начини.

Според ръкописите на Софокъл и Еврипид лавровият венец служел не само за награда или за готвене с дафинов лист. Напитка от него помагала за утринна бодрост след тежка нощ.

За съвременните италианци лекът е кафе, толкова силно, че да ти се изправи лъжичката в него, съчетано с един банан. Англичаните предпочитат краставична трева, на която у нас казват вълчо цвете или пореч, но не казват дали се пие преди или след омлета с бекон и печения фасул. В Испания предлагат силно кафе с щипка сол, съчетано с гаспачо. В Япония след тежка нощ пият смути от кисели  мариновани сливи или праскови умебоси. Това е чудесно средство срещу злоупотреба със саке.

За китайците зеленият чай е панацея срещу всяко неразположение, включително и утринното. Употребява се в съчетание със задължителната гимнастика. Това вдига захарта в кръвта и било сигурно средство срещу израза „никога повече“!

Зелен чай
Зелен чай

Пред грохнала дървена къща ме посреща още по-антична старица с живи сини очи. Тъкмо пламъчето в тях ме убеди, че историите, които ми разказва, са истина и през 1870 г. тук са основали комуна първите хипита.  По онова време градчето на швейцарските милионери Аскона била бедно рибарско селце с почти никакъв поминък и бащата на един от „комунарите”, немски фабрикант, купил цял хълм за шепа стотинки.

Повече за първите хипита четете тук https://dromomania.bg/2021/01/12/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%85%d0%b8%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%84%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%87%d0%b5%d0%b4/embed/#?secret=RsASbov4ws

Рубриката ни „50 места от българската история отвъд България“

обикновено описва съществуващи вече сгради, паметни плочи или монументи, но този път ще ви разкажем за важен за нас паметник в аванс. Този на светите братя Кирил и Методий в Цариброд, Република Сърбия.

Така ще изглежда паметникът
Така ще изглежда паметникът

Той ще бъде изграден в двора на най-голямото българско училище в пограничния град, което носи името на  просветителите. В школото на майчиния си език – българския, се обучават 240 деца.

Идейният проект за паметника е дело на арх. Гордана Ранчев, а автори на скулптурата са проф. Валентин Старчев и Камен Старчев. Бронзовата фигура с височина 230 см ще бъде отлята в леярната на скулптора Марин Марков.

В мащабната кампания за сбиране средства за монумента се включи и Националният дарителски фонд „13 века България“, сподели пред Покана за пътуване изпълнителният му директор Слава Иванова.

Слава Иванова
Слава Иванова

Кой ще стане кавалер на отличието „Будител на годината“ за 2019 г.

„Будител на годината“ за 2019 г.
„Будител на годината“ за 2019 г.

Кой ще бъде носителят на отличието „Будител на годината“ за 2019 г. може да определи всеки, който даде своя глас до 24:00 ч. на 31 октомври за една от номинираните личности/каузи на сайта на Българското национално радио. Инициативата „Будител на годината“ се провежда за шеста поредна година с подкрепата на д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет.   

Тазгодишните будителски номинации бяха направени на базата на 16 предложения на журналистическия екип на програма „Христо Ботев“ и над 110 предложения, подадени от слушатели на БНР.

Журито, което подбра номинациите е в състав: проф. Огнян Герджиков, д-р Милен Врабевски, проф. Пламен Павлов, Добрина Чешмеджиева, Кирил Калев, Елеонора Гаджева, Снежана Йовева-Димитрова и Ива Дойчинова.

Сред номинираните през 2019 г. будители са младата българската шах сензация Нургюл Салимова; създателите на първата денонощна библиотека в Студентски град StudyHub; младият лекар Шеип Панев, който прави безплатни прегледи на възрастни и деца; Никола Рахнев, създател на Гората.бг – най-голямата доброволческа инициатива в България, засаждаща гори и дървета в цялата страна; Роси Златева, успешна бизнесдама, която решава да започне работа като преподавател по математика в Столипиново; Пламен Иванчев,  млад мъж, отдаден на мисията да вдъхне живот на едно българско село; д-р Росица Тропчева, откривател на революционни за здравето пробиотични продукти, ментор и преподавател на ученици и студенти в областта на приложната наука; акад. Пламен Карталов, разширил представата за оперното изкуство като елитарна и затворена в залите култура; Инициативата „Капачки за бъдеще“, която превръща пластмасови капачки в медицинска техника за общинските болници в малките населени места и Илияна Стоянова и Йоан Колев за инициативата им с кауза WIND2WIN за чисто Черно море.

