Театралните потайности: Петя Герганова прощавала кръшкането на Георги Стаматов

Прочутите артисти от Народния театър се залюбили на сцената

На младите имената на Петя Герганова и Георги Стаматов не говорят абсолютно нищо. Най-много по-образованите плахо да попитат: „За писателя Георги П.Стаматов ли става дума?“ Между театралите от средното поколение Герганова е по-известна с цапнатата си уста, отколкото с ролите си в Народния театър. В годините на най-вълчия социализъм тя не се бояла да тегли една на милиционерите в очите и напук на предупрежденията на кварталния да гледа в дома си над 20 котки. За историята на българския театър обаче и двамата са легенди. А любовта им е необичайна почти колкото чепатите им характери.

Петя Герганова е най-добрата драматична актриса до средата на 50-те години на ХХ век. Висока, красива, с дълбок магнетичен глас, тя сякаш изпълва сцената. Герганова е неповторима цели 11 сезона в ролята на Оливия от “Дванадесета нощ”на Шекспир. Тя е Милкана от “Майстори”на Рачо Стоянов, Мария от “Иванко” на Васил Друмев изаедно с това еднакво силна и въздействаща като Мария Стюарт на Шилер и Маша от “Три сестри”.Но към големия талант върви и голяма уста, която й „помага” да генерира врагове на сцената и около нея. Под сурдинка разказват как охрана от Държавна сигурност понечила да я спре, когато искала да влезе в Народния театър, докато Вълко Червенков провеждал там конгрес на БКП. С изнесения си глас Петя му заявила „Ай сиктир, бе! Кой си ти, та да не ме пускаш в театъра!“ Отместила с царствен жест смаяния милиционер и минала. Той бил толкова потресен, че дори не я арестувал. А по онова време прибирали за по-малко…

Не по-малък чешит и сериен прелюбодеец е любимият й Георги Стаматов. По онова време той се изписва на афишите като А. Стаматов за разлика от чичо си, писателя Георги П. Стаматов. Звездата на Народния театър е изиграл над 300 роли и е режисирал повече от 200 пиеси.В средата на миналия век Стаматов е сред най-големите светила на сцената.Той е и председател на Съюза на артистите в България в продължение на 11 години, един от създателите на Висшето театрално училище в София, което по-късно прераства в театрална академия. Стаматов си отива от този свят обиден и изоставен както от повечето си приятели, така и от голяма част от студентите си. Но третата му съпруга Петя Герганова е до него неотлъчно и безрезервно го подкрепя.След смъртта му тя завещава семейното им жилище на ул.„Неофит Рилски” на Съюза на артистите в България. От нейната кончина през 1985 г. до днес апартаментът се руши и пустее.

Двамата се запознават на сцената през 30-те години на ХХ век и се ухажват чрез ролите си. Стаматов вече е утвърден актьор, а Петя- 18-годишна дебютантка, която с безапелационния си талант от ученическия чин превзема сцената без никаква подготовка и протекции. Предисторията на пламъка, който ги изгаря, също е интересна. Стаматов еизвестен актьор с магнетично въздействие върху жените. Той е повече от привлекателен – висок, с широки рамене, орлов поглед,с демонично излъчване и величествена походка. Известни дами се тълпят около него, но връзките му с тях са преходни и мимолетни. Актьорът е разглезен от женското внимание и домогване. Сключва брак с известната актриса от Народния театър Марта Попова и решава да стане домошар за пример. Но точно тази роля не му се услажда. По онова време от софийската община дават безвъзмездно пустеещи земи в района на днешния пл. „Журналист“ в Лозенец на известни артисти, певци и вестникари да си построят къщи. Въодушевената Марта тегли 120 000 левазаем, за да започнат строежа. Крайно непредпазливо тя дава цялата сума на мъжа си да върне заемите си, а остатъка да внесе за строежа. Хилядарките обаче направо шуртят през широките му пръсти за гуляи с приятели и безсмислено щедри жестове. Разривът е неизбежен, но изоставената е… Марта Попова. Тя продължава да обича Стаматов, обаче той отива като директор-режисьор на Пловдивския театър, където завърта любов с неизвестна и до днес дама.

Марта тръгва с влака към тепетата с надеждата отново да се съберат. Услужливи клюкари от актьорската гилдия й донасят пикантни подробности за любовните му похождения. Ревността й достига своя връх, когато вижда как Петя Герганова и Стаматов репетират с невероятна страст в продължение на денонощия. След три дни в Пловдив Марта взема най-ранния сутрешен влак за София, за да не види никой в очите й сълзите на отчаяние и обида от връзката му с далеч по-младата конкурентка.

