Антонина Стоянова разгледа „Дарените творби“ в галерия „Средец“

„Дарените творби“ разказват истории в галерия „Средец“
„Дарените творби“ разказват истории в галерия „Средец“

Знакови картини и пластики от съкровищницата на НДФ „13 века България“ за първи път в една изложба

Забележителни произведения на изкуството от световно признати автори, които за първи път заедно напускат съкровищницата на Националния дарителски фонд „13 века България“ са представени в изложбата „Дарените творби“.

В галерия „Средец“ на Министерството на културата картините, рисунките и скулптурите ще останат до 18 ноември. Уникалното в експозицията е, че всички те разказват истории и са подбрани тъкмо по този признак.

Сред гостите при откриването на изложбата бяха заместник-посланикът на САЩ Андриа Брулет-Родригез и председателят на фондация „Ценности“, Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов, директорът на Радио София Ива Дойчинова, директорът на Държавния културен институт към министъра на външните работи Снежана Йовева-Димитрова и други.

„Дарените творби“ разказват истории в галерия „Средец“
„Дарените творби“ разказват истории в галерия „Средец“

В словото си при откриването изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ Слава Иванова заяви: „Чрез „Дарените творби“ се опитваме да покажем, че спомоществователството е живо и че чрез Фонда то намира своя начин на реализация у нас от създаването на НДФ „13 века България“ през 1981 година, та до ден днешен. Всяка една от творбите крие интересна история. 

Бих искала да благодаря за отличното сътрудничество на галерия „Средец“, в която всяка година правим по една изложба. Досега това винаги е било представяне на отделни автори. За първи път показваме подобна сборна експозиция и аз вярвам, че дарителството, щедрите жестове, обединяват всички творби. Бих искала да добавя още нещо.

През тази година НДФ „13 века България“ успя отново да отвоюва един много висок статут, статут на официални отношения с ЮНЕСКО. Фондът е единствената организация в България с подобен статут и аз вярвам, че периодът, който предстои отново ще бъде изпълнен с много събития и инициативи, които ще бъдат в синхрон с този висок статут“.

„Дарените творби“ разказват истории в галерия „Средец“

Сред представените автори и дарители са: Атанас Качамаков (1898 – 1984), Бенчо Обрешков (1899 – 1970), Михаил Симеонов (1929 – 2021), Димитър Казаков-Нерон (1933 – 1992), Греди Асса (1954),Хубен Черкелов (1970), Юри Буков (1947), Драган Немцов (1935), Елза Гоева (1928), а други от Комитета за култура, сем. Димитрина и Игнат Каневи, Канада, Елизабет и д-р Херберт Шафер, Германия.

Любопитното е, че към всяко произведение, освен информация за художника, от екипа на Фонда са добавили цитати от монографични изследвания, каталози, статии от български и чуждестранни историци на изкуството, експерти, журналисти, посветени на авторите. Между тях изпъкват имената на Дора Валие, Аксиния Джурова, Бистра Рангелова, Георги Лозанов, Витолд Далбор, Хари Майнтри.

Знакови картини и пластики от съкровищницата на НДФ „13 века България“ за първи път в една изложба
Знакови картини и пластики от съкровищницата на НДФ „13 века България“ за първи път в една изложба

Личните истории на творците също си струва да бъдат разказани и огласени, защото са истински извор на българска гордост. Ще цитираме част от тях, за да събудим любопитството ви да потърсите още подробности за невероятните им съдби.

Атанас Качамаков е роден в Лясковец. Учи „Скулптура“ при проф. Иван Лазаров в Художествената академия, София. През 1924 заминава за Париж, а на следващата година – за Ню Йорк. Там със своята работа „Индианка с дете“ участва в представителна изложба в Ню Йорк и печели първа награда. След 1930 работи за големите кинопродукции в Лос Анджелис.

Създава ателието си в Палм Спрингс и остава да живее там почти до края на живота си. Урежда самостоятелни изложби в Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго, Сан Франциско.

В периода 1982 – 1984 Качамаков посещава България и дарява свои творби за организиране на експозиция в Лясковец. С тях прави изложби в Националната художествена галерия и в родния си град.

В изложбата са включени четири цветни рисунки на Атанас Качамаков от серията „Историята на хляба“, както и скулптурите „Индианка с дете“, 1930, изпълнена в гипс и бронз и „Индианка с деца“, 1930, бронз, които авторът дарява на НДФ „13 века България“ през 1982.