Крайният срок, до който всеки подаден глас ще бъде зачетен е 24:00 ч. на 31 октомври 2019 г.  Тогава ще бъде определен и „Будителят на годината“, който е получил най-голяма подкрепа за работата и идеите си.  

Церемонията „Будител на 2019 г.“ ще бъде заснета и излъчена от Българската национална телевизия на 1 ноември – Денят на народните будители, от 23,30 ч.

За Фондация Българска Памет

Фондация „Българска памет“ е учредена през 2007 г. от д-р Милен Врабевски. Тя се занимава с разработването на креативни европейски проекти, както и с инициативи за съхраняване на българското културно наследство, историческа памет и национално самочувствие. Приоритетите на фондацията се реализират в четири основни направления: Утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрез инициативи за опазване на културно-историческото наследство; Инициативи за борба с демографската криза в България; Образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; Инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Фондацията подкрепя национално отговорни инициативи в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие.       

В Покана за пътуване: С потомка на Йовков до Ангола и Южна Африка

На 18 август 2019 година от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още проф. Ева Соколова за  Мароко, Египет и Германия. Анелия Талиб за Ливан

Има моменти, когато наистина съжалявам, че не можете да видите събеседниците в „Покана за пътуване“, защото Йова Станкова е много красива. Тя е израснала в Ангола, учила в Германия, живяла в Южна Африка, а сега се приспособява към италианските нрави край езерото Гарда.

При тази географски пъстра биография не е чудно, че Йова говори английски, руски, френски, немски и напредва с италианския. Тя направи впечатление още с дебютния си роман „Галерия от светове” и се надява да е наследила частица от таланта на писателя Йордан Йовков, чиято потомка е. Но в Покана за пътуване тя разказва за странстванията си по света.

Никога не съм си представяла, че ще опитам някога прабългарското питие кумис. При това като го наливам в дървена гаванка с черпак  в… ресторанта на петзвезден хотел. Но за моите приключения – друг път. Теодор Борисов и редовната си родолюбива рубрика „50 места от българската история отвъд България” отвежда до гроба на Хан Кубрат.

Чували сме, че Ливан е бил Швейцария на Близкия Изток. Местните показват патриотизъм като се кълнат, че красивата им страна е напълно безопасна и в столицата Бейрут се стреля само в определени дни от седмицата и то в отделни квартали. Щом кажете на близките си ,че мечтаете да посетите Ливан, лицата им мигом добиват угрижен, дори панически вид.

Наистина ли е толкова страшно и защо си струва да се посети държавата на чиито герб има кедър, а президентът по конституция трябва да е християнин, запитахме Анелия Талиб.

 При разговора с нея си припомних, че кедърът е символ на Ливан, а ние го свързваме главно със скъпите му за българите, но много вкусни ядки.

Следващата гостенка в Покана за пътуване е професор по физикохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев. Проф. Ева Соколова е автор на повече от дузина книги – учебници по специалността, научнопопулярни творби за деца и възрастни в областта на химията, есета за брака,  монография за своя род и дори на томче с изпитани готварски рецепти.

С покойния си съпруг, известния юрист и парламентарист Йордан Соколов, споделят разнообразни интереси в областта на музиката, изобразителното изкуство и литературата, но една от най-големите им общи страсти са пътешествията. Техният брак, продължил 45 години, е ярка илюстрация на нашата рубрика „Инвестирайте в спомени“.

Последното място, което са посетили заедно Ева и Йордан Соколови е Египет. Но при гостуването си в студиото достолепната дама разказва за пътувания до Ливан, Мароко, Норвегия, Гърция и Германия.  Проф. Ева Соколова е пътешественик на духа и несломим любител на приключенията.