В мемоарната си книга „Георги А. Стаматов“ Петя Герганова опровергава слуховете: “В онзи пловдивски период ние не бяхме интимно близки с Георги.” От спомените на актрисата обаче се разбира, че тя била влюбена в Стаматов още като ученичкав шуменската гимназия. „Строен, с дълги къдри и орлов поглед мъж ходеше бавно и излъчваше някаква хипнотична сила – Тартюф -Стаматов. Ето първото ми впечатление от него”, пише Петя Герганова в публикуваната й през 1970 г. книга.

Като ученичка тя не участва в никакви школи или любителски представления, в които да изпъкне с таланта си. Но с упование гледа представленията на всички пътуващи трупи, които минават през Шумен. Малко преди да завърши гимназия, семейството й се преселва в София и това още повече разпалва страстта й към театъра.

Почти всяка вечер Петя присъства на спектаклите, в които участват най-известните изпълнители за онова време – Васил Кирков, Златина Недева, Гено Киров, Вера Игнатиева… Но неин идол е Георги Стаматов. Бъдещата актриса е запленена от светлините на рампата и когато Народният театър обявява изпит за стажант-актьори, лиричният й глас, ослепителната външност и хармоничните движения не остават незабелязани. Герганова е назначена от раз. И веднага започва да играе централните роли, за които утвърдени актриси само могат да мечтаят.

Точно Стаматов открива у нея самородния талант. “На мен не ми трябва достолепна дама с диплом, а откритие, каквото беше Петя”, казва той. На 18 години Герганова играе в “Потъналата камбана” на Хауптман заедно със Стаматов (Пастора). В “Дон Карлос”, в “Писмото” на С. Моъм, в “Макбет” на Шекспир и в много други пиеси неизменно й партнира мъжът, по когото въздиша още от ученичка.

Георги обаче я ухажва само на сцената. В реалния живот е разкъсван от безброй почитателки. Младата актриса го ревнува, но няма как да промени характера му. А е прекалено горда да се подреди в „листата на чакащите“. „Около него има толкова много жени!”, отчаяно възкликва бъдещата първа дама на Народния театър. Тъкмо Герганова събира кураж да завоюва Стаматов и разбира, че той е заминал за Чехия. От Прага долитат слухове, че темпераментният любовник се е оженил за чехкиня, наследница на индустриалец. Тя била хубава и богата, но не се интересувала от театър. Когато българският Дон Жуан започва прекомерно да обръща внимание на представителките на нежния пол, чехкинята просто му казва: “Напускам те, макар че винаги ще те нося в сърцето си!”
Стаматов се връща в София, все едно че нищо не се е случило. В мемоарите си Петя отбелязва сухо този тежък за нея период: “Стаматов отиде в Чехия, за да доведе Масалитинов, и успя да го склони да остане в България не само като главен режисьор, но и като педагог на младите режисьори и актьори.”

Междувременно Петя Герганова все по-уверено стъпва на сцената на Народния театър. Публиката я боготвори. Няякои младежи тичат през две преки, за да се разминат още веднъж на улицата с красавицата, а софийските бонвивани я ухажват настойчиво. Стаматов сякаш я вижда с други очи и се влюбва.

На 6 май 1935 г. двамата сключват брак. Георги е облечен във фрак, а 12 г. по-младата Петя е в бяла булчинска рокля, върху която се спуска фина дантела. На челото й е поставена коронка от фини бели цветчета. За разлика от предишните две съпруги на Георги Стаматов Петя Герганова успява да преглътне изневерите му и да се прави, че не подозира за забежките му. Със стоическо спокойствие през дългия им брачен живот тя демонстративно не ги забелязва и срязва доносниците, които държат да я „осведомят”.

Герганова отстоява правотата на мъжа си, каквито и несгоди да им поднася съдбата. Заедно с група актьори от Народния театър дваматазаминават на турне в Америка. Там имат голям успех сред българските емигранти.Зашеметени от преживяното, съпрузите се връщат в София. Завистниците обаче не спят. Те набеждават Георги във финансови злоупотреби по време на пътуването. Истината е, че трудно преглъщат таланта и успехите му. Има дело и Стаматов е изхвърлен от театъра, а семейното им жилище, купено от дружество “Подслон” – отнето.

Чак през 1942 г. Жорж, както го наричат всички, е реабилитиран и се завръща в Народния театър. С Петя си купуват апартаментана тихата тогава софийска улица “Неофит Рилски” и живеят щастливо със своите приятели интелектуалци, които пълнят всеки ден дома им. Нямат деца, но са прекалено горди, за да говорят на тази болезнена за тях тема.

Разбира се, легендите за необичайните им отношения се шушукат из столичния хайлайф. В своя “Дневник” Чудомир пише, че Герганова на моменти била обладана от редица странности. Например когато в къщата й отивал режисьор, тя се събличала пред него, за да му покаже, че тялото й е все още стегнато и жизнено и става за роли на красавици. Действително актрисата запазва привлекателния си външен вид и своята енергична походкадо дълбока старост. С годините леко понаедрява, но това я прави още по-пищна и атрактивна.