Михаил Симеонов е роден в Пловдив. Учи философия в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това завършва скулптура в класа на проф. Любомир Далчев, НХА, София. В периода 1954 – 1965 създава редица значими монументални творби, сред които „Захарий Зограф“ (НХГ), „Въстанието на Асен и Петър 1186“ (ХГ – Велико Търново), паметник на Паисий Хилендарски, до църквата „Св. София“.

През 1965 емигрира и до 1971 живее и работи в Тунис, след което се установява в САЩ и започва работа по най-големия си проект Cast the Sleeping Elephant. В рамките на проекта организира изложби в Кения, Милано, Стокхолм, Базел, Женева, Цюрих и Ню Йорк.

През 1980 в Кения успява да направи отливка от спящ див слон без да причини каквато и да било вреда на животното. През 1998 бронзовият „Спящ слон“ е монтиран пред сградата на Обединените нации в Ню Йорк. Скулптурата е открита с реч на Кофи Анан.

Михаил Симеонов през 1984 дарява на Фонда колажа Cast the Sleeping Elephant, м. б. пл., гипс, част от проекта „Cast the Sleeping Elephant“.

Христо Стефанов е роден в Казанлък. Ученик е на проф. Мърквичка. През 1925 на обща художествена изложба представя свое историческо платно на тема битката при Стара Загора през 1877. С него той печели високата оценка на специалистите и на цар Борис III.

На следващата година Христо Стефанов заминава за Будапеща. Пътува и твори из Европа, Африка и Америка. През 1934 се установява в Полша. Жени се за полякинята Ирена Плудовска и получава полско гражданство.

По време на Втората световна война участва в антифашисткото движение, арестуван е от Гестапо и е изпратен в концентрационен лагер в Берген. През 1945 е освободен и открива съпругата си, също преживяла ужаса на лагерите. Двамата се установяват първоначално в Холандия, където Стефанов работи успешно в сферата на кавалетната и монументалната живопис, а по-късно в Монреал, Канада.

В края на жизнения си и творчески път художникът организира във Вал Давид културен център – негов музей, училище за изкуство, в което той преподава, и пансион към него.

Димитрина и Игнат Каневи, Торонто, Канада, купуват картината „Морски пейзаж“ за 25 хиляди долара и я даряват на Фонда на 18.07.1985 година.

В експозицията има два портрета от неизвестен автор, чиято история също си струва да бъде разказана и огласена. Елизабет и д-р Херберт Шафер предоставят на НДФ „13 века България“ през 1987 маслени платна с образите на д-р Мишайков и съпругата му, рисувани около 1900 година.

В писмо до Огнян Илиев, генерален консул на НР България в Западен Берлин, те обясняват: „Запознахме се с г-жа Хелене Мария фон Шак, с моминска фамилия Мишайкоф, родена на 2.10.1892 в Цюрих, починала през ноември 1955 г. в Берлин и нейната сестра Мария Мишайкоф, родена на 3.2.1899 в Самоков, България, починала на 03.10.1956 в Берлин, двете погребани в гробище Хеерщрасе в Шарлотенбург, в края на войната в едно село близо до Пирна в Саксония, където бяхме евакуирани ние и те. Бяхме приятели до смъртта им.

Майката на двете дами беше жива след войната, но почина скоро след това и бе погребана също в гробище Хеерщрасе в Берлин Шарлотенбург, вече не си спомняме през коя година. Не знаем кога е починал бащата.

В тяхното скромно наследство попадат двете маслени картини на техните родители. Бащата е бил личен лекар на българския цар Фердинанд, следвал е медицина в Цюрих, където е родена и по-голямата дъщеря и след Първата световна война е трябвало да напусне България, заедно с цар Фердинанд. Майката беше величествена и решителна жена.

Тъй като двете сестри бяха бездетни, техните две картини се оказаха у нас след смъртта им. Запазихме ги до сега, за да ги предадем един ден, в случай, че българските власти проявят интерес, което и правим с настоящото писмо.

Допълнително прилагаме няколко фотографии: на бащата, на майката, на двете сестри Мария и Хелене, които са направени малко преди смъртта им.“.

Словото на изпълнителния директор на НДФ „13 века България“ Слава Иванова, можете да видите тук

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.