В Покана за пътуване: Рак краде като сврака на Марианските острови

На 4 август 2019 от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: Гурме в Лихтенщайн, в Никарагуа четат поезия на улицата и ядат печени игуани

И в това издание на Покана за пътуване ще изостря апетита ви с рубриката „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“. Този път ще ви водя в държавата-джудже Лихтенщайн, където, обаче, имат великански апетит за гурме ястия.

В столицата Вадуц, в чиито център пасат крави, а жителите са малко над 5000 жители, се запознах с Хубертус Реал, носител на златен медал от Олимпиадата за готвачи в Сидни през 1996 година и на една звезда Мишлен. Ако използваме армейски, вместо гастрономически термини, да имаш една, две или три звезди на  „Miсhelin” е все едно да си генерал, маршал или генералисимус в кулинарията. А тъкмо тези магьосници диктуват модата, че храната вече не е само за наяждане! Тя е лекарство, произведение на изкуството, икебана за душата и тялото.  

Хубертус Реал подготвя за гостите си седемстепенно меню от малки, но изключително колоритни порции. Той използва  отгледани в градината му билки, подправя с трюфели почти всичко и не издава тайната как превръща в пяна… козето сирене.

„Не е задължително диетичната храна да бъде безвкусна. Така тя просто те кара да ламтиш за още и още. Когато се заситиш  първо с очи, а после и от разнообразието на продуктите в малките порции, не усещаш глад”, каза специално за Покана за пътуване  майстор-готвачът.  Личният комплимент на г-н Реал към гостите му са чашка с големината на напръстник със студена краставичена супа, което си е най-банален български таратор. Само че  отлично пасиран и украсен със споменатата пяна от козе сирене. В друго миниатюрно чашле, колкото шот от 15 грама, има мус от целина с „ангелски коси” от глазиран лук.

 Гаспачото – в превод: испанска студена доматена супа, Хубертус поднася в чаша за мартини с хрупкаво запечени корички от портокал. Домашно правените равиоли са с ръчно накълцана телешка кайма и въздушен лимонов сос с компот от манго.

 Финото заешко месо майсторът-готвач запича в  чабата-тесто с червено желе. За десерт сервира сорбе от босилек с пресни ягоди. И цялото това гурме-пиршество в кукленски порции, без да се лишавате дори от прясно изпечените черни хлебчета с много полезни ядки.

Чували ли сте за Марианските острови? Не? Добре дошли в клуба на 95 на сто от човечеството. Ако знаете, обаче, че Марианската падина е най-дълбокото място на земята, имате шанс да се доближите до 5-те процента отличници. Елица Стоилова, която е в студиото, сякаш на шега подава документите си на конкурса за аниматор с английски и руски на остров Сайпан и… остава там 17 години. На 11 401 километра от родната София. Е, има ли по-подходящ човек от Елица да ни разкаже за Марианските острови, част от Микронезия.

Тя представя и любопитния животински свят на остров Сайпан, на 200 км от най-дълбокото място на земята – кокосов рак, който си къса орехите от палмата и пада с тях от 3-4 метра височина с идеята да ги счупи и да се докопа до вкусната сърцевина. Разказва и за марианската летяща лисица, чиито размах на крилата стига до метър и половина, млекопитаеща е и се храни с плодове.

Мира Баджева е известно име в българската журналистика, тя е първата носителка на наградата Черноризец Храбър и дългогодишен главен редактор на „Жената днес“, а в момента – издател на списанието за пътешествия „Воаяж“. Тя бе на една мечтана разходка из Централна, или както Мира я нарича, Мезо Америка – Гватемала, Никарагуа, Ел Салвадор, Хондурас… Понеже в съзнанието ни Никарагуа присъства главно със словосъчетанието „оръжие-пари—контри“ и диктатора-трафикант Мануел Нориега, помолих Мира Баджева да ни покаже другото лице на тази непозната страна – бедна, но колоритна.

С колониална архитектура, градове, където на всеки ъгъл се чете поезия, музей на шоколада, в който го сервират под формата на напитка със стрити люти чушки и разходки с карета из старинни квартали.  Освен това Никарагуа е фиеста, страхотни плажове на двете океански крайбрежия, езеро, вулкани, сладководно море … И много вкусна кухня. Е, Мира Баджева не се е престрашила да опита печена игуана, но пък си е хапнала наволя от местните специалитети.