“Малко е да се каже, че тя бе красива, тя бе хубава. А това е друго. В тази хубост сигурно влизаше и дарбата, и душевната нагласа, и благородството на душата, и външното изящество. Хубостта е хубост,когато е различна, неповторима. Такава неповторима хубост Петя Герганова излъчваше на сцената. В живота тя донасяше красотата на изкуството на сцената, на сцената – неповторимата хубост на живота”, пише проф. Любомир Тенев.

Успехите на сцената обаче не й се разминават „безнаказано”. Възхищението на публиката и омразата на някои от колежките са право пропорционални. А и чепатият нрав на Герганова с нищо не допринася за потушаването на ненавистта. „В театъра,както и навсякъде, действа онзи закон, според който заставането срещу общото течение се наказва” – пише Стоянка Мутафова в спомените си „Когато се подстригват мравките“. – Но има хора, готови да плюят на всякакви закони. Те самите са си конституция. Петя Герганова беше такава.Тя беше изключителна личност.

Мнозина я мислеха за проклета, но това не е точно така. Понякога Петя можеше да те унищожи с думи, но те не бяха преднамерено злостни. Тя мислеше така и имаше доблестта да не връзва фльонги на мислите си. От липса на врагове не можеше да се оплаче, но и страшно много хора й се възхищаваха. Изразите и поведението й бяха постоянна тема в разговорите на театралите. Неподправени или украсени, те влизаха в историята на българския театър и ако питате мен, те са сред най-интересното и колоритното в същата тази история… Петя обаче просто не забелязваше младите актриси.“

Дори недоброжелателите признават, че голямата актриса никога не се съобразява с конюнктурата и не ласкае когото и да било, за да извлече полза. Всички знаели кого обича и кого мрази. И в любовта си е толкова постоянна, колкото и в ненавистта. Затова не връзва кусур на мъжа си дори когато й кръшка със студентките си от Висшето театрално училище. Понеже винаги се връща при нея, макар цяла София да е уведомена за авантюрите му. Герганова никога не помисля да напусне Стаматов и го подкрепя в най-трудните му моменти, когато е обвиняван, че не е в тон с официалната политическа идеология след 9 септември 1944 г. Следва временно затопляне през 1949 г.,когато Стаматов получава титлата професор в създаденото от него Висше театрално училище. Студентите и колегите му го обичат заради спокойния му характер и чувството му за хумор. Мрачните дни за актьора обаче идват в средата на 50-те години, когато след серия от доноси той е уволнен от театъра и от ВИТИЗ, забранено му е да играе и да режисира.

На гости на изпадналия в немилост актьор и режисьор не смеят да отидат и най-близките му приятели. Единствен драматургът Лозан Стрелков се отбива почти всеки ден в дома му да играят шах.

Заради репресиите срещу съпруга й Петя Герганова не е свалена от сцената официално, но не я разпределят в нови пиеси. В този тежък период тя не получава нито една роля, но никога не обвинява мъжа си за това, а се опитва всякак да му вдъхне кураж и да поддържа духа му. Заради него Герганова влиза в конфликт дори с лиричния поет Николай Лилиев, който по това време е артистичен секретар на Народния театър. Тя мисли, че той я лишава от роли, без да подозира, че забраната за участието й в постановки е спусната от най-високо място. Един ден актрисатавлетява в кабинета на Лилиев иизкрещява: „Кога ще се явя на сцената? Моята публика ме чака!”. Без капка ирония поетътвдига поглед към неяи спокойно отвръща: „Госпожо Герганова, вашата публика е в Белене.”

След няколко години в изолация Стаматов е реабилитиран и му е позволено отново да упражнява любимата си професия, но отношението към него остава хладно. Годините, прекарани в изолация, го съсипват. Той се затваря в себе си и с дни не излиза от дома си. Георги Стаматов си отива от този свят през 1965-а на 73 години. Петя Герганова го надживява с близо две десетилетия.

До кончината си тя запазва и достолепната си фигура, и още по-достолепното си държание. Но пък лафовете й са пиперливи и запомнящи се. Когато Стаматов купува една от първите в София спортни коли „Рено Алпин“, Петя възкликва така, че оглася целия първи етаж на ЦУМ, където продавали автомобилите: „О, Жорж! Толкова пари пропиля по жени, само таз пича въшка успя да купиш! С обувалка да ме вкарваш,с тирбушон да ме изкарваш!“

“Аз не обичам скуката. И в живота ми днешният ден не трябва да прилича на утрешния. Артистите (ще изключа себе си) са страшни романтици в живота. Аз съм безусловен реалист. Единствено романтиката ни с Жорж успях да съхраня в сърцето си“, казва Герганова в едно от редките си интервюта.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.