На страницата на Покана за пътуване ще намерите и колоритни снимки, и завладяващи четива.

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

В Покана за пътуване: Вечеря навръх Виенското колело

На 7 юли 2019 от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: С 80 долара около света – израелски журналист превърна ешкъна в професия. При жените-жирафи в Чианг Май

Знаете ли коя европейска забележителност има съдба, подобна на тази на Айфеловата кула? Не? О, качвали сте се на нея поне веднъж в живота си. Ако не на оригинала, то със сигурност на някой от клонингите, които проскърцват във всеки себеуважаващ се лунапарк. Става дума за виенското колело, разбира се.  

Riesenrad, както е официалното му име на немски,  е построено за Световното изложение през 1897 г. и също като Айфеловата кула се е предполагало, че ще бъде разглобено след като отшуми събитието. А то продължава да се върти и вече 212 години да хвърля коси погледи към Виена отвисоко. Милена Хлебарова е експерт по етикет и протокол, но в следващите минути няма да критикува обноските ви, ами ще събуди детето у вас. Със своя разказ за Пратера във Виена.

С 80 долара около света. Не, това не е лукав прочит на Жул Верн, а един от проектите на следващия ни гост – израелският журналист Игал Цур. Той е авантюрист, писател и водач на туристически групи. Кореспондентът на БНР в Тел Авив Искра Декало го срещна в… Тайван и не устоя на изкушението да го разпита. Не всеки ден се докосваме до човек, превърнал екшъна в професия.

Имаме път и към Златния триъгълник между Бирма, Лаос и Чианг Май. Името на втория по големина град в Тайланд се премята в устата като сладък бонбон, пардон спомен.

Неотдавна се завърнах от Чианг Май и нямам търпение да ви разкажа. Поне за мен, това винаги е „по-вкусната” част от приключението.

Чианг Май е културното сърце на Страната на усмивките, отдалечено на  700 км от столицата. Сгушен в подножието на Хималаите в долината на река Пинг, Чианг Май е строга противоположност на всеобщата представа за Тайланд –  няма нито копринени плажове, нито квартали с червени фенери, нито толкова „пипнати” травестити, че биха могли да заблудят и най-прецизния мачо.

До там може да стигнете по два начина – през която и да било световна столица до Банкок, където можете да направите кратка опознавателна спирка или през Доха. От София до катарската столица полетът е около пет часа, а от там до Чианг Май се лети малко над 6.

Чианг Май означава нов град и през 1296 година наистина е бил такъв, когато крал Менграй решава да пренесе столицата на кралство Лана от Чианг Рай. По онова време в неговия храм Уат Чеди Луанг е и местожителството на изумрудения Буда, край който днес се тълпят туристите в кралския дворец на Банкок.

Старият град, където са струпани повечето забележителности, е заключен зад мощни и непристъпни крепостни стени, издигнати във вид на квадратна мандала с пет порти. До началото на ХХ век селището е било изолирано от външния свят, защото до него е можело да се стигне само по реката или на слонове.

С риск да засегна чувствата на будистите, ще вметна, че според мен божеството приживе  е имало поне десетина глави, няколко реда зъби, водопад от коси и безчет крайници, съдейки по останките от тялото му, които се съхраняват в хиляди храмове из Азия. С подобни реликви се гордее обилно декорираният със злато Уат Пра Тат Дои Сутхеп –  храм, до който се стига по 309 стъпала, охранявани от щедро инкрустирани змейове, окупирани от дечица в традиционни носии, които се снимат с туристите срещу дребни стотинки.

Сребърният храм не е помпозен като златния си събрат, но внушава изисканост и поразява въображението. Отвън и отвътре Уат Шри Супхан е покрит с посребрени металопластики и релефни картини. Дори да попаднете там в мрачен ден,  постройката поразява с дискретния си лунен блясък.  А може би усещането идва от стаената, но осезаема енергия на мястото, чиито строеж е започнал през 1495 година. По нова време бил изграден от чисто сребро, но при бирманските нашествия бил разграбен неколкократно.

И докато сме на храмова вълна, не мога да пропусна Уат Ронг Кун – на около 150 км в Чианг Рай. В сравнение с побратимите си Белият храм е презрително млад, но докато сребърният прилича на ковчеже за бижута, този е като сцена от „Замръзналото кралство”. Особена на снимка –  изящни фигури, подобни на дантела кули и арки, сякаш изляти от фино стъкло. Нищо подобно. Материалите са цимент и пластмаса.

Решил художникът и скулптор Чалемчай са издигне частно светилище по собствен вкус и през 1997 година прерязал лентата за посетители. Авантюрата му струвала 40 млн. бата – около 1 млн. евро. Идеята му била да върне тайландците в будисткия храм, във всякакъв смисъл, да създаде място за медитация, размисъл и изучаване на свещени текстове.

Всички сме ахкали пред снимките на жените-жирафи, които удължават вратовете си с метални пръстени и сме ожалвали трудната им участ. Племената, за които форма на красота и извисяване до бога са безкрайните шии живеят в Мианмар, Тайланд и Африка. За черния континент се съмнявам, но се оказа, че падонг от Бирма и палонг от Тайланд са изключително близки роднини. Според легендата, първоначално жените слагали метални пръстени на шиите си, за да се предпазят от ухапвания на тигри. Друг мит раздипля, че племето произхожда от женитбата между женски дракон и вятъра. Когато той узнал, че съпругата му е бременна започнал да кръжи около нея, докато тя не родила пашкул, от който излязъл първият представител на племето. В чест на щастливото кръжене палонките сложили на шиите си спираловидни пръстени.

Факт е, че на принципа „трай, бабо, за хубост” те травмират тялото си с по 15 кг метал – не само около врата, ами на ръцете до лактите и под коленете. Рентгенови снимки, които могат да се видят и в селището на Акха до Чианг Рай, показват, че не толкова вратовете се удължават, колкото гръдният кош се сляга от тежестта.

Първите си пръстени момиченцата получават на пет годинки. Първоначално са широки 1 см и могат да се свалят. После през определен период от време добавят по още няколко. П Казват, че ако мъжът им ги хване в изневяра, просто реже пръстените и съпругата умира от бавно и мъчително задушаване, защото мускулите на шията са атрофирали и не могат да държат главата изправена.

Най-дългият регистриран шиен прешлен е наброявал 25 ринга и тежал 8 кг. Най-дългата шия, вписана в рекордите на Гинес е висока 40 см.

Ако сте предозирали с екзотика, запознайте се с една народна певица, която прави докторат по почти непозната за българите тема. Със сигурност сте слушали Дарина Славчева Славова, защото солистката на ансамбъл Тракия има записани повече от 100 песни и с оркестъра на националното радио. 

Неотдавна Дарина издаде сборника „Кога запее, гора оглася“, който се превърна в ценно помагало, за ученици и студенти с фолклорна насоченост. Той съдържа 89 песни, издирени, дешифрирани и нотирани от родния край на майка й село Генерал Инзово, Ямболско. Доста хора от там се изселват в Гърция през 1924 г. съгласно междудържавната спогодба за размяна на населението. Потомците им и днес живеят  край Солун.

Не забравяйте да посещавате  и страницата ни във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/

Роселина Петкова е новият директор на Радио София

Роселина Петкова е новият директор на Радио София. Тя поема позицията, която заемаше настоящият директор на Българското национално радио Светослав Костов.

Роселина Петкова е родена на 10 октомври 1991 г. Завършва „Социология” в Нов български университет. Има опит като репортер, редактор, продуцент на актуални предавания и водещ на новини в различни медии. Работила е в информационни агенции и радиа, била е лице на новините на една от водещите телевизии в България. Завършила е Master Class обучения на „The Guardian” в Лондон, Великобритания. 

Роселина Петкова е автор и водещ на рубриката „Еспресо с Роси“ в сутрешния блок на Радио София. Познава екипа на медията, който определя като „пример за хора, които имат идеи, знаят как и искат да работят.“ Петкова ще работи за надграждане на стабилната основа в Радио София с нови идеи, ориентирани към младите хора в столицата, до които да достигне чрез радиоефира и социалните мрежи.